Решение № 3853 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2017 г.

Решение № 3853 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7455/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Т., директор на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР, чрез юрисконсулт Р. С., срещу решение № 3365 от 18.05.2017 г. по адм. дело № 1482/2017 г. на административен съд - С. град. С него по жалба на И. Ц. е отменена негова заповед № 3286 з-11/03.01.2017 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се да се постанови решение, с което се отмени обжалваното решение и се постанови друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на И. Ц., както и присъждане на юрисконсултска възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - И. Ц. оспорва същата като неоснователна в депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - С. град е била заповед № 3286 з-11/03.01.2017 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Тя е издадена на основание чл. 143, ал. 1, т. 6, чл. 159, ал. 1, т. 3, чл. 164, ал. 1 и чл. 178, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121 з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, чл. 9, т. 2 и т. 4 и чл. 10 от Вътрешните правила за работната заплата на служителите в МВР, утвърдени с заповед № 81213-278/17.03.2015 г. и т. 10, б. "б" от заповед № 8121 з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за неговото изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, т. ІV на Приложение към чл. 1 от ПМС № 235/31.07.2014 г. и заповед № 8121 К-4937/05.12.2016 г. за промяна на щата на Главна дирекция "Национална полиция" на министъра на вътрешните работи. С тази заповед са преназначени държавни служители от сектор "Методическо ръководство на дейността по разследване" при тази дирекция и е определено допълнително възнаграждение за разследване по досъдебни производства от разследващи полицаи в МВР и допълнително възнаграждение за работа при специфични условия - работа с видеодисплей, считано от 3.01.2017 г. По делото не е бил спорен фактът, че жалбоподателят И. Ц. заема длъжност "старши разследващ полицай" в отдел "Методическо ръководство на дейността по разследване" към Главна дирекция "Национална полиция". Установено е, че през 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и до м. юли 2016 г., включително, е получавал допълнително възнаграждение за разследване по досъдебни производства в размер на 90 % от 140. 00 лв. От м. август 2016 г. лицето получава 50 % от тези 140. 00 лв. за осъществяване на разследване по досъдебни производства. Направено е предложение рег. № 3286/29909 от 2.08.2016 г. на началник сектор "Методическо ръководство на дейността по разследването", издадена е във връзка с него заповед № 3286 з-2489 от 4.08.2016 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за определяне размер на допълнителното възнаграждение за жалбоподателя. Същият е подал заявление № 3286 р-51190 от 23.12.2016 г. за преназначаване, като с обжалваната заповед е осъществено преназначаването и определянето на допълнителното възнаграждение. В мотивите си съдът е изложил тази фактическа страна по спора, като е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима както с оглед на спазване на срока за обжалване поради разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК, така с извод, че оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Същият е властническо волеизявление, което непосредствено засяга правната сфера на оспорващото лице и същото има правен интерес от оспорване. При преценката на законосъобразността на този акт, съдът се е позовал на посочените като правно основание разпоредби и преди всичко тази на чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, според която на държавните служители от МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности. В изпълнение на разпоредба и по повод извършени преназначавания в системата на МВР е издадена заповед № 8121 з-671/09.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи (стр. 12 от съд. досие) относно определяне размера на допълнителното възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности, условията и реда за неговото изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. По делото е било безспорно, че заеманата от жалбоподателя длъжност попада в приложното поле на заповедта, т. е. е сред тези длъжности, за които е предвидено изплащане на допълнително възнаграждение. Съгласно т. 1. 10, б. "б" от нея за разследване по досъдебни производства от разследващи полицаи в главните дирекции на МВР допълнителното възнаграждение за специфични служебни дейности е в размер до 90 %, базата се определя съгласно т. 2 от нея - 140. 00 лв., а съгласно т. 3 това става със заповед на ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР. При тези факти правилно съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основното касационно възражение е към неправилния извод на съда, че оспорваният акт е издаден в нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК, а именно при неспазване на изискването за форма. То се изразява в отсъствието на фактическите основания, които са и мотивите на административния акт, с оглед разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Действително в мотивната част на оспорената заповед са посочени само правните разпоредби, подробно цитирани по-горе, т. е. правното основание за издаване на акта. Както е посочил и административния съд тези фактически основания представляват мотиви, които изразяват волята на административния орган, което е гаранция за разкриване на съдържанието и и предпоставка за ефективен съдебен контрол. Съдът изрично е посочил, че и в административната преписка липсват актове, от които да се установи по какви критерии на лицето е определен по-малък размер на допълнителното възнаграждение и как е формиран този от 50 %. Съответен на доказателствата по делото е и изводът на съда, че с писмо № 3286 р-7820 от 21.02.2017 г. (стр. 67 от съд. досие) на началника на сектор "Методическо ръководство на дейността по разследване" се излагат фактически съображения относно определянето на допълнителното възнаграждение. Правилен е изводът на съда, че този документ е съставен за нуждите на съдебното производство, както е записано и в него. Налице е противоречие между посочената причина за издаване на заповедта, а именно акт за неизпълнение на дадени писмени указания от наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 241/2013 г., пр. пр. № 679/2010 г. по описа на СГП и представената кадрова справка на жалбоподателя (стр. 65 от съд. досие). В последната изрично е посочено, че е награждаван през 2015 г. и не са му налагани дисциплинарни наказания. Преценката на тези факти би изисквало осъществяване на контрол по съществото на спора, което се явява безпредметно с оглед на правилно констатираните от административния съд нарушения на административнопроизводствените правила. Същите са съществени, понеже рефлектират върху правото на защита на адресата на акта и възпрепятстват осъществяване на ефективен контрол за законосъобразност на акта. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение