Решение № 10125 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6045/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А. А. гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], чрез адв. Д. Райков, срещу решение 4461 от 30.04.2025г., постановено по адм. дело 817/2025г. по описа на Административен съд (АС) Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 2285/07.03.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците(ДАБ) при Министерски съвет(МС). Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Позовава се на чл.2 и чл.3 от ЕКПЧ, налагащи абсолютна забрана за връщане на лице, което е изправено пред действителен риск от отнасяне, противоречащо на тези разпоредби. Иска отмяна на решението. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от адв. Д. Райков, който поддържа касационната жалба. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, като процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Решение 2285/07.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на жалбоподателя, гражданин на Сирия, е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съобразил е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че няма данни за конкретно преследване по някоя от причините, изчерпателно посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Не се доказва реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя като изброените в чл.9, ал.1 ЗУБ. Преценката за силата на степента на безогледно насилие е в съответствие с Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело С-465/07, по тълкуването и прилагането на чл.15, б.в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. Съдът е приел, че липсват предпоставките за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ, като е изложил и мотиви за неприложимост на принципа за забрана за връщане по чл.4, ал.3 ЗУБ. Съобразил е актуалната информация за държавата по произход на търсещия закрила, предоставена от ответния орган в хода на съдебното производство. Така мотивиран, съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Съдът е изследвал задълбочено обстоятелствата от бежанската история на М. А. и въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец, съгласно ЗУБ е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към обособена социална група. Съдът обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии, не е бил арестуван или осъждан. Не е имал проблеми с официалните власти в Сирия поради етническата си принадлежност или изповядваната от него религия. Заявява, че напуснал Сирия през 2012 г. нелегално, заедно със семейството си, като живели в Турция, в Диарбекир легално до 2017г., когато се върнали в Сирия. Останали там 4 месеца, след което отново се върнали в Турция, но тъй като пътувал без разрешение до град Антап, бил депортиран в Сирия и след три дни преминал през Турция и на 30.08.2024г. влезнал нелегално в България, след което пристигнал в Румъния., но там бил задържан от властите и върнат обратно в България. Правилен и обоснован е изводът на съда, че не са налице основателни съмнения от преследване по смисъла на ЗУБ, както и че няма факти и доказателства, сочещи на реална заплаха за него. Не представлява такова основание и заявения факт от жалбоподателя при интервюто съществуващите междуплеменни вражди. От представените справки за актуалното положение в Сирия се установява, че обществено-политическата обстановка в Сирия е променена и се стабилизира. Президентът на Сирия Башар Асад е напуснал страната на 8 декември 2024г., Конституцията от 2012 г. е суспендирана, парламентът е разпуснат и предстоят нови избори. Причината за напускане на държавата по произход е търсене на по-добър живот и сигурност, но търсенето на по-добри условия за живот и реализация не е сред основанията за предоставяне на статут на бежанец. Изложеното обосновава правилният извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на М. А. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози "смъртно наказание" или "екзекуция", съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид факта, че чужденецът е напускал страната си на произход нелегално при режима на Башар Асад, завръщал се е, живял е там до повторното напускане, със семейството си, което означава, че официалните власти не са имали специално негативно отношение към него и не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Съдът правилно е съобразил значението на понятието въоръжен вътрешен конфликт, пояснено в Решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (Meki Elgafaji, Noor Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie) и доразвито в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело C-285/12 (Aboubacar Diakité срещу Commissaire général aux réfugiés et aux apatrides). Съгласно т. 35 от последното, чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС/Директива/та) трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, с оглед прилагането на тази разпоредба, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право, и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от диспозитива на решението на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изложеното обосновава извод, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, буква в) от Директива 2011/95/ЕС, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Освен наличието на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо достигането на такива високи нива на безогледно насилие, в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца на територията на конфликта, в качеството му цивилно лице, да съставлява реална опасност за живота или личността му. В правомощията на административния орган и/или на съда е да извърши, както преценка за степента на безогледно насилие, в резултат на въоръжения конфликт, отчитайки последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход на кандидата за международна закрила, така и преценка за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, ако същото бъде върнато там. От изготвените от дирекция Международна дейност при ДАБ в хода на административното и на първоинстанционното производство справки за ситуацията на сигурност в Сирия, се установява, че вътрешният конфликт в Сирия не е свързан с безогледно насилие. Напротив налице са спорадични прояви на насилие, конфликтът е в застой и обществено-политическата ситуация се е успокоила, което се потвърждава и от изнесените данни на Върховния комисариат за бежанците на ООН към 6 март 2025г. за завръщане в Сирия над 300 000 сирийци. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмени доказателства пред настоящата инстанция актуални справки от 21.07.2025 г. и от 30.09.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същите, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По делото не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Не се сочат обстоятелства, които да налагат извод, че ако чужденецът бъде върнат обратно в Сирия, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е млад и здрав мъж, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея решение като правилно следва да бъде оставено в сила - не са налице сочените от касационния жалбоподател отменителни основания. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение