Решение № 2312 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5731/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1 ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на М. Стамболиев от гр. Нова Загора, чрез процесуален представител адв. Христов срещу решение 70/21.03.2023 г., постановено по адм. дело 447/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на административна принудителна мярка РД-14-1021/22.03.2021 г., издадена от Директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация. В касационната жалба се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и уважаване на исковата претенция. В допълнителна молба се претендират и сторените разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът Изпълнителна агенция Автомобилна администрация гр. София /ИААА/ представлявана от изпълнителния си директор в представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Керчев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Сливен е отхвърлил иска на М. Стамболиев от гр. Нова Загора с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ИААА за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. в резултат на отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на административна принудителна мярка РД-14-1021/22.03.2021 г., издадена от Директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София с която на жалбоподателя му е отнето временно свидетелството за управление на моторно превозно средство. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Решаващият състав е приел, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало наличието на първата предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на ответника, а именно - отмяната на незаконосъобразен административен акт, доколкото бил налице отменен с влязло в сила на 04.12.2021 г. Решение 228 от 12.11.2021 г., постановено по адм. дело 313/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-1021/22.03.2021 г. Съдът е намерил обаче, че липсвала причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, поради което исковата претенция била изцяло недоказана. За да мотивира извода си административният съд е приел, че от показанията на разпитания по делото свидетел не се установявали факти, които можело да се кредитират като водещи до настъпване на негативни за физическото и психическото състояние на ищеца последици в такава съществена степен, че да налагат репариране. Според съда не са били ангажирани доказателства, включително и писмени такива, от които да се установява, че здравословното състояние на Стамболиев се е променило в периода на действието на ПАМ. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази искова претенция и е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана, като е счел, че при този изход на спора на отхвърляне подлежал и аксесорният иск за присъждане на лихви от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на М. Стамболиев се явява неоснователна и недоказана. Основателността на исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е обусловена от кумулация от предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Липсата дори на един от елементите на фактическия състав препятства реализирането на отговорност на държавата или общините, по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред, което предполага отхвърляне на предявения на това основание иск. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. В рамките на исковото производство всеки е длъжен да докаже фактите, които твърди че са настъпили и от които черпи за себе си изгодни правни последици. В случая по категоричен начин е установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - Заповед за прилагане на административна принудителна мярка РД-14-1021/22.03.2021 г., издадена от Директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр. София, с което е реализирана първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства в хода на развилото се пред Административен съд - Сливен производство, обаче, не се установява Стамболиев да е претърпял неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна административна мярка. С обжалваното решение съдът е дал ясен, и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения и липса на две от изискуемите се законови предпоставки за уважаване на предявените искове, които настоящата инстанция споделя. Несъгласието на страната с изводите на съда, основали и правилното приложение на закона, не съставлява необоснованост на съдебното решение. Обосновано е прието в обжалваното решение, че от свидетелските показания не се установяват факти, обуславящи причинено сериозно засягане на поведението и здравето на ищеца. М. Стамболиев, върху когото лежи доказателствената тежест, не е успял да докаже влошено здравословно състояние в резултат именно на отменения акт. Изложеното навежда на извода, че от свидетелските показания дори да се установяват вреди, те не са неимуществени, каквото репариране е предявено с исковата молба. Свидетелските показания не установяват обективното състояние на жалбоподателя, обуславящо основателност и доказаност на претенцията. Липсват доказателства за конкретни негативни преживявания, които са породени от отменената заповед и които поради своя характер или интензитет презумптивно и обичайно биха се отразили в негативен аспект. Доколкото липсват и ангажирани доказателства във връзка с поставена диагноза по отношение на твърдяното състояние, която да е в причинна връзка с твърдяното въздействие от отменения акт, то следва да се приемат за правилни изводите на първоинстанционния съд по отношение липсата на доказани като настъпили неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка. Настоящата касационна инстанция счита, че вътрешните, душевни състояния подлежат на обезщетение, но само тогава, когато справедливостта го налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. При приложението на чл. 52 ЗЗД съдът следва да прецени естеството и характера на причиненото страдание не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, а съобразно установени и доказани конкретни факти, от които тя произтича, при съобразяване и с общите схващания за справедливост, основаващи обезщетяването им. Обосновано и при правилно приложение на закона в случая съдът е приел неоснователност на предявения иск, при недоказано настъпване на твърдяните вреди и то в пряка причинна връзка от отменения акт. Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това обжалваното решение е правилно. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а ответника не е претендирал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение