Решение № 6321 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14624/2013 г.
ВАСIII отделение13.05.2014 г.докладчик т Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5653 от 26.08.2013 г. по адм. д. № 8692/2012 г. на Административен съд София - град. ОСЪЖДА "КМК" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Факия, общ. Средец, обл. Бургас, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, бул. "Цар Борис" III, № 136, разноските по делото в размер на 150 (сто и петдесет) лв. за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 6321 от 13.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14624/2013 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба от на Желязко Неделчев Желязков в качеството си на управител на "КМК" ЕООД, със седалище и адрес на управление с. Факия, общ. Средец, обл. Бургас, чрез адв. Н. Драгнев, против решение № 5653 от 26.08.2013 г. по адм. д. № 8692/2012 г. на Административен съд София - град с доводи, че е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени, а обжалваната заповед да се обяви за нищожна. Направено е искане за присъждане на разноски и за двете инстанции. Ответната страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Д. Георгиева, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 - чл. 178 от АПК, съдът е отхвърлил жалбата на "КМК" ЕООД, с искане за обявяване на нищожност на Заповед № 01-РД-1387/31.05.2010 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", издадена на основание чл. 20, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 13 /1/ т. 5 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По делото са събрани относимите към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е прието, че в случая оспорената заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е издадена от компетентен административен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия. Касационният жалбоподател е искал обявяването на нищожност на процесната заповед поради това, че към датата на издаването й от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие"- Разплащателна агенция - Калина Илиева, същата не е разполагала с професионален и образователен ценз и не е отговаряла на условията за заемане на длъжността, поради което заповедта е издадена при липсата на компетентност. Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" по силата на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Същият, в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ЗПЗП, се предлага за избор от Управителния съвет на фонда от министъра на земеделието и храните след съгласуване с министър-председателя. В случая представителната власт на Калина Илиева произтича и е последица именно от направения избор, а не от образователната степен, която притежава, поради което до датата на освобождаването й, издадените от нея актове са действителни. Тъй като не е установена незаконосъобразност или нищожност на избора, това обстоятелство прави и неоснователно искането на касационния жалбоподател за нищожност на процесния административен акт. Касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва "КМК" ЕООД, да бъде осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение