Решение № 6695 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2016 г.

Решение № 6695 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5575/2016 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от А. Д. Д. от гр. П., против заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните (понастоящем министъра на земеделието, храните и горите) в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. е останал парцел с идентификатор № 30716-371-2-1 с площ 3,40ха в землището на с. З., общ. Т., обл. П.. В жалбата и допълнително представената писмена защита са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорените актове поради допуснати нарушения на административно-производствените правила, както и неспазване на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Счита, че неправилно административният орган не е включил процесния парцел, както и че неправилно е разчел обработените данни. Отправя искане към съда да отмени оспорения акт на министъра на земеделието и храните, в частта за парцел с идентификатор № 30716-371-2-1. Ответната страна - Министърът на земеделието, храните и горите, гр. С., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение като неоснователна и недоказана. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Същата е подадена в срок предвид това, че след подаване на възражението (представено с частната жалба по адм. дело № 565/2018 г. на ВАС, петчленен състав), административният орган не е изпратил отговор на земеделския стопанин, нито е връчил процесната заповед, която в оспорената част представлява индивидуален административен акт и това задължава министъра на земеделието и храните да я съобщи по реда на чл. 61 от АПК. По делото няма данни за съобщаването на тази заповед, а освен това в самата заповед не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана. Поради това следва да намерят приложение последиците на чл. 140, ал. 1 от АПК като срока за обжалване на заповедта се удължава с два месеца. Заповедта е публикувана на 07.03.2016 г. на сайта на МЗХ, а жалбата е депозирана в министерството на 11.04.2016 г. и е в този двумесечен срок така удължен по силата на закона, поради което настоящият състав приема, че жалбата е подадена в срок. Също така жалбата е подадена от надлежна страна с правен интерес да оспори заповедта на министъра на земеделието и храните. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че А. Д. Д., гр. П. с УРН: 629963, е подал Заявление за подпомагане 2015, с което е кандидатствал за подпомагане по СЕПП, СПП и ЗДП. Процесният парцел от заявените БЗС, който е изключен от допустимата площ, е с идентификатор 30716-371-2-1 и площ 3,40ха. Със заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г., министърът на земеделието и храните на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА) и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) /Наредба № 105/2006/, е одобрил обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2015 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), който е актуализиран за 2015 г. чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2015 г. и чрез отразяване на резултати от теренни проверки проведени през годината от страна на областните и общински структури на МЗХ. В т. IV от тази заповед е предвидено, че в едномесечен срок от уведомяването съгласно т. II от заповедта, земеделските стопани могат по съществуващия одобрен образец, да подават възражения за включване или невключване на определени физически блокове или части от тях в специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2015. Видно от приложеното по адм. дело № 565/2018 г. на петчленен състав на Първа колегия възражение, жалбоподателят се е възползвал от предвидената възможност и е подал възражение до Областна дирекция "Земеделие" - гр. П. с вх. № 44/06.01.2016 г., с което е възразил срещу обхвата на така актуализирания специализиран слой, като е направил искане същия да бъде преразгледан в частта, касаеща парцел с идентификатор 30716-371-2-1, с площ 3,40ха, намиращ се в землището на с. З., за който е установено несъответствие между декларираната и допустимата за подпомагане площ. С писмо изх. № 93-4155 от 26.04.2016 г. на Главен директор "ГДЗРП" адресирано до директор на Дирекция "Правно обслужване и обществени поръчки", е представена административна преписка и становище, в заключение на което е посочено, че и при двете развити хипотези така подадената жалба e неоснователна, т. к. или е просрочена или срокът за обжалване не е започнал. В жалбата на А. Д. се твърди, че не е получил нито отговор, нито писмо от министъра на земеделието и храните, с което някой да го уведоми за резултата, относно парцела, фигуриращ във възражението. Със заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г., на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията (ЗА), чл. 33а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол, министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за Кампания 2015 г., като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). В заповедта е посочено, че слоят за 2015 г. е актуализиран чрез дешифрация (разчитане) на нова цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2015 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от Технически инспекторат към ДФЗ - РА (Д. фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция) и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", одобрен със заповед № РД 09-937 от 22.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните. С молба от 20.02.2017 г. депозирана от процесуалния представител на жалбоподателя, е поискано допускане на съдебно-техническа експертиза (СТЕ). В съдебното заседание, проведено на същата дата - 20.02.2017 г., съдът е допуснал исканата експертиза с формулираните в молбата задачи. Същата е депозирана в срока по чл. 199 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Настоящият състав кредитира изцяло приетата и неоспорена по делото експертиза, като същата е изготвена компетентно и добросъвестно. От аналитичната част на заключението се установява, че за района, в който попада заявения от жалбоподателя парцел няма актуално за 2015 сателитно или самолетно заснемане. Вещото лице е посочило, че границите на специализирания слой ПДП за 2015 г. за този район са определени въз основа на обработка на резултатите от специализирани теренни проверки на физическите блокове. Съгласно отговора на задача трета от експертизата, вещото лице е достигнало до извода, че няма данни за разминаване между определената граница на допустимия слой от МЗХ и констатираното от СТЕ. Така приетата съдебно-техническа експертиза по своята същност потвърждава изцяло изключването на процесния парцел с идентификатор 30716-371-2-1 и площ 3,40ха от специализирания слой за 2015 г. В представената писмена защита от 27.11.2017 г. жалбоподателят твърди, че в разглежданата кампания специализираният слой ПДП недопустимо е актуализиран чрез извършване на теренни проверки, тъй като с Решение на ВАС по адм. дело № 10538/2014 г. е отменена разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол на министъра на земеделието и храните (Наредба № 105/2006 г.) в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях". Посочва също така, че процесният парцел е заснет в две контролни точки и счита, че само по тях не е възможно да се направи обоснован извод, че целият парцел е обрасъл с треви и трън, че не е косен и че върху него са разположени повече от 100 броя дървета или храсти на хектар с височина над 0,5 м., за да изключен същият от слоя ДПП. При така установените факти и при изпълнение на изискванията на чл. 168 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че обжалваната заповед е постановена от компетентния за това орган, тъй като издателят на процесния акт - министърът на земеделието и храните /сега министърът на земеделието, храните и горите/ е централен орган на изпълнителната власт с обща компетентност в областта на селскостопанската политика. Процесният административен акт е издаден в рамките на правомощието му, регламентирано в чл. 33а от ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., в редакцията, обн. в ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г., както и е в съответствие с действащите нормативни актове, приети от ЕС, които са задължителни за изпълнение от всички държави-членки. Настоящият съдебен състав счита, че процесната заповед е постановена в изискуемата писмена форма и е мотивирана с излагане на правни и фактически основания за издаването й, които се съдържат в самата заповед и в приложената по делото административна приписка. При издаването й не са допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Както вече се каза по-горе, според т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, защото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което кандидатства. Оторизирането на заявените за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 33, ал. 1 от ЗПЗП. Съгласно чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. При тази нормативна уредба в закона, която е действала към момента на извършването на проверките в настоящия случай, а именно на датата 25.09.2015 г. и 24.11.2015 г., настоящият състав намира, че за разглежданата кампания и конкретно за случая е напълно допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" чрез специализирани теренни проверки на физическите блокове, извършени от ОСЗ - Б.. В тази връзка възражението на жалбоподателя, че в разглежданата кампания специализираният слой ПДП недопустимо е актуализиран чрез извършване на теренни проверки, се явява неоснователно. Действително с Решение № 1155 от 02.02.2015 г. постановено по адм. дело № 10538/2014 г. на тричленен състав и потвърдено с решение на петчленен състав бе отменена разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г., в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", но с изменението на разпоредбата на чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП, в приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г. е прието, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" могат да се обновяват и чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели. С оглед на гореизложеното, настоящият състав приема, че оспорената заповед е приета при спазване на материалноправните разпоредби. При извършените специализирани теренни проверки не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С разпоредбата на чл. 15 от Наредба № 105/2006 г. е разписан редът за извършване на специализираните теренни проверки. Съгласно чл. 15, ал. 3 от Наредбата, министърът на земеделието и храните възлага извършването на специализирани теренни проверки по чл. 15, ал. 2, т. 2 със заповед. Със специализираните теренни проверки по ал. 2, т. 2 се определя необходимостта от актуализиране, вида и обхвата на промените на характеристиките на референтните парцели - граници и начин на трайно ползване, както и на допустимите площи в тях, съгласно наредбата по чл. 40 ЗПЗП. Тези проверки не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП, не касаят оценка на конкретни заявени за подпомагане площи и за резултатите от тях не се изпращат контролни листове или доклади на кандидатите от ДФ "Земеделие" или Министерството на земеделието и храните. Според разпоредбата на чл. 15, ал. 7, земеделският стопанин може да присъства при извършването й, от което следва, че присъствието му не е задължително, като във второто изречение на нормата се уточнява, че специализираната теренна проверка се извършва и без присъствието му. Видно от направеното изявление в жалбата, теренните проверки са извършени без присъствието на земеделския стопанин, което не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Едно нарушение е съществено, когато ако не бе допуснато, административният орган е щял да достигне до различни изводи от направените, или когато е нарушено правото на защита на страната. Поради това настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, предмет на жалбата. В производството не се доказа неправилно разчитане на обработените данни. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /Наредба № 2/2015 г./ допустими за подпомагане са постоянно затревените площи, когато на тях: 1. има не повече от 100 броя дървета и/или храсти на хектар с височина над 0,5 м (за клек и хвойна - независимо от височината), които са с мозаечно разположение; 2. има мозаечно разположени сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени, които заемат не повече от 10 % от общата площ на пасището, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 7, ал. 2. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба допустими за подпомагане са постоянните или временните пасища, които се използват за паша на пасищни животни и отговарят на изискванията на ал. 1. От анализа на цитираните разпоредби следва, че заявеният парцел следва кумулативно да отговаря на изискванията на цитираните ал. 1 и ал. 2. Видно от извършената проверка на място за физически блок № 30716-392, в който попада БЗС с идентификатор № 30716-371-2-1 с площ 3,40ха, е приет целият за недопустим за подпомагане, тъй като е покрит с високи треви, храсти и дървета. Тези констатации са потвърдени от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно - техническа експертиза, което изцяло потвърждава обхвата на допустимия слой, както и размера на допустимите за подпомагане площи от процесният парцел. В проведеното открито заседание вещо лице С. К. посочва, че допустимостта на заявения парцел се определя като се направи комбинация между границите на заявения парцел и границите на допустимия слой, а в случая тъй като целият физически блок, с изключение на допълнително определената площ, която е заета от трайни насаждения, е определен като недопустим, то изцяло заявеният парцел попада извън допустимия слой. Заявява също така, че от снимките се установява, че цялата заснета площ е с високи треви, високи храсти, тревите са цъфнали, т. е. не са били косени, тъй като ако бяха косени нямаше да има цветове по тях и няма белези да е ползвана тази площ. В тази връзка неоснователно е възражението, че снимките попаднали в процесния имот са само две, тъй като от тях безспорно се установява, че същият е неподдържан и обрасъл с високи треви. В случая не е изпълнено условите на чл. 9, ал. 2 Наредба № 2/2015 г., тъй като заявеният от жалбоподателя парцела идентификатор № 30716-371-2-1 не е използван за паша на пасищни животни. Предвид изложеното настоящият състав приема, че правилно процесният парцел е изключен от специализирания слой "Площи, допустимия за подпомагане". С оглед всичко изложено, настоящият състав счете за неоснователно оспорването, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 200 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,