Решение № 15087 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2009 г.

Решение № 15087 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Драган Джорджевич, гражданин на Република Сърбия против Решение № 67/16.07.2009 г., постановено по адм. дело № 109/2009 г. на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № з-494/01.06.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. Ямбол, с която са му наложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в страната за срок от две години". Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Директор ОД на МВР гр. Ямбол, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ангажирано е становище в писмен отговор за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Ямбол е отхвърлил като неоснователна жалбата на Драган Джорджевич, гражданин на Република Сърбия, против Заповед № з-494/01.06.2009 г. на директора на ОД на МВР гр. Ямбол, с която, на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), са му наложени принудителни административни мерки "принудително отвеждане до границата на Република България" и "забрана за влизане в страната за срок от две години". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Джорджевич са налице предвидените в чл. 41, ал. 1, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) - чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок, нито е предприел мерки за уреждане статута си за пребиваване. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, т. 2 и чл. 42з, ал. 1 и ал. 4, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ. Съгласно чл. 41, т. 2, предл. първо от ЗЧРБ, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок. В конкретния случай е установено, че на жалбоподателя е било разрешено пребиваване в Република България до 18.05.2009 г., от който момент до датата на издаване на оспорената заповед - 01.06.2009 г. последният не напуснал страната и не е придобил право да пребивава на територията на страната на законоустановено правно основание. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 41, т. 2, пр. първо от ЗЧРБ. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че жалбоподателят има семейство и дете в Република България, съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящият процес - нямат пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ОД на МВР гр. Ямбол следва да бъде присъдени разноски по делото, представляващи възнаграждение на юрисконсулт, в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение