Решение № 5886 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1764/2017 г.

Решение № 5886 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1764/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Председателя на Патентното ведомство/ПВ/ срещу решение № 8035 от 15.12.2016 г. по административно дело № 9001/2016 г. на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № ІІ-09/24.09.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение н закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът по касационната жалба – Й. З. Ц. от [населено място] чрез процесуален представител, в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснато съществено нарушение на предвидените в закона административно производствени правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Решението е правилно. Не се спори между страните, че Ц. е заемала длъжност "Главен секретар" в Патентното ведомство до 25.08.2016 г., когато служебното й правоотношение е прекратено едностранно от органа по назначението на основание чл. 107а, ал. 1 Закона за държавния служител/ЗДСл/ срещу "уговорено обезщетение, равно на 3 кратния размер на последната получена месечна основна заплата". От доказателствата е установено, че със Заповед № І-10/18.06.2012 г. на председателя на ПВ, на основание чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 10 и чл. 10д, ал. 4 от ЗДСл, Ц. е назначена на длъжността "главен секретар". С оспорената заповед служебното правоотношение е прекратено на основание чл. 107 а, ал. 1 ЗДСл- едностранно срещу обезщетение. Съдът е установил, не се спори и от страните, че в административната преписка не се съдържат - писмено предложение на органа по назначаването до държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение срещу обезщетение, както и писмено приемане на това предложение от страна на служителя. При тези доказателства обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че обжалваната пред него заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на предвидените административно производствени правила, довели и до материалната незаконосъобразност на административния акт. Разпоредбата на чл. 107 а, ал. 1 ЗДСл предвижда възможност органът по назначението да прекрати служебно правоотношение с държавен служител срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Анализът на разпоредбата, разгледана във връзка с ал. 2 води до извод, че в случая за да се осъществи тази възможност органът е длъжен да отправи писмено предложение до служителя. Последният има възможност да се произнесе в 7 дневен срок от получаването му и то писмено, като в случай на липсата на писмено съгласие законодателят предвижда като последица, че предложението се смята за неприето. В конкретния случай липсват доказателства такова предложение да е отправено от органа по назначението, съответно такова не е било прието от служителя. Ирелевантни са фактите, че Ц. е получила срещу подпис препис от оспорената заповед, както сумата от 4 099 лева, обезщетение в трикратен размер на основната месечна заплата. При така установената фактическа обстановка, по която страните не спорят обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че заповедта е постановена при допусната съществено нарушение на предвидените административно производствени правила довели и до материална незаконосъобразност на акта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение