Решение № 6939 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12142/2015 г.

Решение № 6939 от 9.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12142/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. П., гражданин на Р. И., с адрес гр. С. срещу решение № 134/31.08.2015 г. по адм. д. № 181/2015 г. по описа на Административен съд С.. Обосновава касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Въвежда твърдения, с които оспорва фактическите констатации относно механизма на реализиране на пътното транспортно произшествие и вината му по отношение на същото. Намира за неправилни изводите на съда за липса на процесуално нарушение в хода на административното производство досежно неосигуряването на преводач от италиански при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0804-000277 от 1.06.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР С.. Ответникът по касационната жалба, началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Въведените възражения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения са общи. Производството пред Административен съд С. е образувано по жалба на М. П., гражданин на Р. И., с адрес гр. С. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-0804-000277 от 1.06.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОДМВР С.. Въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства, съдът е установил фактическа обстановка, която се споделя от касационната инстанция. При извършена проверка, касационната инстанция приема, че съдът е развил производство по редовна и допустима жалба срещу индивидуален административен акт, който засяга интересите на жалбоподателя и подлежи на контрол за законосъобразност по съдебен ред. Правилно са конституирани и призовани страните. Съдът е указал тежестта на доказване, дал е процесуална възможност за доказателствени искания, като въз основа на събраните доказателствени средства е изяснил спора по същество. Въз основа на прецизен анализ на същите е приел съответстваща фактическа обстановка. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неправилна преценка на доказателствата. Направеният извод от съда за неоснователност на жалбата е въз основа на установена фактическа обстановка след анализ на доказателствата. Фактическата обстановка, с относимите за спора елементи е отразена в съставения Акт за установяване на административно нарушение № 036906/1.06.2015 г. В същия е удостоверена проверка на водача на индивидуализирано моторно превозно средство за алкохол с техническо средство дрегер алкотест, при която е отчетен резултат - 1.02 промила алкохол в кръвта. Тази констатация е удостоверена в съставения акт с подпис на свидетел и без възражение на водача. Констатацията не се опровергава в хода на съдебното производство. Не се споделя и възражението на касатора за неправилност на съдебния акт във връзка с поставения въпрос за неосигурен преводач на чужденеца от италиански език. В тази насока, правилни са изводите на административния съд, че за назначаването на преводач не е достатъчно лицето да е чужд гражданин, какъвто безспорно е г-н П.. Съгласно чл. 14, ал. 2 АПК, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си, или от друг, посочен от тях език. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от доказателствата в производството пред органа се обоснова извода, че лицето е владеело български език. Правилно в тази насока съдът е приел, че в хипотеза на чужденец, който разбира български език, неназначаването на преводач на същия, не следва да се приема като съществено процесуално нарушение на правото му на защита. Не се споделя и възражението на касатора, с което оспорва фактическите констатации относно механизма на реализиране на пътното транспортно произшествие, също удостоверено в така съставения акт и вината му по отношение на същото. Страните не спорят, че по своя характер "временното отнемане на свидетелството за правоуправление" в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата представлява принудителна административна мярка /ПАМ/. Според правната доктрина, ПАМ е форма на държавна принуда, като основанията за прилагането й, органите, които я прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилага, мерките за въздействие и редът за прилагането й, са строго нормативно установени. ПАМ като принцип е форма на административна принуда, защото поначало се прилага от административни органи. ПАМ като форма на административна принуда е следствие от дейност по упражняване на вид административни правомощия, като неин юридически израз е административният акт, с който тя се налага. Правилно съдът е приел, че наложената ПАМ не е наказание и следва да се разграничава от наказанието, което не се налага с административен акт. Производството по жалба срещу наказателното постановление не е преюдициално спрямо производството по жалба срещу наложената ПАМ, дори и в хипотеза на едно нарушение. В тази насока са неоснователни възраженията на касатора, с които оспорва фактическите констатации относно механизма на реализиране на пътното транспортно произшествие, също удостоверено в така съставения акт и вината му по отношение на същото. В случая ПАМ е наложена от компетентен орган, за което се представят относими доказателства. Наложената ПАМ е на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Съгласно текста на тази норма, принудителната административна мярка е отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Мярката е нормативно предвидена като съответстваща на нарушението "управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда". Г-н П. има качеството на водач на моторно превозно средство, като нарушението е установено надлежно с Акт за установяване на административно нарушение от 1.06.2015 г. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е мотивиран, като правната квалификация на наложената мярка съответства на описаното нарушение. Фактите, изложени в заповедта, не създават съмнение или неяснота относно вида и характера на нарушението. С. А. за установяване на административно нарушение е годно доказателствено средство за доказване на нарушението, за което е наложена мярката. Въпросите за механизма на ПТП и вината на дееца следва да се обсъждат в производството по обжалване на Наказателното постановление. Неоснователно е възражението на касатора, че в хода на административното производство, не се установява по надлежен ред съдържание на алкохол в кръвта на водача над 0.5 промила. Горният факт е установен с дрегер алкотест и надлежно вписан в АУАН. Съдът е приложил правилно материалния закон. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното решение на Административен съд С., което следва да бъде оставено в сила. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд