Решение № 10568 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2015 г.

Решение № 10568 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8063/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Павел Младенов Първанов, от гр. Монтана за отмяна на влязло в сила решение № 9894/2.07.2013 г. по адм. дело № 4206/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение № 89 от 4.01.2013 г., по адм. дело № 7959/2012 г. на Административен съд София град и потвърденото с него решение № 185 от 16.07.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта му, с която е установено по отношение на молителя, че министърът на вътрешните работи е осъществил пряка дискриминация по признак "лично положение". Поддържат се основания по чл. 239, т. 1 АПК, позовавайки се на влязло в сила съдебно решение № 4667/4.04.2014 г. по адм. дело № 14281/2013 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено след атакувано съдебно решение, с което е допуснато различно тълкуване и решаване на правен спор досежно колеги на молителя по сходен казус. Ответникът по искането, министърът на вътрешните работи чрез юрисконсулт Иванов изразява становище за неоснователност на същото. Ответникът - Комисия за защита от дискриминация не оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, при отсъствие на процесуални пречки за неговото разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване на процесуалното право, поради което е допустимо. Разгледано по същество на основанията посочени в него е неоснователно. По делото е установено, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Павел Първанов с твърдения за проявено спрямо него дискриминационно отношение от страна на министъра на вътрешните работи, изразяващо се определения му по-кратък срок на мисията ЕС - EULEX от 6 месеца, съгласно заповед № 6535/20.11.2008 г., в сравнение с преназначените служители от мироопазващата мисия в Косово, съгласно заповед № 6533/20.11.2008 г., които са командировани за срок от една година. КЗД, обсъждайки издадените от министъра на вътрешните работи заповеди и мотивите към тях, е приела, че спрямо Първанов е осъществено дискриминационно поведение по признак "лично положение", тъй като министърът не е съобразил неговото желание да бъде командирован за по-дълъг срок, което го е поставило в неравностойно положение спрямо командированите служители, изпратени на мисия за срок от една година. До подобни изводи е достигнал и Административен съд София-град. С атакуваното съдебно решение Върховният административен съд, седмо отделение е приел, че както КЗД, така и административният съд, неправилно са приели, че спрямо Първанов е установено различно третиране в сравнение с останалите субекти, защото не е ясно в какво се изразява еднаквостта на личното им положение, по който защитен признак е прието, че е доказано различно третиране при сравними сходни обстоятелства. Няма и пряката причинно-следствена връзка между твърдяно неблагоприятно отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Целта на установеното правно положение в изпълнение на издадените заповеди е легитимна. Позоваването на чл. 26 от ЗЗДискр е неотносимо към конкретния правен спор. За служителя Първанов е осигурен равен достъп до упражняване на професията и възможността да я упражнява. Участието в задгранични мисии е свързано с изпълнението на обективни критерии, които нямат дискриминационен характер и са определена възможност, предоставяна от съответния орган. С решение № 4667/4.04.2014 г. по адм. дело № 14281/2013 г. Върховният административен съд, седмо отделение е оставил в сила решение № 3690/30.05.2013 г. по адм. дело № 5283/2011 г. на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на министъра на вътрешните работи срещу решение № 106/1.06.2011 г. по преписка № 81/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено на основание чл. 47, т. 8 от ЗЗДискр, че системата от норми в националното законодателство, регламентираща участието на държавните служители от МВР в мисии на международни организации, която е установявала лишаването на служителите от заплащане на възнаграждение и изплащане на осигурителни вноски за пенсия в намален размер по време на участието им в мисии, не съответства на правилата за равно третиране, тъй като нарушавайки установения в чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДискр принцип за равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд въвежда по-неблагоприятно третиране на държавните служители от МВР при участието им в мисии на международни организации, в сравнение с държавните служители от други министерства и ведомства, извършващи сходна дейност, което води до неравно третиране по признак "обществено положение" и е прекратено производството в тази му част. Оставено е в сила първоинстанционното съдебно решение и в частта му, с която е отменено решение № 106/1.06.2011 г. по преписка № 84/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация досежно установеното, че колеги на молителя по време на участието си в мисия в О. в К. U., в качеството си на държавни служители на МВР са третирани съгласно нормите на националното право, въвеждащи диференцирано и по-неблагоприятно отношение към държавните служители от МВР в сравнение с държавните служители на други ведомства чрез лишаване на служителите на МВР от заплащане на възнаграждение и изплащането на осигурителни вноски за пенсия в намален размер по време на участието им в мисии, като са поставени в по-неблагоприятно положение, което представлява пряка дискриминация по признак "обществено положение" и нарушение на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 6 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. Оставено е в сила първоинстанционното съдебно решение и в частта му, досежно наложената на министъра на вътрешните работи принудителна административна мярка - задължително предписание по чл. 76, ал. 1 ЗЗДискр - да не допуска в бъдеще нарушения по чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 6, чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 1 и чл. 26 ЗЗДискр при подбора, командироването и заплащането на държавните служители от МВР, участващи в мисии на международни организации. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърденията на молителя са за нововъзникнали обстоятелства, изразяващи се в тълкуване на нормативни разпоредби и прилагане на правните норми за сходен фактически състав по различен начин, от този по който е процедирал тричленният състав на Върховния административен съд, постановил атакуваното съдебно решение. Така развити, доводите на молителя касаят неточно прилагане на материален закон и то при обсъждане на сходни факти по делото, поради което не реализират фактическия състав на чл. 239, т. 1 АПК. Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънредно средство за защита като основанията са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не могат да бъдат прилагани разширително. Непълнотата на фактическия и доказателствен материал представлява основание за отмяна, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Липсата на така изброените предпоставки налагат искането да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора искането за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение от ответника - министър на вътрешните работи е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 вр. с чл. 144 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде поставено в тежест на Павел Младенов Първанов, от гр. Монтана. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав