Решение № 2988 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2011 г.

Решение № 2988 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4797/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) срещу решение № 633 от 14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 4153/2010 г. от Административен съд София-град, с което по жалба на Венета Иванова Кочева е отменена негова заповед № 01-18 от 19.05.2010 г. По наведени доводи за неправилност на решението - постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата. Ответникът, в представени писмени бележки и чрез процесуалният си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Венета Иванова Кочева заповед № 01-18 от 19.05.2010 г. на Председателя на ДАБ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение, считано от 20.05.2010 г. от длъжността "главен експерт", в дирекция "Социални дейности" в ДАБ. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, като макар да е посочил, че същата е издадена в съответствие с материалния закон, за да я отмени по същество е изложил мотиви за незаконосъобразност. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Нормативно функциите на Дирекция "Социални дейности" при ДАБ са били уредени в чл. 20 от Устройствения правилник на ДАБ. При съпоставка с функциите на структурните звена на ДАБ след изменението му с ПМС 75/2010 г. се установява, че след отмяната на цитирания текст и закриването на Дирекцията "Социални дейности" изпълняваните от същата до този момент функции се разпределят между останалите структурни звена, като значителна част от тях се възлагат на интеграционните центрове - чл. 24, ал. 2 от УП на ДАБ. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Кочева е заемала длъжност "главен експерт" в Дирекция "Социални дейности", която е била с численост от 8 щатни бройки, структурирана в Специализирана администрация, съгласно длъжностното разписание на ДАБ в сила от 15.02.2010 г. числеността на персонала по това щатно разписание е възлизала на 156 щатни бройки, от които 25 не са били заети. С утвърденото със заповед № 181 от 18.05.2010 г. на Председателя на ДАБ ново щатно разписание общата численост на персонала е намалена с 23 броя на 133 щатни бройки, като Специализираната администрация е с нова структура, като вместо предвидените по старото щатно разписание три дирекции: "Методика на производството и процесуално представителство", "Международна дейност и ЕБФ" и "Социални дейности" са предвидени две дирекции: "Методика на производството и правно обслужване" и " Европейски въпроси, международна дейност и ЕБФ", като не е предвидена дирекцията, в която е заемала длъжност Кочева. И по двете щатни разписания в структурата на Специализирана администрация са предвидени и други звена, като по длъжностното разписание от 15.02.2010 г. те са - Други и включват "Регистрационно-приемателен център гр. София с предвидени 27 щатни бройки, поделение "Интеграционен център София" с предвидени 7 щатни бройки и "Регистрационно приемателен център с Баня" с предвидени 9 щатни бройки. По длъжностното разписание от 20.05.2010 г. в Специализирана администрация е предвидена структура - Териториални поделения, които са - Регистрационно-приемателен център София -27 щ. бр.; Интеграционен център София - 9 щ. бр.; Регистрационно- приемателен център с. Баня - 8 щатни бройки и Транзитен център с. Пъстрогор - 35 щ. бр. От приетата по делата експертиза и поименно разписание на длъжностите на ДАБ се установява, че в Интеграционния център София има 5 щатни бройки за длъжността "Главен експерт", каквато длъжност е заемала и жалбоподателката, от които само за 4 са изготвени длъжностни характеристики, а за незаетите не е изготвена длъжностна характеристика. Въз основа на тези факти, правилно в първоинстанционното решение е прието, че при упражняване на правата си по преструктуриране на администрацията административния орган може да променя функциите на останалите длъжности след намаляване на числения състав, но следва за всяка от тях да утвърждава длъжностна характеристика. При наличието на незаети длъжности "Главен експерт" в системата на ДАБ, за които не са утвърдени длъжностни характеристики, не може да се приеме, че са доказани основанията по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, още повече като се има предвид, че останалите държавни служители от закритата Дирекция са назначени на свободни длъжности в останалите структурни звена на ДАБ. За да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е необходимо длъжността да не съществува като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, които изисквания са в условия на кумулативност и в случая не са налице. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение