Решение № 15277 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2019 г.

Решение № 15277 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3671/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Али от [населено място], [община], обл. Благоевград, подадена чрез адв. С. Бузгьова, срещу решение № 202 от 4.02.2019 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 174/2018 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки изключително подробния и обстоен анализ на представения доказателствен материал, както и на приложимата нормативна уредба. При изложени подробни съображения заявява искане обжалваното решение да бъде отменено като се постанови друго, с което жалбата против индивидуалния административен акт да бъде уважена, и същият бъде отменен. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие", гр. Благоевград, чрез процесуален представител, с представен по делото писмен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното съдебно решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Благоевград е образувано във връзка с оспорване от А. Али от [населено място], [община], обл. Благоевград на решение № 01/112/10411/3/01/04/01, изх. № 01-013-6500/1472/17.11.2017 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Благоевград, с което на основание чл. 33, ал. 1, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба № 9/2008 г. / и т. 4. 7 и т. 4. 4 б. и б. "б" и "й" от Договор № 01/112/10411 от 20.05.2012 г. и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), е отказано пълно изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договора и е определена финансова корекция в размер на 48 892 лева съгласно таблица 1 /заявена сума 48 892 лв.; оторизирана сума 24 446 лв.; финансова корекция 48 892 лв.; сума за възстановяване 24 446 лв.; доброволно платена сума 0. 00 лв.; остатък за възстановяване 24 446 лв. /. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. Али против решение № 01/112/10411/3/01/04/01, изх. № 01-013-6500/1472/17.11.2017 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Благоевград и жалбоподателя А. Али е осъден да заплати на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие"- гр. Благоевград сумата в размер на общо 200 /двеста/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд подробно е анализирал приложените по делото доказателства, в това число и приетите експертизи, както и допуснатите гласни доказателства, извършил е обхватен анализ на ЗУСЕСИФ и Наредба № 9/2008 г., въз основа на което е достигнал до извода, че е налице липса на фактическите основания за прилагане на посочените норми на ЗУСЕСИФ, но неприложимостта на този закон при издаване на оспорваното решение не представлява основания за отмяна на административния акт, поради наличието и на други правни основания, за което е налице фактическа установеност. На следващо място административният съд е приел, че при издаване на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд, вземайки предвид позоваването на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9/2008 г. от органа в оспореното решение, като приложими за постановяване на отказ за второ плащане и за възстановяване на полученото първо, изключват основателността на възражението по чл. 146, т. 4 АПК за отмяната му само поради позоваването в съдържание и на разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), за което се явява правилен извода на първоинстанционния съд, че нормите на този закон не са приложими. Жалбоподателят дължи да възстанови цялата получена сума като първо плащане заедно със законната лихва към нея и няма право да получи второто плащане, в съответствие с които разпоредби и правни последици от неизпълнението по договор № 01/112/10411 по т. 4. 4, б. "б" и "й" е издадено оспореното решение с разпоредените с него отказ от второ плащане и за възстановяване на полученото първо плащане, макар и изразени като финансова корекция по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. По аргумент от § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ (както в първоначалната редакция, обн. в ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г.; така и в изм. в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г.), ЗУСЕСИФ е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по връщане на вече платени суми е по Наредба № 9/2008 г., която е издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР на ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ. Ето защо не се налага обсъждането на доводите в касационната жалба относно приложимостта на ЗУСЕСИФ, тъй като не се основават на относими нормативни разпоредби предвид § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ. Следва да се посочи, че е необходимо да бъде правено разграничение между двете самостоятелни административни процедури, а именно: тази по Наредба № 9/2008 г. и тази по реда на ЗУСЕСИФ, като целта на всяка една от тях е да бъде възстановена правомерността на правоотношенията с предмет извършване на разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, с оглед приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Също така следва да се има предвид, че осъществяването на едната или другата от двете административни процедури, не зависи от волята и избора на административния орган, нито пък от желанието на бенефициера. Още повече, че следва да се има предвид, че в ДВ, бр. 2 от 3.01.2018 г., Законът за подпомагане на земеделските производители е изменен и допълнен. Законодателят едва с това изменение и допълнение изрично е посочил с новата ал. 5 на чл. 20а от ЗПЗП, че Изпълнителният директор издава решение за финансова корекция за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2, при условията на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, тоест за в бъдеще - след влизане в сила на изменението и допълнението, а не преди тази дата. Но въпреки направеното по-горе изложение и разграничение, настоящият състав установи, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9/2008 г. Между страните не е бил спорен сключеният договор от 20.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), с обща площ на земята в стопанството – имот 03504.237.49 в м. "Трънето", община Белица – 2. 091 дка, от които обработваеми 0. 230 дка, за отглеждане на калифорнийски червеи на 230 кв. м., при първоначален икономически размер на стопанството 4, 12 икономически единици /ИЕ/. От предоставения и одобрен бизнес план за стопанската 2016/2017 г. е следвало стопанството на жалбоподателя да бъде 12, 17 ИЕ, което е с 8, 05 ИЕ повече от първоначалния икономически размер. В третата година на проверката за изпълнение на бизнес плана до 20.05.2017 г., площта на лехите, в които А. Али, който отглежда ЧКЧ, и които следва да бъдат разположени на площ 680 кв. м., е установено неспазване на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Наредба № 9/2008 г. При извършената административна проверка на място, след заявка за второ плащане № 01/112/10411/3/01 от А. Али, е констатирано, че в имот с кадастрален № 03504.237.49 с площ 2, 091 дка, в землището на гр. Белица, представляващ Животновъден обект № 2780-0848, върху който е заявено в подадената заявка второ плащане от А. Али за отглеждането на площ 680 кв. м. червени калифорнийски червеи, не е изградена инфраструктура – лехи и червеи липсват. При извършената контролна проверка на 18.07.2017 г. в животновъдния обект на жалбоподателя е установено, че на място в стопанството е видима окосена ливада, без лехи за червеи и силно обрасло с бурени място. Между бурените и видимо разположените лехи, в които би трябвало да са разположени червеите, е установено че не са поддържани със съответната инфраструктура – осигурени ограждения, напояване и други условия, които са задължителни при отглеждането на калифорнийски червеи. Направените проби, разкопаването направено на повече от две места, както и разроваването на повече места при лехите, според експертите е равнозначно на липса на червеи на заявените 680 кв. м. На място не са били създадени и условия за тяхното отглеждане. В стопанството не са открити и кокони, които да съдържат червеи. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и не получава плащането по чл. 6, т. 2 в случаите, когато: всички инвестиции, основните дейности и цели не са изпълнени до включения в договора по чл. 21, ал. 2 срок и когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4, 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Според сключения договор между Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) и А. Али – в т. 2. 2 е посочено, че помощта по т. 1. 1 от Договора се изплаща на два етапа: т. 2. 3 първо плащане в размер на 24 446.00 лв. и т. 2. 4 второто плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 6 икономически единици, а съгласно т. 4. 4 б. "а" и "б" Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите когато: ползвателя не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срок по т. 3. 1 или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказване на извършените такива не са представени и когато икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 3 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана, а с т. 4. 7 фондът изисква връщането на вече изплатени суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или да прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателя не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. В т. 4. 21 е договорено, че ползвателят е длъжен да извърши всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес план към годината на проверка, в срока по т. 3. 1 и в съответствие с одобрения бизнес план. Решението за налагане на финансова корекция е издадено на 17.11.2017 г. и позоваването от страна на административния орган на нормите на чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. и т. 4. 7 и т. 4. 4 б. "а" и б. "б" във връзка с т. 4. 21 от Договора, чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с § 4, ал. 1 от ПЗР от ЗУСЕСИФ е коректно дотолкова, че е установено несъответствие по реда на Наредба № 9/2008 година. С оглед на фактическите установявания правилно е прието, че е налице неизпълнение на инвестиции, основни дейности и цели предвидени за изпълнение на бизнес плана в срока по т. 3. 1 от договора, както и че при извършената проверка на място е констатирано, че икономическият размер на стопанството следва да е 12. 17 икономически единици, а началният размер на стопанството при одобрение на проекта по договор с ДФЗ е бил 4. 12 икономически единици, т. е. не е постигнат нормативно установения ръст. Правилни са и изводите за това, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният акт е мотивиран в необходимата степен, които са в съответствие с критериите на Тълкувателно решение (ТР) № 16/75 г. на ОСГК на ВС и Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4/76 г., както и относно съответствие с материалния закон и целта му предвид разпоредбите на Наредба № 9/2008 г., съгласно които помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели необходими за развитие на земеделското стопанство и допустими за подпомагане и когато не са изпълнени всички инвестиции, цели и договорени дейности до определения в договора по чл. 21, ал. 2 срок и не се е увеличил икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с 4. 5 икономически единици, ползвателят възстановява полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва и не получава плащането по чл. 6, т. 2, което кореспондира и с т. 3. 1, т. 4. 4 б. "а" и "б", т. 4. 7 и т. 4. 21 от договора. Не са предвидени изключения относно възстановяването в случаите на частично изпълнение на задължения. На следващо място настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствения материал, тъй като следва да се имат предвид неоспорените писмени доказателства за извършени проверки, имащи доказателствена сила за съществуване и вида на площта и направените при тези проверки снимки, въз основа на които обосновано административният съд е отбелязал, че се доказват фактическите констатации в оспорения административен акт за това, че жалбоподателят не е изпълнил всички инвестиции, цели и пр. съгласно бизнес плана в регламентирания срок, предвид т. 3. 1, т. 4. 4 б. "а" и "б" т. 4. 7 и т. 4. 21 от Договора за отпускане на финансова помощ. Показанията на свидетелите са преценени съгласно чл. 172 от ГПК и с оглед на степента им на конкретност, относимост и правдоподобност и при съпоставка с неоспорените писмени доказателства и снимки и са изложени убедителни мотиви за кредитирането им относно извършените проверки, констатациите относно проверените площи и са направени верни изводи за това, че с тях се потвърждават установените правнозначими факти от писмените доказателства. Съдебно - ветеринарната експертиза е обсъдена съгласно чл. 202 от ГПК заедно с останалите доказателствата и правилно е кредитирана предвид обосноваността й с оглед писмените доказателства и са направени обосновани изводи за това, че същата следва да се цени като обективно представена налична по делото информация. Верни са и изводите, че жалбоподателят не е доказал съобразно доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК застъпваната от него теза и не е опровергал множеството писмени доказателства, потвърдени и от експертните заключения, с които са установени фактите от административния орган. Несъстоятелни са и доводите относно несъобразяване с приложенията към Наредба № 9/2008 г. - таблици за изчисляване на икономическия размер на земеделското стопанство. Таблиците са част от действащ нормативен акт, регламентиращ условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Мярка "Създаване на стопанства на млади фермери", по която е предоставена и помощта на жалбоподателя. Ако същият е считал, че този подзаконов нормативен акт или отделни разпоредби от него или приложенията към него са незаконосъобразни, е можел да ги оспори по реда на чл. 185 и сл. от АПК, респ. е можел да не претендира за такава помощ и да не сключва договора. За пълнота следва да се посочи, че обжалваното съдебно решение е в съответствие с практиката на Върховния административен съд по приложението на цитираните нормативни разпоредби в подобни случаи: решение по адм. дело № 6241/2018 г., решение по адм. дело № 12996/2017 г., решение по адм. дело № 12852/2017 г. и др. При тези факти, обсъдени от съда в обжалваното решение, правилен е изводът за законосъобразност на оспорения административен акт. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че решението, постановено от административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в касационното производство, разноски не се дължат на касационния жалбоподател въпреки, че са поискани своевременно. На ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, при което трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в редакцията й след изменението, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело ще трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,