Решение № 1449 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2007 г.

Решение № 1449 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4699/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 218а и сл. ГПК / отм/ С решение № 11 от 29.12.2006 г. по гр. д. № 357/2006 г. по описа на В. районен съд, оставено в сила с решение № 290 от 8.05.2007 г. по гр. д. № 218/2007 г. на П. окръжен съд е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор, сключен между И. И. Б. и Т. Г. П. за продажбата на недвижим имот от 2,742 дка в землището на гр. В., за сумата 18 000 лв. Ответникът И. Б. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържа оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон досежно това, че не му е дадена възможност да докаже привидност на договора за продажба и че зад него стои договор за заем между страните. Моли за отмяна на решението и ново разглеждане на делото. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение съобрази следното: Предявен е иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 30.03.2006 г., според който И. Б. се е задължил да продаде не Т. П. недвижим имот от 2,742 дка в землището на гр. В., с пл. № 1* в срок до 1.06.2006 г., за сумата 18 000 лв., платена при сключване на договора. Тъй като продавачът не е изпълнил поетото задължение купувачът е предявил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и същият е уважен, тъй като са налице всички съществени елементи на една продажба. Ответникът е направил възражение за нищожност на предварителния договор, който като привиден прикривал даването на обезпечение по договор за заем, сключен между същите страни. Въззивният съд приел, че възражението е недоказано, тъй като не са представени писмени доказателства относно наличието на привиден договор и характера на скритите взаимоотношения между страните. Тъй като разкриването на симулацията е инициирано от една от страните по договора и позовавайки се на забраната на чл. 134, ал. 2 ГПК / отм/ съдът отказал събирането на гласни доказателства. Настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд- в сила. Оплакването на жалбоподателя относно отказа на съда да допусне гласни доказателства за разкриване на симулацията е неоснователно. Въззивният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ГПК /отм/, съдържаща забрана страната по един договор да установява, че волеизявлението й е привидно, само със свидетелски показания. Като страна по договора касаторът е следвало да се снабди с обратно писмо /разкриващо действителните му отношения с ответника/- за пълно доказване на симулацията или да представи т.н. "начало на писмено доказателство",което прави вероятно твърдението за привидност на договора, като само във втория случай биха били допустими и свидетелски показания. Правилно е прието от въззивния съд, че представеният запис на заповед не може да се окачестви като такова начало на писмено доказателство, тъй като преди всичко не изхожда от противната страна, както изисква чл. 134, ал. 2 ГПК. Освен това с оглед обстоятелството, че е издаден от страната, позоваваща се на симулацията, както и с оглед датата на издаване на същия не създава основателна вероятност за наличието на симулация, независимо от съвпадението на сумата по него с продажната цена на имота. Изводи за симулативност на договора не могат да се правят и с оглед действителната пазарна цена на имота, тъй като дори и тя да е по- висока от посочената в договора, съществуват различни възможни причини за това, а не единствено поради наличието на прикрита сделка. С оглед на изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е уважил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД при наличието на всички необходими уговорки в предварителния договор относно окончателната продажба. Същевременно не е било налице и основанието за обявяване на договора за нищожен по чл. 152 ЗЗД, тъй като не е установено прикриването на съглашение за предварително обезпечаване на продавача като кредитор по договор за заем, какъвто също не е доказан. Не са налице касационни основания за отмяна на решението и затова и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК /отм/ настоящият състав на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290 от 8.05.2007 г. по гр. д. № 218/2007 г. на П. окръжен съд.