Решение № 9238 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2012 г.
ВАСII отделение26.06.2012 г.докладчик Славка Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 426/23.03.2012 г., постановено по адм. д. № 452/2011 г. на Административен съд - гр. Благоевград. ОСЪЖДА Иван Тодоров Топалов и Костадин Иванов Дункин, двамата от гр. Разлог да заплатят на Соня Георгиева Чилева, Атанаска Георгиева Смилянова и Цветанка Георгиева Каръкова, всички със съдебен адрес в гр. Разлог, направените разноски за касационната инстанция, общо в размер на 900 /деветстотин/ лв. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9238 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6369/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Иван Тодоров Топалов и Костадин Иванов Дункин, двамата от гр. Разлог, срещу решение № 426/23.03.2012 г., постановено по адм. д. № 452/2011 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се твърдят доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата на Соня Георгиева Чилева, Атанаска Георгиева Смилянова и Цветанка Георгиева Каръкова срещу Решение № 47 от 31.03.2011 г. на Общински съвет гр. Разлог за одобряване на ПУП за имот с идентификатор 61813.26.77. Ответникът, Общински съвет гр. Разлог чрез процесуалния си представител, писмено е изразил становище за основателност на касационната жалба. Ответниците Соня Георгиева Чилева, Атанаска Георгиева Смилянова и Цветанка Георгиева Каръкова, всички със съдебен адрес в гр. Разлог, в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Соня Георгиева Чилева, Атанаска Георгиева Смилянова и Цветанка Георгиева Каръкова, Решение № 47 по Протокол № 4 от 31.03.2011 г. на Общински съвет гр. Разлог, с което е одобрен ПУП-ПРЗ с отреждане на "Вилно строителство" в устройствена зона "Ов" - рекреационна зона за вилен отдих за поземлен имот с идентификатор 61813.26.77, м. "Саровица-Кулата", землище на гр. Разлог. За да постанови решението си съдът е приел, че при приемането на обжалваното решение не са спазени административнопроизводствените правила, както и са нарушени материалноправни разпоредби относно одобряването на плана за процесния имот, поради което е незаконосъобразно. Решението е правилно, а по съществото касационната жалба е неоснователна. Съдът е изяснил правно релевантните факти и обстоятелства и е извел правни изводи, кореспондиращи на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно и във връзка със заключенията на вещите лице. По делото безспорно е установено, че за землището на гр. Разлог, включително и за м. "Саровица-Кулата", е одобрена кадастрална карта през 2006 г., като имот с идентификатор 61813.26.77 е нанесен в нея през 2009 г., като в кадастралните регистри е записан като собствен на касационните жалбоподатели, а съседният имот с идентификатор 61813.26.24 е собствен на жалбоподателите в първата инстанция, като н-ци на Иван Атанасов Топалов. Двата имота имат обща кадастрална граница, като през имот 61813.26.24 с процесното решение е предвиден тупик за подход към имота на касационните жалбоподатели. Данните за собственост на посочените имоти се извличат от кадастралната карта и кадастралните регистри, както и от приложените по делото скици, у-ния за н-ци и нотариални актове. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗУТ одобряването на ПУП се извършва с решение на общинския съвет по доклад на кмета на общината, в едномесечен срок от разглеждането и приемането на проекта от ОЕСУТ. По делото не се установява, че проекта е разгледан и приет от ОЕСУТ, като не са представени доказателства за това и пред касационната инстанция. С оглед на това обосновано и при правилно прилагане на закона съдът е приел, че при приемането на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до неговата незаконосъобразност. Освен това правилно е прието, че са налице нарушения и на материалноправни разпоредби като съгласно заключенията на вещите лица и графичната част на решението, се установява, че е нарушен чл. 34 ЗУТ относно установените законови разстояния на предвиденото застрояване в имота до страничните регулационни граници. Част от представените писмени доказателства в касационното производство от общинския съвет са представени и пред първоинстанционния съд и се намират в делото и са имали предвид при постановяването на решението, поради което от тях не се извличат други правни изводи освен приетите от съда. Твърдението, че проектът е разгледан от ОЕСУТ в писмените бележки на общинския съвет не е подкрепено със съответен препис от него, поради което не се налага друг правен извод в тази насока, още повече, че съдът е указвал да се представи цялата административна преписка, включително и такова решение. И при приемане на обстоятелството, че е спазена процедурата по обявяване на заповедта на кмета за изработването на ПУП на всички заинтересувани лица чрез държавен вестник, не води до законосъобразност на приетото решение, тъй като е налице друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила - проектът не е обсъден и приет от ОЕСУТ, както и е налице нарушение на материалноправна норма. Като се има предвид изложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По делото се претендират разноски от ответниците по касационната жалба, които са поискани своевременно и са доказани съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 900 лв., в какъвто размер следва да се присъдят. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК