Решение № 41 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 334/2010 г.

Решение № 41 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 334/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молба на М. С. М., [населено място], Р. област, за отмяна на влязло в сила решение № 259 от 27.12.2007 г. по гр. д. № 305/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила в обжалваната част решение № 15 от 10.04.2007 г. по гр. дело № 470/2006 г. на Р. окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от молителя искове за обезщетение за ползване на недвижим имот срещу С. С. М. за разликата над 18.70 лв. до 16 310 лв. и срещу С. М. М. за сумата 16 310 лв., като неоснователни. Ответниците С. С. М. и С. М. М., двамата от [населено място], Р. област, не са заявили становище по молбата за отмяна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Молителят твърди, че ответниците по делото са извършили престъпни действия. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на това основание, трябва да е налице престъпление, което да е обусловило съдържанието на решението в атакуваната част и да е установено по надлежния ред - с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя невъзможността да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. В случая нито има твърдения, нито данни за установяване по посочения по-горе надлежен ред престъпно действие. След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.