Решение № 6438 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2014 г.

Решение № 6438 от 14.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2977/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК Южен централен район, подадена от юрк. Узунов против решение № 309/09.01.2014 г. по адм. д. № 341/2013 г. по описа на Административен съд-Хасково. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът Мария Настева не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима с оглед категорията на строежа /пета/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-02-ЮЦР-339/07.01.2012 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахване на незаконен строеж " остъкляване на входно антре и баня с тоалетна", находящ се в ПИ 77195.720.201 по КК на гр. Хасково. Прието е, че се касае за строеж в режим на търпимост по § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, тъй като е изграден през 1976 г., в съответствие с изискванията на действащата тогава нормативна уредба на ЗТСУ и ППЗТСУ, поради което не подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. В изпълнение задължителните указания на ВАС, залегнали в отменителното решение № 12615/01.10.2013 г. по адм. д. № 6629/2013 г., административният съд е събрал доказателства, сочещи на годината на изграждане на процесния строеж " остъкляване на входно антре и баня с тоалетна" и неговия статут. Установено е по безспорен начин от констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, че строежа е изграден през 1976 г., представлява пристройка към съществуваща сграда, в очертанията на основното застрояване и следва линията на площадката на външното стълбище. Отстоянието от 1,50м до страничната регулационна линия със съседния УПИ II, кв. 504 по РП на Хасково е по действащия РП за цялата сграда на основно застрояване и отговаря на действащия към момента на изграждане правен режим по ЗТСУ и ППЗТСУ - чл. 64, ал. 2. Предвид така изяснената по делото фактическа обстановка, решаващият извод на съда за незаконосъобразност на процесната заповед се явява обоснован и съответен на нормата на в § 16, ал. 1 ПЗР на ЗУТ, която регламентира, че незаконни строежи в режим на търпимост не подлежат на премахване и забрана за ползване. Доводите по касационната жалба за незаконосъобразност на решението и в частта за разноските са неоснователни. Съгласно спец. норма на чл. 143, ал. 1 АПК, при отмяна на оспорения по съдебен ред адм. акт, разноските по делото/държавни такси, разноски в производството и възнаграждение на един адвокат/ се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. В унисон с тази разпоредба, административния съд е осъдил ответника да заплати държавна такса от общо 15 лв., 150 лв. - депозит за експертиза и 230 лв. - адв. възнаграждение по два Договора за правна защита и съдействие от 07.02.2013 г. и 23.04.2013 г. за явяване на един адвокат в двете съдебни инстанции /адм. д. № 7/13 г. и адм. д. № 341/2013 г. на АС-Хасково и адм. д. № 6629/2013 г. на ВАС/. Видно от приложените Договори за правна защита и съдействие от 07.02.2013 г. и 23.04.2013 г., договорените суми от 180 лв. и 150 лв са платени в брой и съставляват реално направени разноски. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,