Решение № 4629 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10884/2013 г.

Решение № 4629 от 3.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10884/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ДС Ауто" ООД, представено от адв. Любен Иванов, срещу решение № 380/11.07.2013 г. по адм. дело № 769 по описа за 2012 г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 051200534/18.05.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново относно допълнително е начислен ДДС в общ размер на 11 910.15 лв. в д. п. м. 12.2010 г. Според касатора, неправилно е отказано зачитането извършени в д. п. м. 12.2010 г. доставки като ВОД с нулева ставка по ЗДДС. Твърди, че е доказал транспортирането на стоките до Франция, съществува писмено потвърждение за получаването на стоките и за регистрирането на автомобилите предмет на доставките във Франция. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация, директорът на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и след проверка на първоинстанционния съдебен акт в обхвата по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Велико Търново ревизионен акт са установени в тежест на "ДС Ауто" ООД задължения за ДДС в общ размер на 11 910.15 лева за декларирани, но неосъществени ВОД през месец декември 2010 г. В този данъчен период дружеството е декларирало девет вътреобщностни доставки за Франция, с получател "ATB AUTO" LTD с VIN № FR18509813960, за което са издадени девет броя фактури с поредни номера от 3 до 11, всички с дата 1.12.2010 г. Предмет на доставките са фабрично нови нерегистрирани автомобили Ситроен С3. Приходната администрацията е отрекла реалното извършване на доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка по фактури № № 8, 9 и 19/1.12.2010 г. заради липсата на доказателства за транспортирането на стоката - установени са несъответствия в екземплярите за изпращана на международната товарителница, представени от ревизираното лице и от превозвача "Валекс 2001" ЕООД. Изключена е доказателствената стойност на представените три броя приемо-предавателни протоколи от 1.12.2010 г. и 3 бр. потвърдителни писма от 6.12.2010 г. Потвържденията не притежавали съдържанието по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС и мястото на получаването било различно от това по представените от превозвача екземпляри на товарителница. Изводът на органите по приходите е, че не е доказана доставка на стоки за френското дружество; доставката им е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 86, ал. ал. 1 и 2, във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, се дължи начисляване на ДДС. В резултат на допълнително установените задължения е намален размерът на декларирания за данъчния период данък за възстановяване. При проверката за законосъобразност на РА в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК АС Велико Търново е стигнал до изводи за наличие на компетентност у издалия акта орган по приходите, съответствието на акта с изискванията за форма, спазването на процесуалните правила при издаването му и съответствието му с материалния закон. Според първостепенния съд не са доказани предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС на декларираните от жалбоподателя ВОД. В хода на съдебното дирене пред първата инстанция ответникът е оспорил в първото по делото заседание автентичността на подписите, положени за "получател" и "превозвач" в CMR от 1.12.2010 г., и автентичността на подписите за "получател" в 3 бр. приемо-предавателни протоколи от 1.12.2010 г. и 3 бр. потвърдителни писма от 6.12.2010 г., както и верността на същите - CMR, приемо-предавателните протоколи, потвърдителните писма и представените от жалбоподателя три броя удостоверения от 14.12.2010 г. от "АТБ Ауто", Франция за придобиване на МПС (сухопътно) с произход от Европейски съюз от търговски субект регистриран по ДДС. След проверка по реда на чл. 194 от ГПК, в съдебното решение е прието, че жалбоподателят не е доказал истинността на документите. Въпреки този извод, съдът е извършил преценка на неистинските доказателствени средства, като е споделил изводите на органите по приходите за несъответствията за получател в различните екземпляри на международната товарителница и непълнотата на писменото потвърждение от получателя. Решението е правилно. В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на СЕС по дело С-273/11 освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи, за да докаже наличието на ВОД - документи за доставката и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. В приложимата редакция на чл. 45 от ЗДДС - тази от ДВ, бр. 6/2010 г., т. 2 включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. "а" до новелата от ДВ, бр. 10/2011 г./ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, като транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за негова сметка. При транспорт от доставчика или за негова сметка необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоките на територията на друга държава членка - чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. В конкретния случай дружеството-доставчик на стоката е представило транспортен документ - международна товарителница, ведно с 3 броя писмени потвърждения от 6.12.2010 г. за получаване на стоките по фактурите и приемо-предавателни протоколи, както и удостоверенията от 14.12.2010 г. Истинността на писмените доказателствени средства по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС е оспорена от ответника. Оспорването е извършено своевременно. Документите са представени в извънсъдебната фаза на производството и в първото заседание по делото. Оспорването на истинността им е извършено от приходната администрация в първото по делото заседание. В това заседание процесуалният представител на жалбоподателя е заявил, че страната ще се ползва от тези доказателства. Не е било дължимо откриването на производство по оспорването на съдържанието на трите броя удостоверения от 14.12.2010 г. от "АТБ Ауто", Франция за придобиване на МПС (сухопътно) с произход от Европейски съюз от търговски субект регистриран по ДДС. В битието си на частни документи те обвързват съда единствено с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК, а доказателствената им стойност се определя при съпоставката с другите доказателствени източници при преценката по чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съдът е дал указания по разпределението на доказателствената тежест за установяването на истинността на документите. Жалбоподателят не е посочил доказателствени средства измежду тези по чл. 194, ал. 1 от ГПК, с които да се провери истинността на оспорените. Последицата от процесуалното му бездействие е изключването на тези доказателствени средства от кръга на информационните източници за релевантните за спора факти. Така всъщност липсват доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Без да е доказано превозването на стоките по доставките към чуждестранното дружество е съответно на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС разбирането, че те са с място на изпълнение на територията на страната. Това изключва облагането им с нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС и сочи на дължимо облагане със ставката по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По тази причина начисляването на данъка в тежест на лицето, от което той е изискуем /чл. 86, ал. 1 от ЗДДС/ е съответно на материалния закон. Отсъствието на инвокираните от касатора основания за неправилност, както и на пороци на съдебния акт, за които касационната инстанция следи служебно по чл. 218, ал. 2 от АПК, мотивират оставянето в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя от страните не се следват деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение