Решение № 292 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1601/2011 г.

Решение № 292 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1601/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 47/2011 г. на Апелативен съд гр. В. Търново, е подадена касационна жалба от подсъдимия Х. Д. К, с оплаквания за нарушение на закона. В съдебно заседание подсъдимия и защитата му не са взели участие. Частния обвинител и граждански ищец М. Н., чрез повереника си, е на становище решението като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че жалбата следва да се остави без уважение, тъй като оплакването, че няма мотиви за извършване на убийство, а само за хулиганство, не се основават на доказателствата по делото. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 22.03.2011 г. постановено по внохд. № 47/2011 г. на Апелативен съд гр. Велико Търново е изменена присъда по нохд. № 94/2010 г. на Окръжен съд гр. Велико Търново, като е намален размера на наказанието - десет години лишаване от свобода на седем години. Намален е и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. на 30 000 лв., както и размера на дължимата държавна такса. В останалата й част присъда е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия Х. Д. К е признат за виновен в това, че на 1.03.2009 г. в [населено място] направил опит умишлено да умъртви М. Н., като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден, както бе посочено по горе на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Уважен е и граждански иск в полза на пострадалия, за причинени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., коригиран от въззивния съд до 30 000 лв. По жалбата на под. К: Оплакванията в жалбата (която почти дословно преповтаря въззивната такава) са за нарушение на закона. Според защитата фактите са установени правилно и порока е в квалификацията на деянието, което "следвало да е хулиганство и средна телесна повреда, а не опит за убийство, тъй като липсва мотив за убийство, а обективните действия изключвали пряк умисъл, който е задължителен за престъпление по чл. 115 НК. Несъобразено било и това, че подсъдимият е можел да извърши убийството, тъй като не е имало сила и условия, които да го спрат". В жалбата е направено и "доказателствено искане " за допускане на нова тройна съдебно медицинска експертиза, което искане е процесуално недопустимо и не се обсъжда. Доводите са неоснователни. Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно са ги обсъдили, като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствени основа. Категорично установено е по делото, че на инкриминираната дата подсъдимият е нанесъл два удара с нож - първият в лявото рамо отзад, в непосредствена близост до шията и вторият в областта на шията в ляво. В резултат на пострадалия били причинени прободно-порезни рани в областта на шията отляво с Г-образна форма, без засягане на жизненоважни кръвоносни съдове и вертикална прободно-порезна рана в областта на лявото рамо. Състоянието на пострадалия при постъпване в болничното заведение било критично, имал масивна кръвозагуба довела до степен на хеморагичен шок, което състояние продължило няколко часа. Единствено намесата на лекарите е предотвратила леталния изход. При правилно установените факти и закона е приложен правилно. Подсъдимия е направил опит умишлено да умъртви пострадалия и по този закон е осъден, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен. Опитът е довършен, но не са настъпили целените от дееца общественоопасни последици. Известна неяснота, в тази връзка има в изписването на диспозитива на присъдата, където е посочено, че на пострадалия е причинена "средна телесна повреда", която е извън обективния състав на престъплението по чл. 115 НК. Тази непрецизност идва от диспозитива на обвинителния акт, която е следвало да бъде поправена. Тази непрецизност е дала основание за тезата на защитата, която и на двете инстанции е обсъждана и законосъобразно е оставена без последици. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение, въззивния съд намалявайки размера на наказанието при условията на чл. 58, б. "а" вр. с чл. 55, ал. 1т. 1 НК е проявил излишно снизхождение и мотивите за това са противоречиви, но липсва протест или жалбата на частния обвинител, поради което този пропуск е неотстраним. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно, при спазване на процесуалните правила и наказанието справедливо, а подадената касационна жалба неоснователна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,