Решение № 38 от 12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1790/2014 г.

Решение № 38 от 12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1790/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Предмет на горепосоченото дело е въззивно решение на Варненския апелативен съд, с което е потвърдена изцяло първоинстанционна присъда на Търговищкия окръжен съд. Присъдата - 31 от 10.IV.2014 г. по нохд 170/2013 г., има различни части: наказателна и гражданска, осъдителна и оправдателна, за уважаване и за отхвърляне на граждански искове, части срещу подсъдимия К. К. А. и срещу подсъдимия Д. Х. Д. Предметът на делото пред ВКС е определен и от подадените срещу въззивното решение - 114 от 25.VII.2014 г. по внохд 170/2014 г., жалби: от защитник на подсъдимия А. и от министъра на финансите като представител на държавата. Касационната жалба от името на подсъдимия А. е насочена срещу потвърждаването на наказателно- и гражданскоосъдителната част на присъдата. Другата касационна жалба е срещу гражданската последица от цялостното оправдаване на подсъдимия Д. - цялостното отхвърляне и на гражданския иск към него. Потвърдената от ВАС присъда на ТОС в наказателноосъдителната й част е за данъчното престъпление, за което е бил обвинен А.: за извършеното на 14.V.2010 г. избягване на установяването и на плащането на данъчни задължения в особено големи размери (213000 лв.) - престъпление по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, 6 и 7 НК (още защото деянието се състои в потвърждаване на неистина в подадената декларация, в използване на документ с невярно съдържание и в приспадане на неследващ се данъчен кредит). Наложеното наказание е 3 години лишаване от свобода условно (чл. 66 НК) с 5-годишен изпитателен срок, и конфискация на лек автомобил. Гражданскоосъдителната част на потвърдената присъда е за плащането като обезщетение на посочената сума от 213000 лева. Другото обжалвано потвърждаване е на отхвърления граждански иск срещу оправдания Д. за плащането на обезщетение в размер на 128271 лева, като за тази сума той също като А. е бил обвинен, но в извършването на друго, отделно данъчно престъпление. Преобладаващата част и от двете касационни жалби се свежда до възпроизвеждане в пълни подробности на съответни части от съдебните актове, а претендираната неправилност е на практика само заявена с кратки позовавания на касационните основания, на нарушенията на материалния закон - и в двете жалби, на процесуалния - само в подадената от защитника на подсъдимия А. Последният е поискал отмяна на въззивното решение, "ведно с произтичащите от това последици", а другият жалбоподател, министърът на финансите - уважаване от ВКС на отхвърления граждански иск. Преди провеждането на съдебно заседание в тази инстанция, от страна на министъра на финансите и на оправдания подсъдим са изразени писмено становищата им "за", съответно "против" касационната жалба, към която имат отношение. В съдебното заседание на ВКС присъствено участие освен прокурора е взела само защитник на оправдания подсъдим Д., но и двете страни съобразно своите процесуални функции са за оставяне в сила на обжалваното решение. ВКС намери, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила. Би могло даже да се спори дали във вида, в който са изготвени, жалбите изобщо подлежат на разглеждане. По тяхната неоснователност обаче ВКС смята, че не би могло да има никакъв спор. Мълчаливо го признават даже обжалвалите страни - те не са успели да намерят никакви конкретни недостатъци в дейността на съдилищата (доколкото ВАС не е имал друга възможност освен да се присъедини към справедливо оценената като отлична работа на ТОС). При това положение и след като за ВКС не е възникнало задължение за конкретизиран в по-голяма степен отговор на подадените жалби, съставът на I наказателно отделение