Решение № 747 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2012 г.

Решение № 747 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10657/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 323 във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Николай Симеонов Гемеджиев, от гр. Айтос срещу решение по т. 10 на протокол № 29 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 12.07.2012 г., с което в качеството му на съдия в Районен съд - гр. Айтос, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". Развиват са доводи, че при издаване на решението на ВСС не са изяснени вярно фактите по спора; допуснато е нарушение във връзка с правото на защита поради неуведомяване за датата на заседание на дисциплинарно-наказващия орган; кредитират се с доверие ненадеждни показания на свидетели - основания за отмяна на оспорения акт по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет чрез юрисконсулт Карагонова - Данова изразява становище за неоснователност на същата. Намира за несъответстващи на доказателствата по административната преписка твърденията за необсъждане на направените възражения и неточното изясняване на фактите в хода на административното производство. Посочва, че не може да се приеме за допуснато нарушение на правото на защита на наказания магистрат неприсъствието му на заседанието на ВСС, т.к. изложените в хода на дисциплинарното производство възражения са обсъдени и разгледани от дисциплинарния състав, а дисциплинарно-наказващият орган ги е възприел без изменение. Обосновава липсата на пороци по чл. 146 от АПК. Отбелязва, че при постановяване на атакувания акт са съобразени тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се наказание. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, след ценени обстоятелства по ненадлежно връчване на съобщението и решението по т. 10 на протокол № 29/12.07.2012 г. на ВСС. Налице са останалите положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване. Не са налични отрицателни процесуални предпоставки за съдебното оспорване, поради което предприетото от Николай Симеонов Гемеджиев, от гр. Айтос оспорване е процесуално допустимо. Предмет на оспорване пред Върховния административен съд е решение по т. 10 на протокол № 29 от заседание на Висшия съдебен съвет от 12.07.2012 г., с което на Николай Симеонов Гемеджиев, от гр. Айтос, в качеството му на съдия в Районен съд - гр. Айтос, за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". Дисциплинарното производство е образувано на основание чл. 316, ал. 2 от ЗСВ с решение на ВСС по протокол № 13/29.03.2012 г. по предложение на органа по чл. 312, ал. 1, т. 1 от ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 от ЗСВ. В хода на дисциплинарното производство са уважени възраженията на жалбоподателя за изтекла давност за три от посочените в предложението нарушения. С решение № 10-00-014/9.07.2012 г. по дисциплинарно дело № 5/2012 г. дисциплинарният състав на ВСС е предложил на ВСС да приеме, че съдия Николай Симеонов Гемеджиев, от Районен съд гр. Айтос е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, поради което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ - "забележка". Решението заедно с преписката е предоставено на дисциплинарно-наказващия орган съгласно чл. 320, ал. 1 от ЗСВ, който в предвидения по чл. 320, ал. 2 от ЗСВ срок се е произнесъл при условията на чл. 320, ал. 2 и ал. 3 от ЗСВ. Предвид посоченото, решението по т. 10 на протокол № 29/12.07.2012 г. на ВСС е издадено от компетентен орган и в предвидената форма, поради което не са налице основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК за отмяната му. В хода на административното производство дисциплинарният състав е изследвал репликите на съдия Гемеджиев, произнесени в деловодството на Районен съд гр. Айтос на 15.03.2012 г. във връзка със забавена от съдебен деловодител Валентина Дарачева съдебна преписка: "Това е съд, а не бардак. Как може така, всеки прави каквото си иска! Къде отива интереса на хората?". На следващия ден - 16.03.2012 г. наказаният магистрат е повикал в кабинета си съдебните служители Валентина Стоянова Дарачева, Мария Тонева Рашева и Росица Георгиева Марковска. Казал им е, че в съда и прокуратурата се носи слух, че той ги ухажва, поради което ги помолил, за да се опазят от този слух и да запазят семействата си, занапред да влизат в кабинета му по две. Отправил псувни и обидни квалификации по адрес на административните ръководители на съда и прокуратурата, като напсувал на майка Мария Богданова и нарекъл Милена Стойчева "сол-ташак". След това е поискал от Дарачева да повика и останалите служителки от съда Яна Петкова, Мая Илиева, Елена Иванова и Ирина Георгиева, на които е обяснил, че трябва да влизат при него по две като единствено последната е имала право да влиза сама в кабинета му когато се налага да пишат нещо. Изискването към нея е било тя да стои на бюрото, а той на фотьойла отсреща. Така възприетите факти се установяват от писмените обяснения на посочените служители и показанията на тези от тях, разпитани от дисциплинарния състав. Позоваването на несъответствие в репликите, по аргумент от неточното упоменаване в решението на последния на една от служителките, присъствали на първата от множеството срещи на 16.03.2012 г. не опровергава установените фактически положения. Събраните показания кореспондират помежду си, отличавайки се с висока степен на достоверност и фактическа автентичност. По тези съображения неоснователни са и възраженията за заинтересованост на разпитаните служители или за свидетелстване "про кауза" предвид служебна зависимост от ръководителя на районния съд. Направеният от жалбоподателя етимологичен анализ на думата "бардак" се споделя частично от настоящия състав на Върховния административен съд. Вярно е, че с нея в турския език се означава "чаша", а в руския "бъркотия", но тя има свое самостоятелно значение в българския език, което съгласно тълковните речници е "публичен дом или място и обстановка, които наподобяват публичен дом". Вложеният при употребата и смислов контекст съобразен с тона, с който е изречена и демонстрираното от съдия Гемеджиев поведение сочат явно намерение да бъдат засегнати присъствалите съдебни служители. Обстоятелството, че това се е случило в състояние на раздразнение от забавени действия на съдебен служител по повод администрирането на съдебна преписка, не игнорира факта на проявеното неетично поведение. Явно неетични са действията на наказания магистрат и във връзка с изречените реплики по повод административния ръководител на районния съд и районната прокуратура. Ефектът от подобно поведение е предизвикал притеснения и стрес за работещите в учреждението служители, както и сред общността на юристите в гр. Айтос. Фактите установени от дисциплинарния състав, възприети и от ВСС се основават на осъществен задълбочен анализ на приобщените доказателствени средства и съдържащия се в тях доказателствен материал. След съпоставяне на установените фактически обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност направените изводи от дисциплинарнонаказващия орган са верни и се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд. Изслушването на съдия Гемеджиев само от дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ е предвидено, че при налагане на дисциплинарно наказание наказващият орган - в случаите по чл. 311, т. 1 и т. 3 ЗСВ, и дисциплинарният състав - в случаите по чл. 311, т. 2 ЗСВ, изслушва привлеченото към дисциплинарна отговорност лице или приема писменото му обяснение и събира доказателства от значение за случая. Ето защо, неизслушването на провинилия се магистрат от ВСС не може да се смята за нарушение на административнопроизводствените правила. По делото е установено, че съдия Гемеджиев е участвал в дисциплинарното производство лично и чрез повереник и е реализирал в пълен обем своето право на защита. По изложените съображения оспореният административен акт е издаден след точно прилагане на административнопроизводствените правила и не са налице основания по чл. 146, т. 3 от АПК за неговата отмяна. Приетият с решение на ВСС Кодекс за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) формулира действащите морални норми в обществото досежно правоотношенията, касаещи българските съдии, прокурори, следователи, членове на ВСС и инспектори в Инспектората към ВСС при изпълнението на професионалната им дейност и в личния им живот. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установените общоприети правила за поведение, гарантиращи защита на онези ценности, които на дадения етап от развитие обществото е приело за значими. Съгласно т. 4 и т. 5 от КЕПБМ изискванията за вежливост и толерантност се основават на присъщия за магистрата морал и възпитание и допринасят както за по-доброто изпълнение на служебните му задължения, така и за по-ефективното функциониране на самата правораздавателна система. Поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен. Магистратът трябва да бъде честен, коректен и учтив, както в работата си, така и в личния си живот и да се отнася с уважение към хората като съблюдава техните права и свободи. Колегиалните отношения между магистратите и служителите в съдебната система, независимо от мястото на служебната йерархия, трябва да се основават на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Почтеността и благоприличието имат основно значение за доверието, авторитета и цялостната дейност на магистрата. Видно от доказателствата по делото е, че поведението на съдия Гемеджиев в процесните случаи не е било основано на принципите на взаимното уважение и толерантност, благоприличие и почтеност. Действията, които той е извършил, сравнявайки съда с бардак, псувайки ръководителя на Районния съд в гр. Айтос и наричайки с непристойни изрази ръководителя на Районната прокуратура в гр. Айтос са абсолютно недопустими за съдия, към когото обществените очаквания и критерии за етично поведение са съвсем различни. Установените отклонения от дължимото и очаквано поведение, независимо че са провокирани от неточни действия по администриране на едно или няколко дела сочат осъществяване на фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ, поради което законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на наказания магистрат. Въпросът за съответствието на тежестта на извършеното нарушение и наложеното за него наказание не може да бъде обсъждан в детайли предвид определеното най-леко наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и липсата на жалба от конституирания като заинтересована страна в процеса вносител на предложението. Изложените мотиви на ВСС следва да бъдат ценени като съответстващи на изискванията по чл. 309 от ЗСВ. По изложените съображения оспореното решение по т. 10 на протокол № 29 от заседание на Висшия съдебен съвет от 12.07.2012 г. е издадено в след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. пето от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение