Решение № 15949 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2020 г.

Решение № 15949 от 23.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, против решение № 491 от 24.01.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 7202/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № 231308794/06.02.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1414/05.08.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София, в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на дизелово гориво, издадени от ЕТ "Форест - А. Андреев" и "Лин Импекс" ЕООД общо в размер на 88 052, 28 лв. и съответните лихви. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че са налице достатъчно преки доказателства, обосноваващи извод за наличие на доставки по процесните фактури. Счита, че решението е постановено без да се направи преценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и без да се зачетат възраженията на административния орган, като съдът е пренебрегнал всички факти и обстоятелства, изложени от него. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение и да реши спора по същество, като потвърди оспорения акт. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, за които в дадения ход по същество представя списък по реда на чл. 80 от ГПК. Ответникът - "Н. Велков" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Иванова, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни аргументи излага в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на направените разноски в касационното производство съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Ревизионен акт № 231308794/06.02.2014 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1414/05.08.2014 г. на директора на Д "ОДОП" - София, на "Н. Велков" ЕООД са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 162 111, 74 лв., в т. ч. главница в размер на 144 978, 44 лв. и лихви в размер на 17 133, 30 лв. за данъчните периоди от м. 05.2012 г. до м. 04.2013 г. Задълженията са установени вследствие отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Форест - А. Андреев", "Лин Импекс" ЕООД и "Ди Ви Трейд БГ" ЕООД. С решение № 2647 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8680/2014 г. по описа на Административен съд София-град, ревизионният акт е отменен изцяло. С решение № 8245 от 27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 6621/2016 г. по описа на Върховния административен съд, решение № 2647/18.04.2016 г. на Административен съд София-град е отменено в частта относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 91 670, 28 лв. и съответните лихви, като в тази й част жалбата на "Н. Велков" ЕООД против ревизионен акт № 231308794/06.02.2014 г. е отхвърлена. В останалата част, досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 53 308, 16 лв., решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Допълнително, с решение № 11258 от 27.09.2017 г. по адм. дело № 6621/2016 г. е допусната поправка на фактическа грешка, като е посочено, че решението на Административен съд София-град следва да се счита отменено в частта на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в размер на 88 052, 25 лв. ведно със законната лихва. Във връзка с подадено от "Н. Велков" ЕООД искане за отмяна на решение № 8245 от 27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 6621/2016 г. по описа на Върховния административен съд, с посочени основания по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, е образувано адм. дело № 11452/2017 г. по описа на Върховния административен съд, 5-членен състав. Като е приел, че представените от дружеството доказателства са относими към конкретното ревизионно производство и с тях се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото, Върховният административен съд е постановил решение № 14013 от 20.11.2017 г., с което е отменил решение № 8245 от 27.06.2017 г., постановено по адм. дело № 6621/2016 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 91 670, 28 лв. и следващите се лихви за забава и е върнал делото за ново разглеждане в отменената му част от друг касационен състав. С решение № 8875 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 13220/2017 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 2647 от 18.04.2016 г., постановено по адм. дело № 8680/2014 г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която е отменен ревизионен акт № 231308794/06.02.2014 г. досежно отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 88 052, 28 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Форест - А. Андреев" и "Лин Импекс" ЕООД, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В изпълнение на указанията на ВАС е образувано дело № 7202/2018 г. по описа на Административен съд София-град, по което е постановено оспореното пред настоящия касационен състав решение № 491 от 24.01.2020 г., с което ревизионният акт е отменен в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 88 052, 28 лв. и съответните лихви по фактури за доставки на дизелово гориво, издадени от ЕТ "Форест - А. Андреев" и "Лин Импекс" ЕООД. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. При преценката относно неговата материална законосъобразност, съдът е счел за доказано реалното извършване на доставки на дизелово гориво по процесните фактури. Първоинстанционният съд е приел за безспорно доказан фактът на предаване на дизеловото гориво от доставчиците на ревизираното лице, посредством представените по делото приемо-предавателни протоколи, товарителници и пътни листове към всяка от издадените от двамата доставчици фактури. Посочил е, че допълнително с приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява съответствие на вписаните във фактурите видове и количества стоки и дата на доставка с посочените в приемо-предавателните протоколи, товарителници и пътни листове, както и че са представени договори за превоз на товари, сключени между доставчиците и "Сити Груп" ЕООД и сключени от това дружество договори за наем на влекач, на полуремарке и на цистерна. Съдът се е позовал и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, като е посочил, че съгласно заключението на вещото лице, доставеното количество дизелово гориво отговаря на нуждите на автопарка на "Н. Велков" ЕООД. За да обоснове извод за реалност на процесните доставки, съдът е коментирал и свидетелските показания, приети в предходното първоинстанционно съдебно производство. Решението е правилно. В случая не е спорно, че основната дейност на ревизираното дружеството е извършване на транспортна дейност. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти, извършил е дължимата проверка за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 от ДОПК и е приложил правилно закона. Съгласно трайната и последователна съдебна практика, за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя - чл. 6, ал. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Следва да се отбележи, че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова, не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е съдебната практика на СЕС - решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Констатации, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се съдържат в ревизионния акт. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на касатора, че мотивите на решаващия съд във връзка с фактурите, издадени от ЕТ "Форест - А. Андреев" и "Лин Импекс" ЕООД, са в пълно противоречие със събраните доказателства. Обстоятелството, че писмени документи са представени в хода на административното обжалване или по-късно - при обжалване на акта по съдебен ред, не променя доказателствената им сила, нито само по себе си обосновава категорично заключение, че са създадени за нуждите на съдебното производство. От съвкупната преценка на всички доказателства по делото следва обоснован извод за наличие на реални доставки по спорните фактури, издадени от двамата доставчици. Предмет на процесните фактури са родово определени стоки - гориво, собствеността върху които по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД се прехвърля чрез предаването им като способ за индивидуализацията им. Прехвърлянето на собствеността върху стоки по правило представлява доставката на същите по смисъла на ЗДДС, но понятието за доставка на стоките по ЗДДС е значително по-широко и не се изчерпва само с прехвърлянето на собствеността. Върховният административен съд, в синхрон с практиката на Съда на ЕС, многократно е подчертавал, че доставката не е само прехвърлянето на собственост, а всяка сделка, с която едната страна прехвърля на другата материално имущество, като я овластява фактически да се разпорежда с това имущество като собственик. Правилно съдът е счел, че фактът на предаването е безспорно доказан от представените по делото приемо - предавателни протоколи, товарителници и пътни листа към всяка една от издадените от ЕТ "Форест - А. Андреев" и "Лин Импекс" ЕООД фактури. От приетата по делото счетоводна експертиза се установява съответствие на посочените във фактурите за доставка на дизелово гориво вид, количество на стоката и дата на доставка с посочените в приемо - предавателните протоколи, товарителници и пътни листове. Представени са и договори за превоз на товари между ЕТ "Форест - А. Андреев" и "Сити Груп" ЕООД и "Лин Импекс" ЕООД и "Сити Груп" ЕООД, съгласно които транспортът на горивата се осъществява с нает влекач с цистерна модел ИВЕКО 440 Е 34 с peг. [рег. номер на МПС]. Представени са и договор за наем на влекач от 01.03.2012 г., сключен между "Сити Груп" ЕООД и "Рени Транс" ЕООД, по силата на който дружеството-превозвач ползва влекач модел ИВЕКО 440 Е 34 с peг. [рег. номер на МПС], договор за наем на автомобил от 01.12.2011 г., сключен между наемодателя "Сага 2002 - Г. Русева" ЕООД и наемателя "Сити Груп" ЕООД, по силата на който дружеството-превозвач ползва полуремарке КРОНЕ с peг. [рег. номер на МПС] и договор за наем на цистерна от 01.12.2011 г., сключен между наемодателя "Парадайз БГ" ЕООД и наемателя "Сити Груп" ЕООД, по силата на който дружеството-превозвач ползва цистерна Трейлър. От съдебно-техническата експертиза – основна и допълнителна, се установява, че полуремарке КРОНЕ, модел SDP 27, шаси № WKESD000000398496, peг. [рег. номер на МПС], е бордово, т. е. не е цистерна за превоз на дизелово гориво, но на него би могло да се монтира /натовари/ мобилна цистерна с вместимост от 4 100 литра. При този извод, неоснователно е възражението на касатора, че данните по делото опровергават твърденията на ревизираното лице за начина на превоз на фактурираното му дизелово гориво. Така представените доказателства, макар да представляват частни документи, са допустими писмени доказателства по смисъла на чл. 49 от ДОПК, не са оспорени по реда и в срока по на чл. 193 от ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, по отношение на тяхната истинност, поради което и се ползват с придадената им от закона формална доказателствена сила. Евентуални пропуски в документите във връзка с изискванията за качеството на течните горива не са от естество да се отразят на извода за реална доставка. От справката за притежаваните транспортни средства от "Н. Велков" ЕООД се установява, че дружеството притежава 15 бр. собствени товарни автомобила с прилежащи ремаркета, като съгласно заключението на вещото лице доставеното количество дизелово гориво през процесния период отговаря на нуждите на автопарка на проверяваното дружество, което също сочи на извод за реалност на процесните доставки. Не се споделя и възражението на касатора, че доказателствата по делото са в противоречие с дадените свидетелски показания. Посоченото от свидетелите кореспондира както с представените по делото доказателства, така и с изводите от приетите експертизи. Същевременно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорните стоките са заприходени при "Н. Велков" ЕООД, както и че същите тези стоки са използвани в основната икономическа дейност на дружеството по осъществяване на транспортните услуги от същото. Преките доставчици ЕТ "Форест - А. Андреев" и "Лин Импекс" ЕООД са включили процесните фактури в дневниците за продажби и справките - декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди и са отчели приходи по тях, като сумите по издадените фактури са осчетоводени като задължение към бюджета. Безспорно е установено още, че "Н. Велков" ЕООД е заплатило в брой доставките от ЕТ "Форест - А. Андреев" и "Лин Импекс" ЕООД, счетоводствата на дружеството - жалбоподател и на преките доставчици са водени текущо и в съответствие с изискванията на действащите търговски, счетоводни и данъчни правила. Предвид установените факти и обстоятелства решаващият състав е достигнал до обоснован извод, че фактът на предаване на дизеловото гориво от доставчиците на ревизираното лице, е безспорно доказан. По изложените мотиви настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, следва да се присъдят на ответника по касация разноски за в размер на 4 200 лв., съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,