Решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г.

Решение № 101 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 853/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 36993/11.12.2015 г., подадена от Й. Д. Ч., чрез пълномощника му адвокат И. В., против решение № 1825/05.11.2015 г. на Варненски окръжен съд, постановено по гр. д. № 2676/2015 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 112/30.06.2015 г. по гр. д. № 154/2014 г. по описа на Районен съд, гр. Д. и вместо него е постановено: приема за установено в отношенията между П. З. К. и К. Г. К. от една страна и Й. Д. Ч., че П. З. К. и К. Г. К., са собственици на недвижим имот-ПИ с идентификатор 36868.201.65,с площ 1574 кв. м по кадастралната карта на [населено място], обл. В., ведно с построената в имота еднофамилна, едноетажна жилищна сграда с идентификатор 36868.201.65.1 с разгъната площ 47 кв. м, по давност чрез владение, упражнявано в периода от 1984 г. до настоящия момент с присъединено владение, упражнявано от З. К. В. в периода от 1984 г. до 1997 г., на основание чл. 124 ГПК, като отменя нот. акт № 172, т. VII, рег. № 8543, дело № 1071 от 22.12.2008 г. на нотариус В. М. В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, като се иска същото да бъде обезсилено, в противен случая решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, като се иска неговата отмяна. В жалбата се правят доводи, че въззивния съд е изложил в мотивите си единствено правни изводи, без да посочи въз основа на кои доказателства е достигнал до тях, както и изрично да посочи кои са тези доказателства. Ответниците по касационната жалба П. З. К. и К. Г. К., чрез пълномощника си адвокат Б. Б., молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, като им се присъдят разноски по делото. С решаващите си мотиви, въззивният съд е констатирал, че с депозираната искова молба вх. № 3938/16.07.2010 г., ищцата П. З. К. е предявила против Й. Д. Ч., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с която след направеното уточнение на иска/лист 56 гр. № 877/2010 г. по описа на Девненски районен съд/се иска да се признае за установено по отношение на ответника Ч., че ищцата е собственик на процесния имот, придобит на основание давностно владение/лично и присъединено от баща й З. К. В. -поч. 1997 г./, като последният бил установил владение върху имота като наследник на своя брат Г. К. В. -поч. 1984 г. и го владял до смъртта си, отблъсквайки владението на останалите наследници на Г. В., а впоследствие от 1997 г. имотът се владее от ищцата П. З., заедно със съпруга й К. Г. К. -конституиран като съищец с определение № 187 от 16.04.2014 г. от Девненски районен съд по гр. д. 154/2014 г. по описа на съда/след обезсилване на постановеното решение по гр. д. № 877/2010 г. по описа на Д. и връщане за ново разглеждане от същия съд/. Съдът е посочил, че в отговора си ответникът Й. Ч., твърди че е придобил процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от продавачите Д. З. К., Е. Л. К., Ж. Л. Й. и Й. Л. Ч., обективиран в нот. акт № 62 от 02.03.2010 г., които са част от наследниците на общия им наследодател Г. В., легитимиращи се като собственици на имота по силата на нотариален акт № 172/22.12.2008 г., за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение/лист 5 от делото/. Съдът е приел, че съгласно приложените удостоверения за наследници по делото, а именно: удостоверение за наследници № 60 от 21.04.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Дългопол, удостоверение за наследници № 2 от 13.01.2009 г, презаверено към 18.06.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Д., удостоверение за наследници № 78 от 28.06.2012 г., изд. кметство [населено място], общ. Дългопол, удостоверение за наследници № 7 от 17.05.2011 г., изд. от кметство [населено място], общ. Д., удостоверение за наследници № 401 от 27.07.2012 г., изд. [населено място], общ. В., наследници на Г. К. В., п. 04.03.1984 г., са лицата: П. З. К./настояща ищца/ и Г. З. К., в качеството на наследници на З. К. В. - п. 1997 г. - брат на общия наследодател; Д. Д. К., М. Д. М. и починалата Д. Д. Л., която оставила за наследници Д. Н. Л. и Л. Н. Л., всички в качеството на наследници на С. К. К. - п. 1983 г. - сестра на общия наследодател; Г. Л. Г., Я. Л. Г. и Д. Г. Д., всички в качеството на наследници на Т. К. Г., -п. 1972 г. - сестра на общия наследодател; Д. З. К., К. З. Н., починалата С. З. М., която оставила за наследници З. Д. М. и Н. Д. М., и починалият Н. З. Н., който оставил за наследници Д. Н. З. и З. Н. З., всички в качеството на наследници на Й. К. Н. -п. 1980 г. -сестра на общия наследодател. Съдът е посочил, че релевантен за спора е въпросът относно принадлежността на правото на собственост върху земята към момента на установяване на владение от ищеца и в тежест на последния е да установи кой се легитимира като собственик на този имот към и след 1997 г. Съдът е приел, че по делото са събрани достатъчно убедителни доказателства, както за основателността на предявения от ищците иск, доколкото изцяло се доказва твърдението, че бащата на ищцата З. К. В. е установил еднолично владение върху процесния имот след смъртта на брат си Г. К. В. - през 1984 г., който владял имота до смъртта си през 1997 г. Наред с това, съдът е приел, че по делото се установява и че след смъртта на баща й през 1997 г. и до сега П. К., ведно със съпругът си са установили явно и еднолично владение върху имота за себе си, с оглед на което са придобили правото на собственост по давност, като не само са извършвали обикновени действия по управление, но и са демонстрирали намерение за своене на индивидуален собственик на целия имот спрямо останалите съсобственици, което по категоричен начин е отричало правата на останалите съсобственици. Във връзка със действията, извършвани от З. В., с които е обективирал владелческите си намерения, е прито, че след като същият е установил владение за себе си, е поставил оградна мрежа с бетонни колове и дървена врата с брава, от която само той имал ключ, като видно от събраните по делото доказателства се установява и твърдението на ищците, че у останалите наследници на Г. К. не е имало нагласа, че процесния имот им е наследствен, тъй като още приживе последният е казвал, че ще остане за З., който единствен го е гледал и посещавал, т. е. никой от останалите наследници не е предявявал права пред З. В. относно собствеността и ползването на процесния имот, след установеното от него еднолично владение. В тази връзка, съдът е приел за установено, че след смъртта на Г. В., наследодателят на ищцата - З. е установил необезпокоявано и неоспорвано владение върху имота, изразяващо се в ползване, плодосъбиране, стопанисване и всякакви други действия по управлението на собствеността си, като това му владение е признавано и не е оспорвано от останалите наследници на Г. В.. В подкрепа на последното е и приложеното по делото влязло в сила решение за прекратяване на брака му по гр. д. № 69/1984 г. на PC - Д. /тоест непосредствено след смъртта на Г. и установяване на едноличното владение на З./, в което е посочено, че същият притежава недвижим имот в [населено място], /, а по делото е видно, че той друг имот освен семейното жилище нe е притежавал/, поради което не са налице предпоставките за възлагането на семейното жилище в негова полза. Съдът е посочил, че тези обстоятелства напълно са потвърдени и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са споделили личните си и непосредствени впечатления, че както З. В., така и дъщеря му П. З., а в последствие и съпругът й, са упражнявали необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота в период по-дълъг от 10 години, отблъсквайки владението на останалите наследници, като показанията на свидетелите се подкрепят изцяло от събрания по делото доказателствен материал, включващ и множество официални свидетелстващи документи. Съдът е стигнал до извода, че ищците установяват, че са собственици на процесния имот на наведеното придобивно основание, поради което и предявеният иск се явява основателен и неправилно е отхвърлен. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С определение № 217 от 27.05.2016 г. по настоящото дело, касационният съд е допуснал касационно обжалване по правен въпрос във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на исковете факти, с излагане на правни изводи, със изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил, поради наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно възприетото в задължителната практика на ВКС, съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на събраните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое от доказателствата се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това. В тази връзка съдът е длъжен да прецени всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните които имат значение за решението по делото. В този смисъл са дадените разрешения в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, 4 го, Решение по гр. д. № 4744/2010 г. на ВКС, 1 го и други съдебни актове постановени по реда на чл. 290 ГПК. По основателността на касационната жалба: С оглед на това разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, обжалваното решение е неправилно. Видно от изложеното в решаващите мотиви на обжалваното въззивно решение, въззивният съд, след като е посочил релевантния за спора въпрос относно правото на собственост върху земята към момента на установяване на владение от ищеците, в тежест на които е да установят кой се легитимира като собственик на процесния имот към и след 1997 г., приема че са събрани достатъчно убедителни доказателства за основателността на заявената ищцова претенция. Тези свои правни изводи съдът основава на установени, според изложеното в мотивите, факти и обстоятелства, съобразно писмените и гласни доказателства по делото, без обаче да посочи кои са тези доказателства, релеванти на приетите от него за установени такива, като ги обсъди в тяхната съвкупност. Съдът не е анализирал поотделно депозираните по делото свидетелски показания, както и не е посочил въз основа на кои от тях обосновава своите изводи, както и защо приема част от тях ирелеванти, включително и съпоставянето им с останалите доказателства по делото, свързани с решаването на правния спор. С постановеното решение, предмет на настоящата касационна жалба, въззивният съд е разрешил спора по същество, без обаче да изложи в мотивите защо приема едни доказателства, а отхвърля други като недостоверни, да обсъди всички доводи на страните, за да стигне правилното решаване на спора. След като съдът не е направил всичко това, последният е допуснал съществено нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, довело до неправилност на решението. С постановеното решение, въззивният съд на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, е отменил нотариален акт № 172, т. VII, рег. № 8543, дело № 1071 от 22.12.2008 г. на нотариус В. М., за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение, с който се признават за собственици молителите: Д. З. К., Е. Л. Й., Ж. Л. Й. и Й. Л. Ч., които впоследствие по силата на договор за покупко-продажба, обективиран с нотариален акт № 62, т. 1, рег. № 725, дело № 53 от 02.03.2010 г. на нотариус В. М., продали имота на ответника Й. Д. Ч. Като е отменил горепосоченият констативен нотариален акт, с който праводателите на ответника Ч. са се легитимирали като собственици на процесния имот при осъществената сделка, в тази си част въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а този нотариален акт при повторното разглеждане на делото следва да се цени като доказателство, заедно с останалите събрани по делото доказателства. С оглед гореизложеното и на основание чл. 293 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в останалата му част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при което да се извърши анализ и преценка на доказателствата по делото, съобразно посоченото и съответно се мотивира възприетото от съда. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд