Решение № 4831 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13975/2009 г.

Решение № 4831 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13975/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас срещу решение № 883 от 4.08.2009 г. по адм. д. № 182/2009 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон. Ответникът "Нави - Л" ЕООД гр. Обзор не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 883 от 4.08.2009 г. по адм. д. № 182/2009 г., Административен съд гр. Бургас е отменил Решение № 7 от 19.01.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 2308 от 8.12.2008 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" гр. Бургас. Решението предмет на касационното производство не е постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че за проверявания период осигурителят "Нави - Л" ЕООД гр. Обзор е начислил и изтеглил от ДОО обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете на Мила Любомирова Бакърджиева. Цитираното лице е било осигурено от ЕТ "Нави-К. Бакърджиев", където е започнала да ползва парични обезщетения за бременност и раждане и е продължила ползването им през септември 2004 г. от осигурителя "Нави - Л" ЕООД гр. Обзор, тъй като е сключила трудов договор с това дружество на 1.09.2004 г., на основание чл. 67 от КТ. От доказателствата по първоначалното дело е видно, че цитираната работничка има трудов и осигурителен стаж повече от шест месеца. Лицето не е полагало труд в новото дружество, но независимо от това е получавало процесните обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 48а от КСО, в редакцията му, която е била в сила към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено лице за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Разпоредбата на чл. 52а от КСО в съответната й редакция създава право за осигурените лица за посочените по-горе социални рискове да получават обезщетение за отглеждане на малко дете, при условие че са придобили осигурителен стаж с продължителност шест месеца. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 /нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г./. Съгласно тази дефиниция "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение второ, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 КСО. Така законово установената правна фикция признава за осигурителен стаж времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете /т. 1/, на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане /т. 2/ и неплатеният отпуск до 30 работни дни през една календарна година. С причисляването на случаите по чл. 9, ал. 2, т. т. 1 и 2 КСО към осигурените лица законодателят включва в този кръг и тези лица, които се ползват от осигурителната закрила на майчинството. От казаното става ясно, че кодексът никъде не поставя условие да е започнало реално изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, за да възникне правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете. Задължението за постъпване на работа на работника или служителя на работа в срока по чл. 63, ал. 3 КТ е свързано с изпълнението на трудовия договор, а не с ползването на законоустановените посочени по-горе отпуски. При валидно сключен трудов договор, по който е упражнено правото на платен отпуск за бременност и раждане, както и на платен отпуск за отглеждане на малко дете, е неприложима законовата фикция да се смята за невъзникнало трудовото правоотношение с непостъпването на работа в срока по цитираната разпоредба. При действащата нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да е престирало труд по трудово правоотношение поне един ден при новия работодател и да е получавало възнаграждение. Стигайки до същите правни изводи решаващият състав на Административен съд гр. Бургас не е постановил решението си в нарушение на материалния закон. Ето защо това решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,