Решение № 13041 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2015 г.

Решение № 13041 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Пипиниер консулт - Агробиотех" ЕООД, представено от управителя М. С., срещу решение № 4165/16.06.2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 3319 по описа за 2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 2121306051/24.10.2013 г., поправен с РА № 1366867/04.12.2013 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП С. Инвокират се оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. С допълнителна молба се обосновава нищожност на РА с позоваване на разпоредбите на чл. 119 ДОПК и § 35, ал. 1 от ПЗР на ДОПК за определяне на компетентните да издадат конкретния РА орган/органи по приходите. Според касатора ревизионното производство е образувано след 1.01.2013 г., доколкото издадената преди таза дата ЗВР е връчена на 07.01.2013 г., а с факта на връчването се свързва образуването на ревизионното производство, което е определящо за приложимия процесуален ред за извършването на ревизията и за компетентността на участващите в производството органи по приходите. Иска отмяна на обжалваното решение /включително в частта за разноските/ и обявяване на нищожността на РА, а евентуално отмяната му. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез повереника си юрисконсулт Николова, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Възразява против размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на касатора. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени в тежест на "Пипиниер консулт - Агробиотех" ЕООД публични задължения в общ размер 98 719.14 лева, в това число допълнителни задължения за ДДС в размер 66 762.37 лева, за данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ в размер 3 304.06 лева и за задължителни осигурителни вноски в общ размер 12 626.22 лева и за закъснителни лихви в размер общо 16 201.77 лева. Ревизионното производство е образувано със ЗВР № 1209504/28.12.2012 г., връчена на ревизираното лице на 7.01.2013 г. РА е издаден от орган по приходите, определен от органа възложил ревизията със заповед № К 1306051/13.09.2013 г. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че правилно с РА е установено задължение за ДДС заради отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от посочените в РА шестима доставчика. Относно задълженията за подоходен данък и ЗОВ е споделил установяванията на администрацията, че дружеството е начислявало и изплащало трудови възнаграждения на полагащите зависим труд за него лица без да е удържан и внасян авансово подоходния данък и ЗОВ. Прието е, че актът е издаден от от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Решението е неправилно. Основателни са доводите в допълнението на касационната жалба за противоречащ на материалния закон извод на първостепенния съд за наличие на компетентност у издателя на оспорения пред него административен акт. Следва да се сподели касационната теза, че приключилото с процесния РА административно производство не е висящо към 1.01.2013 г., поради което за него е неприложим създадения с разпоредбата на § 35, ал. 1 от ПЗР на ЗИДДОПК преходен режим, изключващ несъщинското обратно действие на новелата на кодекса от ДВ бр. 82/26.10.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., за заварените висящи ревизионни производства. Ревизионното производство, разбирано като правоотношение, се поражда от фактически състав, който включва издаването на заповед за възлагане на ревизия /вж. чл. 112, ал. 1 ДОПК/ и връчването на тази заповед на ревизираното лице /арг. чл. 114, ал. 1 ДОПК/. По хипотеза елементите на фактическия състав се осъществяват сукцесивно и ревизионното провоотношение се поражда от момента на връчването на ЗВР. В случая ЗВР е връчена на 7.01.2013 г., т.е. ревизионното производство не е било започнало и незавършено към датата на влизането в сила на новелата на ДОПК на 1.01.2013 г., та към завареното процесуално правоотношение да е приложим редът отпреди промяната заради преходната разпоредба на § 35, ал. 1 ПЗРДОПК. По приложимата от преди новелата редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК РА се издава от орган по приходите, определен със заповед от органа възложил ревизията. В променената редакция РА се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Оспореният пред АССГ ревизионен акт е издаден от определения от органа възложил ревизията орган по приходите, вместо от състав от органи по приходите - възложилия ревизията и ръководителя на ревизията. Издаденият при липса на материална компетентност административен акт е нищожен. Правомощието на административния съд да обяви нищожността на РА, като го стори и при липса на нарочно искане на жалбоподателя, следва от правилата на чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Прогласяването на нищожността е било дължимо от първостепенния съд, който вместо това е отхвърлил оспорването. Нетърпимостта за правопорядъка разпоредената с РА правна промяна да действа за времето от издаването му до влизането в сила на акта за отмяната му, обуславя компетентността на касационния съдебен състав, упражнявайки правомощието си по чл. 218, ал. 2 от АПК и с арг. от чл. 168, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 228 от Кодекса да прогласи нищожността на РА след отмяна на отхвърлителното решение на АССГ /пълната отмяна включва в себе си и частта за разноските/. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 4 990 лева, от които платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство за касационната съдебна инстанция 3 600 лева. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. То клони към минималния размер по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение