Решение № 5230 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 378/2018 г.

Решение № 5230 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 378/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на член на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена против решение № 6879 от 20.11.2017 г., постановено по адм. дело № 8627/2017 г. по описа на Административен съд - С. град (АССГ), с което по жалба на Л. Чакалов е отменено издадено от касатора решение № ДОИ-46/09.08.2017 г. за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация по заявление с вх. № ДОИ-44/23.06.2017 година. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответната страна Чакалов оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Претендира разноски за настоящето производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на решението. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Както се посочи, с обжалваното съдебно решение е отменено решение на енергийния регулатор, издадено от член на КЕВР като упълномощено лице по чл. 28, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в което е обективиран отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, поискан със заявление на Чакалов и е изпратена преписката за произнасяне, съобразно задължителните указания на съда. Административният съд е приел, че исканата информация е обществена и въз основа на нея заявителят ще има възможност да си състави мнение за работата на задължения субект. Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на нормите на ЗДОИ и е обосновал извод, че оспореното пред него решение не съдържа ясни мотиви защо е съобразено несъгласието на третото лице да бъде предоставена информацията и не е приложена презумцията за надделяващ обществен интерес. Т. постановено съдебно решение е действително, допустимо и правилно. По делото не е налице действителен спор относно фактите, които са установени и от събраните по делото доказателства, а именно, че Л. Чакалов е поискала достъп до обществена информация, съдържаща се в разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "ЕВН Б. Е." ЕАД, с които се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания (чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21 март 2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката). Установено е липсата на тази информация в публичните регистри. Правилен е изводът на инстанцията по същество, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и чл. 10 от посочения закон, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за енергетиката, лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензията за пренос и разпределение на електрическа енергия, засяга обществения живот в страната и предоставянето на информация за конкретните й параметри дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган, който я е дал. АССГ е приел, че исканата информация се отнася за трето лице, но от оспореното решение на члена на КЕВР не се установява интересите на третото лице по какъв начин биха се засегнали при предоставяне на достъп до тази обществена информация. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. В случая липсват данни задълженият субект да е приложил тези разпоредби, като въобще не е анализирал поради какви причини третите лица не дават съгласие – търговска тайна или поради нелоялна конкуренция. Напълно формално задълженият субект е възпроизвел текста на § 1, т. 5 и т. 6 и допълнителните разпоредби на ЗДОИ, за да обоснове извод, че не е налице надделяващ обществен интерес. С оглед правилното разпределение на доказателствената тежест АССГ законосъобразно е приел, че не е оборена презумцията за наличие на надделяващ обществен интерес. П. изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата КЕВР следва да се осъди да заплати на адв. Димитров възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,