Решение № 6289 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 584/2021 г.

Решение № 6289 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 584/2021 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на "Пионер Софткомерс" ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Г., срещу решение № 5202 от 08.10.2020 г., постановено по адм. дело № 8044/2020 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството с искане за прогласяване на нищожност на заповед № РА – 20 - 32 от 16.07.2019 г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е наредено премахването на строеж "Спомагателна сграда", находяща се в урегулиран поземлен имот (УПИ) № VI – за административен комплекс, кв. 11 по плана на гр. София, [местност], с административен адрес: гр. София, [адрес], който не може да се поправи и заздрави, като теренът бъде освободен от всички отпадъци и околното пространство се възстанови във вида преди изграждането му. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за липса на предпоставки да се приеме нищожност на оспорената заповед. Напротив твърди такива, а именно липса на изложени в заповедта фактически основания, които да обосновават негодност на сградата, както и допуснати нарушения на чл. 196, ал. 2 ЗУТ за задължително изслушване на заинтересованите страни в производството, както и други допуснати нарушения на административно производствените правила, досежно уведомяването му за процедурата, както и поради това, че липсват данни преди предприемане на крайната мярка – нареждане за премахване на сградата като застрашена от самосрутване, да е издавана заповед, с която да бъде задължен собственика да поправи и заздрави строежа на основание чл. 195, ал. 4 ЗУТ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността на оспорената заповед. Претендира разноски. Ответникът Главният архитект на Столична община (СО), чрез процесуалния си представител юрк. Г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата, от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед не е нищожна, тъй като най – напред е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед № СОА17 – РД09 – 622 от 19.06.2017 г. на кмета на СО, изменена и допълнена със заповед № СОА19 – РД09 – 934 от 01.07.2019 г. също на Кмета на СО. Достигнал е до извод, че не са налице пороци във формата на акта, които да са толкова съществени и да обосноват нищожност, тъй като са налице реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, посочени са валидни правни основания и подробно изложение фактически такива. Приел е, че изложените от жалбоподателя доводи досежно твърдени нарушения на административно производствените правила и материалния закон, не са такива, които да обосновават нищожност на заповедта, а евентуално могат да доведат до нейната незаконосъобразност. Посочва и за пълнота, че са неоснователни твърденията, че жалбоподателят не е уведомен за започналото производство и не е изслушан и имал възможност да направи възражения, тъй като са представени доказателства за такова уведомяване. Приел е и че не е налице превратно упражняване на власт, тъй като административният орган разполага с правомощието служебно да разпореди премахването на негодна сграда, като законът предвижда ред за реализацията на това правомощие. Изложил е и подробно теоретичната постановка за приемането на едни акт за нищожен, като е достигнал до извод, че оспорената заповед не страда от толкова тежък порок, който да обоснове тази хипотези. Поради това е отхвърлил жалбата с искане за прогласяване на нищожност на заповедта. Решението е правилно. Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност, един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони, т. е. толкова съществени нарушения на административно производствените правила водещи на практика до липса на волеизявление, като това са основанията за нищожност касаещи компетентността на органа и допуснати процесуални нарушения. Наличието на особено тежък порок обаче може да касае и материалната законосъобразност на акта. Теорията и практиката очертават и критериите в най - обобщен вид за различаване на нищожните от унищожаемите административни актове при порока "материална незаконосъобразност", като се приема, че нищожност има, когато: на първо място - налице е пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма; на второ място - актът е изцяло лишен от законово основание; на трето място - акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Т. е. административен акт е нищожен при наличие на изключително тежко нарушение (порок). При контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането на един много тежък порок, тежък да степен да направи невъзможно съществуването на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт на едно "нищо" в правния мир, на несъществуващ факт. При очертаване на общо приетите критерии за нищожност на първо място АССГ правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, поради което не е налице основание за нищожност по този критерии. Правилно е приел съдът и че не е налице нарушение на административно производствените правила и изискването за форма, които да водят до невъзможност да се разбере волята на органа или такива водещи до липса на волеизявление, като в тази връзка е законосъобразен извода на съда за липса на основание за прогласяване на нищожност на заповедта и на това основание. Правилно съдът е приел, че евентуалните пороци – липса на уведомяване за започнало административно производство или неспазване на изискването за изслушване на заинтересована страна в процедурата по издаване на заповедта – не са пороци, които да обосноват нищожност. Правилно е прието, че тези пороци касаят евентуалната законосъобразност на акта и могат да доведат до неговата унищожаемост, но не могат да бъдат предпоставка за прогласяване на неговата нищожност. Неспазването на посочените изисквания не опорочават процедурата до степен на липса на въобще спазена процедура, както и не водят до извод за липса на волеизявление. Правилен е и извода на съда за липса на основание за прогласяване на нищожност, поради неспазена форма, тъй като от заповедта е видно, че в нея са изложени и фактически и валидни правни основания, а евентуална непълнота на фактическите основания (макар според настоящия състав да не се установява такъв порок), могат да обосноват незаконосъобразност на същата, но не и нищожност. Правилен е най – накрая извода на съда за липса на основание за нищожност на заповедта и по критериите очертани досежно материалната незаконосъобразност на заповедта. Налице е правна норма, която да допуска премахването на строежи, които са опасни за живота и здравето на гражданите, застрашени са от самосрутване, т. е. налице е законно основание, както и не се установява пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норма, а напротив в случая се установяват такива предпоставки досежно спорния строеж. Не е налице и последното основание да се приеме наличието на материална нищожност на заповедта, а именно акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Напротив в конкретния случай законът дава правомощие за издаване на административен акт от категорията на оспорената заповед. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски искането, а искането в тази връзка на ответника по касация Главния архитект на СО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като основателно следва да бъде уважено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в минималния предвиден по Наредбата размер от 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, състав на Второ отделение на Върховния административен съд