Решение № 4024 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 81/2016 г.

Решение № 4024 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 81/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – В. /ДД "ОДОП"/ при ЦУ на НАП против решение № 2444 от 18.11.2015 г. постановено по адм. дело № 1511/2015 г. на Административен съд – В. /АСВ/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1402194-091-001 от 10.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., в частта, потвърдена с Решение № 159 от 08.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който на М. С. Д., действащ като [фирма] [населено място] са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12. 2009 г., 01.2010 г., 02.2010 г., 12. 2010 г. и 04. 2014 г. общо в размер на 10 144, 63 лв. и съответните лихви върху тях. В касационната жалба и писмено становище по съществото на спора от юрск. Митева се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението на АС В. и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на [фирма] против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – [фирма], чрез процесуалния си представител адв. П. М., във възражение оспорва касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд – В. е бил РА Р-03-1402194-091-001 от 10.02.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В., в частта, потвърдена с Решение № 159 от 08.05.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП", с който на М. С. Д., действащ като [фирма] [населено място] са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 12. 2009 г., 01.2010 г., 02. 2010 г., 12. 2010 г. и 04. 2014 г. общо в размер на 10 144,63 лв. и съответните лихви върху тях. За да отмени изцяло издадения ревизионен акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Посочено е, че ревизията е по реда на чл. 122 ДОПК, тъй като събраните доказателства и направените въз основа на тях фактически констатации не са дали представа на ревизиращите за реалния облагаем доход на лицето, което е обложено по аналогия. АСВ е счел за основателни възраженията на жалбоподателя за недоказаност на фактурираните доставки, предвид предмета им - родово определени вещи, собствеността върху които се прехвърля с индивидуализирането на стоките, чрез определянето им по съгласие между страните или чрез предаването им. Посочил е, че не са представени доказателства за фактическото предаване на стоките, както и документи, обективиращи спорните доставки. Съдът е направил извод, че не е доказано действителното получаване на стоките от ДЗЛ и съответно реализиране на приходи, които не са отчетени. Прието е, че по делото са налице достатъчно косвени доказателства за отрицателния факт, опровергаващи твърдението за получени доставки по процесните неосчетоводени фактури. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основният спор между страните по делото е дали са били доставени на РЛ стоки от [фирма] – цигари, от [фирма] – цигари, от [фирма] – цигари и скреч карти и от [фирма] – хранителни стоки /салами, кренвирши, шунка, маргарини, теста и др. на килограми или бройки/. Тези доставчици са издали фактури, които са осчетоводени при РЛ и не са предмет на спора и други, неосчетоводени при РЛ, общо над 700, подробно описани в РД и приетата по делото ССчЕ, които са предмет на спора. Фактическата обстановка по спора е пълно изяснена. За процесните периоди от посочените по-горе четири дружества са издадени фактури за продажба на бързооборотни стоки – цигари и хранителни продукти спрямо РЛ В конкретния случай обосновано съдът е приел, че не е доказан факта на доставяне на стоките, предмет на процесните фактури. Както константно се приема в съдебната практика наличието на фактура не е достатъчно да установи реалното осъществяване на доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Релевантният факт, който подлежи на установяване е прехвърлянето на право на собственост върху фактурираните стоки в полза на ревизираното лице и въз основа на него да са реализирани и укрити приходи от продажби на същите стоки. Касаторът в жалбата си набляга на доводи относно вида и характера на фактурираните стоки – бързообортни и с ниска стойност, естеството на отношенията между търговците на едро и РЛ като търговец на дребно, стопанисващ два търговски обекта, издаването на фактури от мобилно устройство, при което било "разбираемо" към нея да няма други документи за приемо-предаване с оглед осъществяването на т. нар "разносна търговия". За касатора е логично и достатъчно да се приеме, че щом доставчиците са " публично известни организации, несъмнено извършващи посочената икономическа дейност", то дадената информация в писмените им обяснения отговаря на обективната действителност. Доводите са житейски, като такива не почиват върху приложими правни норми. Дължимостта на данъка /ДДС/ е законово обвързана от наличие и настъпване преди всичко на данъчно събитие, което за стоките е приравнено на прехвърляне на право на собственост – чл. 6, ал. 1 ЗДДС. Трайно се приема, че прехвърлянето на право на собственост е свързано с отделяне на стоката от рода й - при родово определени вещи. В процесния случай предмет на множеството неосчетоводени при РЛ фактури са родово определени вещи – цигари и хранителни стоки. Няма данни и твърдения да е извършена индивидуализация на тези стоки, вкл. и чрез приемо-предаване между доставчика или негов представител и РЛ, или негов представител. Няма каквито и да било други доказателства именно тези фактурирани стоки да са предмет на договорености между страните – поръчка, постигнато съгласие, доставка. Няма съпътстващи документи за твърдяните от приходните органи доставки / освен представените фактури, по-голяма част от които дори не съдържат подпис на РЛ или друго лице, действащо от негово име/, вкл. транспортни документи. Не е налице осчетоводяване на фактурите при РЛ. Намерените при доставчиците счетоводни отразявания и издадени фактури, още по-малко дадените обяснения, не са достатъчни да обосноват извод за наличие на реални доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, които стоки лицето е реализирало, респ. получило облагаеми приходи. Изводите за наличие на доставки не могат да почиват на предположения, че се касае за трайни търговски взаимоотношения, както твърди касаторът, които се развиват по аналогичен начин - при липса на съставена търговска и счетоводна документация. Представените писмени доказателства и обяснения от страна на доставчиците на ревизираното лице очевидно не дават задоволителен отговор на основния по делото въпрос кога, на кого и къде са предадени процесните стоки. Правилно е приел първоинстанционният съд, че съвкупно всички обстоятелства - липса на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсата на каквито и да е други първични счетоводни документи, доказващи предаването и получаването на стоките, транспортирането им до търговския обект и др. подобни, налагат несъмнения извод за липса на действително извършени доставки. Липсват и данни за направени разходи, свързани с процесните доставки, включително и за извършено плащане При липсата на документи, доказващи предаването и приемането на същите, не може дори и в производство по реда на чл. 122 ДОПК да се приеме, че стоките са получени от ревизираното лице. На следващо място няма релевантни данни РЛ да е извършило облагаеми възмездни последващи доставки със същите стоки, предмет на процесните фактури. Последното обстоятелство е съществено необходимо условие за начисляване на ДДС и възникване на задължение за заплащането му. ВАС многократно се е произнасял, че презумптивна доказателствена сила при ревизия по чл. 122 и сл. ДОПК имат само обоснованите констатации на РА, още повече в случаите на укрити приходи, при които се припокриват процесуалните и материално-правни предпоставки за процесното облагане. Като е достигнал до същите фактически и правни изводи и е обосновал акта си съобразно събраните доказателства, при правилно приложение на материалния закон, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение за отмяна на незаконосъобразен ревизионен акт, което решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на касатора не се присъждат разноски. Такива не се присъждат и в тежест на бюджета на касатора, тъй като по делото не са представени доказателства ответникът по касация да е направил разноски в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение