Решение № 13313 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2016 г.

Решение № 13313 от 7.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5846/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "А. ЖВ" ЕООД, със седалище град В., представлявано от управителя Т. Ф., подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 205 от 4.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1085/2015 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против виза за проектиране № 68 от 4.02.2015 г., издадена от главния архитект на община В.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - главният архитект на община В. и кметът на община В., представлявани от процесуален представител, в писмен отговор на касационната жалба излагат съображения за нейната неоснователност. Ответниците - Р. Т. З., В. А. А. и Я. Й. Д., в писмен отговор и в съдебно заседание, представлявани от процесуалния им представител, считат касационната жалба за неоснователна. Претендират присъждане на разноски за касационното производство. Ответниците - З. И. М., П. С. Б., Р. П. Д., Д. П. Д., А. Н. К., В. Г. К., Г. П. Х., С. И. Б., В. И. М., Б. Г. Х., Д. Г. Х., Р. Д. Ф., Р. Е. Д., В. А. Л., Д. М. Л., Т. А. З. не вземат становище по касационната жалба. Ответниците - А. Д. Ч., Б. Т. Д. също не изразяват становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на "А. ЖВ" ЕООД, З. И. М. и П. С. Б. срещу виза за проектиране № 68 от 4.02.2015 г., издадена от главния архитект на община В., с която на основание чл. 140, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) се разрешава в УПИ V-13, кв. 80, по плана на 7 м. р. с идентификатор № 10135.1506.636 по КК, ул. "П." №..., град В. проектиране на реконструкция за съществуващата жилищна сграда, надстройка и пристройка към нея. Съдът е приел, че при издаването на визата не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата срещу нея. Решението е правилно. При разглеждане на жалбата срещу процесната виза, издадена върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, съдът е обсъдил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, установил е фактическата обстановка, като правните му изводи съответстват на същата и не противоречат на материалноправните норми. Правилно е прието, че формата на акта е спазена, тъй като съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, какъвто е настоящия случай, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В конкретния случай липсват доказателства, че процесната скица, издадена за проектиране и представляваща виза, не отговаря на действащия ПУП и останалите изисквания от посочения текст. Правилно е прието, че същата отговаря и на изискванията за посочване в акта на фактическите и правни основания, като всичко посочено в скицата съобразно изискванията на цитирания текст, както и на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, представлява фактически основания за издаването й, т. е. налице са и мотиви. По принцип непосочването на правни основания за издаването на даден индивидуален административен акт или посочването на такива, несъответствуващи на фактическите основания за издаването на акта, не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като точното правно основание се извежда от фактическите основания за издаването на административния акт. Правилно е прието от съда, че оспорената скица отговаря и на материалноправните разпоредби на ЗУТ за издаването й. В тази връзка съдът е изслушал и приел заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съгласно което процесната скица, представляваща виза за проектиране и посочените в нея показатели са съобразени с действащите правила и нормативи за съответната устройствена зона. Правилен е изводът на съда, че в издадената комбинирана скица, коректно е отразена спорната имотната границата между ПИ 634 и ПИ 636, като същата е нанесена спрямо актуалната към момента на издаване на акта кадастрална карта, одобрена със заповед № РД - 18-98 от 10.11.2008 г. и спрямо действащия регулационен план, одобрен със заповед № Г-58 от 12.06.2000 г. Обстоятелството, че има издадена заповед № КД-14-03-691 от 19.03.2011 г. за изменение на КККР, но след като същата безспорно не е била вписана като последно изменение на основната заповед, не променя посочените в оспорената виза данни. Отстраняване на несъответствия не може да бъде направено в настоящето производство. Както се посочи по-горе, когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план, като в нея се отразяват данните от актуалните такива, както е направено в настоящия случай. Ето защо, наведеният в касационната жалба довод за отразяване в издадената виза на данни от неактуална кадастрална карта се явява неоснователен, а останалите изложени доводи не могат да променят крайния извод за съответствие на административния акт с материалния закон. Като се има предвид гореизложеното решението е обосновано, постановено е при правилно прилагане на материалния закон и не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно е прието, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата неоснователна. Не са налице, релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение ще следва да се остави в сила. Предвид направеното от страна на процесуалния представител на ответниците Р. З., В. А. и Я. Д. в писмения отговор по касационната жалба искане за присъждане на разноски за настоящето касационно производство, то същото не следва да бъде уважено, тъй като по делото не са представени доказателства за реалното извършване на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,