Решение № 7653 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2014 г.

Решение № 7653 от 24.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Пенелопа груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Карнобат, представлявано от управителя Янко Костов Лолов, подадена чрез пълномощник, против решение № 3989 от 16.06.2014 г., постановено по адм. д. № 3297/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АУЗД № 16-07-00-0064/19.10.2012 г. на началник-отдел "Местни данъци и такси", община Студентска, гр. София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община. Касаторът навежда твърдения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Според него съдът не е събрал всички доказателства и не е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е изградил правните си изводи при непълнота на доказателствата, без да изясни релевантните обективни факти, да ги анализира, поради което е достигнал до материално незаконосъобразен извод. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на дружеството бъде уважена, или - алтернативно, делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане при спазване на съдопроизводствените правила. Ответникът - директорът на Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при Столична община, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, съобрази следното: "Пенелопа Груп " ЕООД е оспорило пред първоинстанционния съд акт за установяване на задължения по декларация № 16-07-00-0064/19.10.2012 г. на началник - отдел "Местни данъци и такси", община Студентска, Столична община, с който е определено задължение на дружеството за такса битови отпадъци през периода 2008 г. - 2012 г. в общ размер на 145 500 лв. главница и 33 925,71 лв. лихва, изчислена към 19.10.2012 г., за недвижим имот, находящ се в гр. София, община Студентска. Актът е издаден след извършена проверка по подадена от дружеството на 6.02.2012 г. декларация по чл. 14 ЗМДТ. В нея е посочено правното основание за придобиване на имота - нотариален акт за покупко-продажба № 183/2008 г. на нотариус с район на действие гр. София. Имотът е идентифициран с пл. № 3531, кв. 73 по плана на гр. София, район "Студентски", при съседи: от три страни улица и междублоково пространство, попадащ в УПИ1 и УПИ 2 за жилищно строителство и обществено обслужване, при ограничение на собствеността по отношение на изградените в имота подземни съоръжения и инсталации от техническата инфраструктура (кабели и слаботокови кабели), с отчетна стойност на имота 3 000 000 лв. Тази идентификация на имота е описана и в подадената декларация. В приложената по делото оценка на недвижимия имот границите са описани като ул. "Никола Габровски", от две страни предвидени, но нереализирани улици и междублоково пространство. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. След попълване на делото с относимите за спора доказателства е заключил, че дружеството дължи ТБО за периода 2008 г. - 2012 г., тъй като услугите по чл. 62 ЗМДТ са предоставяни от общината и жалбоподателят не е подал декларация, че през този период няма да ползва имота си, респ. няма да генерира битови отпадъци. Съдът обосновано е приел, че между страните няма спор досежно размера на дължимите такси за отделните компоненти. Дружеството е оспорило акта с твърдението, че не дължи така определените му суми, тъй като услугите, за които е задължено да заплати ТБО, не са предоставяни от общината по отношение на описания в подадената декларация собствен недвижим имот. Административният съд София-град е проявил процесуална активност в производството, като правилно е разпределил доказателствената тежест между страните и в съответствие със служебното начало в процеса е изискал от органа релевантните за спора доказателства. С определение от 10.04.2013 г. съдът е дал бланкетно указание на ответника да представи доказателства във връзка с реалното предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ. Конкретни указания са дадени на страните с определения от 15.05.2013 г.; 2.10.2013 г.; 4.12.2013 г. По делото е прието заключение на вещо лице по назначена съдебно-техническа експертиза за обстоятелството попада ли конкретния недвижим имот в район, в който общината е предоставяла организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и дали реално е предоставяла тези услуги през посочения период. Въз основа на събраните доказателства съдът е приел, че декларираният имот попада в районите, определени за предоставяне на услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и тези услуги са реално предоставяни от общината за периода 2008 г. - 2012 г. Обсъдил е представените заповеди на кмета на Столична община за определяне границите на териториите на район "Студентски", в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване за всяка календарна година. Декларираният от дружеството недвижим имот, по неговата идентификация, се ситуира в район, заключен между бул. "Г. М. Димитров", бул. "Кл. Охридски", ул. "Проф. Иван Странски", ул. "Проф. Кирил Попов" и ул. "Проф. Христо Вакарелски", в район "Студентски". Граничещата с имота улица "Никола Габровски" попада в района, описан в заповедите на кмета за извършване на организирано сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на териториите за обществено ползване. За това обстоятелство не е било необходимо изслушване на вещо лице, тъй като то се установява от картата на град София с улици, адреси и маршрути. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ГПК експертно мнение може да бъде поискано за изясняване на някои въпроси по делото, за които са необходими специални знания в определена област. В конкретния случай на експерта са възложени за проучване въпроси за релевантни обстоятелства, които се доказват с писмени доказателства. В тази връзка съдът е събрал и относими писмени доказателства - официални документи, находящи се у административния орган: заповеди на кмета на общината за съответните години, определящи зоните за сметопочистване; доказателства за статута на недвижимия имот; план-сметките на СОС за извършване на дейностите през съответните години; решенията на СОС за определяне размера на дължимите ТБО; сключен договор с търговско дружество за предоставяне на услугите по сметопочистване и сметосъбиране; констативни протоколи за извършените дейности; фактури за платени суми във връзка с извършените дейности; пътни листа за релевантните маршрути; обобщени протоколи; актове във връзка с извършвани проверки за изпълнение на дейностите по сключения договор за сметопочистване и сметосъбиране. За да възникване задължение за заплащане на ТБО е необходимо общинският съвет да приеме решение за размера на таксата, кметът на общината да издаде заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. В тежест на административния орган е да докаже, че услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са реално предоставяни на конкретния правен субект по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. След като е издал оспорения АУЗД, органът е приел, че са изпълнени предпоставките на закона за заплащане на дължимите ТБО. Но в хода на съдебното оспорване съдът е длъжен да установи всички относими факти и обстоятелства, като разпредели правилно доказателствената тежест и даде конкретни указания на страните във връзка със събиране на релевантните доказателства. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че дружеството дължи ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване, почистване на териториите за обществено ползване и депониране и обезвреждане на битови отпадъци. По делото не е спорно, а и жалбоподателят не е представил доказателства, че през периода 2008 г. - 2012 г. не е подавал декларации за освобождаване от заплащане на ТБО поради неползването на недвижимия имот по чл. 27, ал. 5 от НОАМТЦУПСО и чл. 71, т. 1 от ЗМДТ. С представените по делото доказателства административният орган е доказал наличието на двете кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, за която претендира заплащането на съответната такса. При установените релевантни за спора юридически факти първоинстанционният съд е направил правилен извод за реално предоставяне на услугите и по отношение имота на жалбоподателя, като се е позовал на относимите писмени доказателства. Касаторът дължи такса битови отпадъци за ползване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за целия период, тъй като същата е реално предоставяна от общината. Дружеството не е подало декларация за неползване на собствения недвижим имот през съответните години, като сочената от касатора причина за неползването му е ирелевантна за конкретния спор. По смисъла на чл. 71 от ЗМДТ не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване за имоти, които не се обслужват или за имотите, които няма да се ползват през цялата година и за това е подадена молба в съответната служба на общината по местонахождението им от собственика или ползувателя им до края на предходната година. За да бъде начислена такса битови отпадъци, следва да бъде установен фактът на извършени дейности по тези услуги, който по делото е доказан по несъмнен начин. След като безспорно е установено, че в района на имота на касатора общината реално предоставя тези услуги, съдът правилно е приел, че в случая се дължи такса битови отпадъци за събиране и сметоизвозване, както и почистване на територии за обществено ползване. Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства е формирал у първоинстанционния съд правилния извод, че е налице реалното престиране на тези услуги, поради което фактическите и правни основания за издаването на акта са установени. Обстоятелството, че съдове за събиране на битови отпадъци не са били поставяни точно пред имота на дружеството, а на разстояние от него, не води до извод за недължимост на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване. Безспорно е установено по делото, че тази услуга е предоставяна в района, в който се намира имотът на жалбоподателя, за определения в акта период. Неоснователно е възражението на касатора, че след като имотът на дружеството е незастроен нежилищен имот, то по силата на чл. 27, ал. 5 от Наредбата не дължи такси за сметосъбиране и сметоизвозване. Условието, което законодателят е въвел, за освобождаване от заплащане на тези такси, е или непредоставяне на услугата, или неползването на имота (негенериране на битови отпадъци) през определен период от време. Последното обстоятелство не се установява служебно. Законът изисква от собственика или ползувателя да уведоми за него органа в определен срок. Тъй като в конкретния случай декларация по чл. 71, т. 1 ЗМДТ не е подадена от дружеството, то не може да бъде освободено от това задължение. Другият вид услуга, която общината предоставя във връзка с битовите отпадъци, е поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържане на тяхната чистота в рамките на определените от местната власт граници на населените места. Точният вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, законодателят е предоставил на дискрецията на общинския съвет и на кмета на общината. Предоставянето на услугата по чл. 71, т. 2 ЗМДТ не е обвързано и не зависи от предоставянето или, съответно, непредоставянето на услугата по т. 1. В този смисъл, за да е налице задължение за заплащане на такса поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината не само да е определила вида и териториалния обхват на предоставяне на услугата, но и фактически да я предоставя. Тогава, когато услугата не се предоставя, такса не се дължи - чл. 71, т. 2 ЗМДТ. Тъй като не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице, за тази услуга не е налице възможност предварително да се декларира неползване. В тежест на ответника е да предостави доказателства, от които по надлежен ред да се установи извършване на услугата по втория компонент, което доказване е надлежно проведено в съдебното производство. Видно от приложените по делото констативни и обобщителни протоколи, в район "Студентски" и в частност територията, в която попада имота на жалбоподателя по силата на заповедите на кмета на СО, е извършвано и отчитано ръчно метене, машинно миене, зимно и лятно почистване и поддържане на обществените територии и по ул. "Никола Габровски" и прилежащия район. Третият вид услуга е обезвреждането на битови отпадъци и поддържането на депа или на други съоръжения за обезвреждане. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци. Таксата за обезвреждане на битовите отпадъци в депо или други съоръжения по отношение на конкретния имот за посочените периоди се дължи. В случая не са установени по никакъв начин обстоятелства по чл. 71, т. 3 ЗМДТ, при които таксата за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци не се дължи. Безспорно е, че на територията на Столична община съществува депо за битови отпадъци, което е функциониращо и битовите отпадъци, включително от района, в който се намира имотът на касатора, се извозват и разтоварват. По смисъла на закона за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането не е обвързано от използването му, а от наличието на депо. Дължимостта на таксата за обезвреждане на отпадъци в депа не е обусловена от характера на имота. Предвид изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел, че касационният жалбоподател дължи таксите за всички услуги по чл. 62 ЗМДТ за собствения си недвижим имот, в размера, в който са определени в акта за установяване на задължения по декларация. Като е отхвърлил жалбата на "Пенелопа Груп" ЕООД, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд