Решение № 15179 от 11.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2010 г.

Решение № 15179 от 11.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6194/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Емилия Иванова Йочева от гр. Монтана, чрез процесуалния й представител адв. Маркова, против решението от 17.03.2010 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. дело № 668/2009 г., по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата й против отказ на кмета на община Бойчиновци да постанови изземване на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ на описаните имоти, обективиран в писмо № АУ-333/4/5 от 1.10.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да се уважи първоначалната жалба. Ответникът - кметът на община Бойчиновци не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че направеното от съда тълкуване на чл. 34 от ЗСПЗЗ е стеснително и не може да се приеме. Не може да се създава различен режим на защита на правото на собственост върху имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Съдът като е направил извод, че липсва първата предпоставка, предвидена в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, изискваща наличие на искане от собственик или ползвател на правно основание, е приложил неправилно закона. Сключените договори за аренда формират правно основание за ползване на земята, поради което е налице основанието за прилагане на чл. 34 от ЗСПЗЗ. В решението си съдът е изложил мотиви с оглед наличието на една от материалните предпоставки на приложимата правна норма. При изземването на земя със заповед на кмета следва да се изясни и кои са ползвателите и съответно липсата на правно основание. Това следва да се извърши в хода на административното производство, съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, изм. с ДВ, бр. 10/2009 г., като законодателят е вменил конкретни действия и задължения на административния орган за изясняване на спора. Неприлагането на това задължение е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е било налице основание за отмяна на отказа и на това основание. След като е сезиран със спора, кметът е следвало да изясни въпроса, кой ползва в момента земеделската земя, предмет на искането и на какво основание. Съдът не е обсъдил всички обстоятелства, които са от значение за решаване на правния спор и не е изпълнил изискването по чл. 168 от АПК да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Въпреки изричните доводи на жалбоподателя в първоинстанционното производство, съдът не е изпълнил изискването за цялостна проверка за законността на акта. Решението следва да бъде отменено като неправилно. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и отменителните основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административния съд - Монтана се е развило по жалба, подадена от настоящата касационна жалбоподателка, против отказ на кмета на община Бойчиновци да уважи нейно искане, заявено в качеството й на ползвател на земеделски земи по силата на наемни и договори за аренда, за изземване по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ на подробно описаните в заявлението имоти, находящи се в землището на с. Ерден, от лицата които ги ползват без основание, обективиран в писмо № АУ-333/4/5 от 1.10.2009 г. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че кметът не е събрал информация, от кого се обработват спорните имоти. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че процесните имоти са собственост на различни лица, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, като жалбоподателката ги ползва по силата на договори на наем и аренда. При това положение, съдът от правна страна е приел, че нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ дава право по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските земи с възстановено право на собственост, да се изземват със заповед на кмета на общината, от лицата, които ги ползват без правно основание. Съдът е приел, че в случая не е налице първата от двете предпоставки на цитираната норма, тъй като искането за изземване не е направено от лице, което има качеството на възстановен собственик или на ползвател на правно основание. Молителката е ползвател на основание последващо право - договори за наем и аренда, което не е идентично с правното основание по възстановяване за собствениците, респективно придобиване на собственост за ползвателите, при условията и по реда на ЗСПЗЗ. Законът е специален и регламентира условията и редът за възстановяване на собствеността върху земеделските имоти, както и придобиването на собственост по изключение от ползвателите на имоти, по реда на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правото на ползване на договорно основание, определя друг път за защита - по реда на гражданските закони. Спорът между лицето, поискало изземване като арендатор и лицата, които ползват имотите, представлява гражданско-правен спор, който не подлежи на разрешаване от административните съдилища. Заповед, при условията на чл. 34 от ЗСПЗЗ, следва да се издаде единствено в полза на лице, (собственик или ползвател) с възстановено/придобито право на собственост. При това положение, съдът е приел, че правилно административният орган е отказал издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в редакцията, действаща към момента на издаване на процесния отказ - ДВ, бр. 10/2009 г., по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските земи с възстановено право на собственост, се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, като се предоставят на собствениците. Съдът неправилно е тълкувал нормата стеснително, като е приел, че легитимирани да подадат искането са само собствениците на имоти, с възстановено или придобито (по реда на § 4 и сл.) право на собственост по ЗСПЗЗ, а не и техните ползватели. Правото на ползване в случая не следва да се тълкува в смисъла му съгласно гражданските закони като ограничено вещно право, а с оглед смисъла на специалния закон - ЗСПЗЗ, които не е само реституционен закон и специален по отношение вещните права върху земеделските земи, а урежда и множество други правоотношения, свързани със тези имоти - оземляване, ползване и други. В ЗСПЗЗ липсва легална дефиниция на понятието "ползвател", но такава може да се извлече от нормите в глава пета "а", създадена с изменението на закона от ДВ, бр. 99/2002 г., уреждаща именно ползването на земеделските земи. В чл. 37б и сл. като ползватели са посочени лицата, обработващи земите по силата на договори за наем, аренда и договор за съвместна обработка. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието, съгласно Закона за арендата в земеделието, в § 2 от ДР на който е посочено, че "земеделско ползване" е ползването за производство на растителна, растително-дървесна и/или животинска продукция. В този смисъл са и разпоредбите на Закона за подпомагане на земеделските производители. Бързият способ на защита по реда на ЗСПЗЗ следва да се счете, че е предоставен именно на лицата, които непосредствено обработват земите - арендатори и наематели, т. е. които ги ползват на правно основание, тъй като ако се приеме обратното, би се обезсмислило арендуването, свързаното с него комасиране и подпомагане, в това число и по програмите от Европейските фондове. За уредените с тези закони правоотношения релевантно е ползването именно на основание договори за аренда и наем на земя. Тези договори, уредени в специалните закони, следва да се разграничават от договора за наем по ЗЗД, в който случай наемателят е само държател на вещта. Именно поради това им различие правата по тези договори са права на ползване на земеделските земи, а не на държание на същите, съответно ползващите ги лица са ползватели и по смисъла на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Съдът неправилно е приел, че ползвател по смисъла на чл. 34 от ЗСПЗЗ е лице, придобило собственост по реда на § 4 и сл. от ЗСПЗЗ. Тези лица са загубили качеството си на ползватели, тъй като съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на ползване, предоставено по силата на актове на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския е прекратено. Законът обаче е предоставил възможност на тези лица, макар и с вече прекратено право на ползване, при наличие на разписаните в закона предпоставки да придобият право на собственост върху предоставените им имоти. Става дума за съвсем различен вид правоотношения, които са неотносими към нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ. В случая лицето, заявило искане за изземване, е ползвател на земеделски земи по силата на договор за аренда и наем и е активно легитимирано да иска издаване на заповед по чл. 34 от ЗСПЗЗ. Приемайки обратното, съдът е постановил неправилно решение - в нарушение на материалния закон - нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, което следва да бъде отменено. След отмяната на решението, произнасяйки се по същество, настоящият състав следва да отмени оспорения отказ на кмета на община Бойчиновци, тъй като същият е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - пороци по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Кметът на общината е задължен да събере необходимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна, като за да установи неправомерното ползване, следва служебно да изиска информация от ОСЗ и от службата по геодезия, картография и кадастър. В случая видно от мотивите на акта, кметът не е изпълнил това си законово задължение. Молителката е извършила трасиране на имотите, представила е и списък на лицата, които ги ползват неправомерно. Административният орган не е обсъдил тези доказателства, както и получените от ОСЗ Бойчиновци справки и същите не са взети предвид при произнасянето му, не е изследвал твърденията, за които не са събрани доказателства. В писмото - отказ е посочено, че заявените за изземване имоти са идентифицирани като посочени от молителката за подпомагане. Не става ясно какъв е изводът на административния орган, дали посоченото се приема за липса на неправомерно ползване от страна на трети лица. ОСЗ Бойчиновци е изпратила само данни за съседите на спорните имоти, но не и дължимата информация, като кметът не я е изискал, а само е цитирал в отказа си, че от данните за съседите не може да се разбере кой обработва земите. Налага се изводът, че отказът е необоснован, постановен при нарушения на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен. Преписката следва да се върне на органа за ново произнасяне, след събиране на относимите доказателства и изясняване на спора, както и при участието на заинтересованите страни, които следва да бъдат определени, с оглед събраните доказателства относно наличието или липсата на неправомерно ползване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение