Решение № 15195 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2012 г.

Решение № 15195 от 30.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2779/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на "Солид БГ" ООД със седалище София против решение № 3941 от 12.08.2011 г., постановено по адм. д. № 6707 по описа за 2010 г. на Административния съд - София-град (АССГ). Навеждат се оплаквания за неговата неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Ответникът по касационната жалба - Главна дирекция "Гранична полиция" на МВР - София, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 203-207 от АПК с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Предявени са обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 41 670,60 лв. и неимуществени вреди в размер на 21 000 лв. като пропуснати ползи, които ищецът твърди, че са в причинна връзка с бездействие на служители на ответника, изразяващи се в неизвършване на проверка и пропускане на чужд гражданин да премина граничния пункт заедно с автомобил собственост на ищеца, без да констатира по какъв начин това лице се е снабдил д него. С посоченото по-горе решение, административният съд е отхвърлил исковете, като неоснователни. Съображенията за това са били, че не е било установена причинна връзка между бездействието на служители на ответника и твърдените от ищеца претърпени вреди и пропуснати ползи. Съдът е приел, че сумата 41 760 лв., представляваща цената на лек автомобил Волво което било изнесено извън пределите на страната, не била в причинна връзка с бездействие на служителите на ответника, тъй като при изпълнението на задълженията им, не били налице хипотезите на чл. 89, ал. 1 ППЗМВР, за да бъдат предприети действия по задържането или спирането на автомобила. Допълнително съдът е посочил, че при преминаване през граничния пункт, чуждият гражданин е разполагал с всички документи относно собствеността на автомобила и договора за наем сключен с ищеца, което е било пречка, служителите на Гранична полиция да предприемат някакви действия. С оглед на така приетото е бил отхвърлен и искът пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност на ищеца да получи тази сума за ползване на автомобила. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липса на незаконосъобразно бездействие от страна на служители на ответната страна по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, и че не са били налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и не е установил, че действително е било налице твърдяното от него бездействие на служителите на ГД "ГП", изразяващо се в неизвършен контрол на излизащия извън страната автомобил. Това е така, защото от събраните по делото доказателства се установява точно обратното, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 ППЗМВР е бил извършен такъв контрол от служителите на ответника, като това е било отбелязано в съответния регистър. От друга страна, не са били налице и някои от хипотезите на чл. 89, ал. 1 ППЗМВР, тъй като по делото е било установено, че водачът на МПС е разполагал с всички необходими документи на същото, включително и с договор за наемането. му. При тази фактическа обстановка, правно обоснован е извода на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на касатора за претърпени имуществени вреди. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се основава на твърденията за незаконосъобразни бездействия на длъжностно лице от администрацията на ГД "ГП" и такива незаконосъобразни бездействия не са били установено от събраните по делото доказателства, то искът се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По тези съображения, Върховният административен съд, трето отделение,