Решение № 5976 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10922/2019 г.

Решение № 5976 от 18.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10922/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" – София, чрез пълномощник, срещу Решение № 128 от 27.06.2019 г., постановено по адм. дело № 124/2019 г. от Административен съд Сливен с доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – К. К., чрез пълномощника си адв. Х. К. от АК – Ямбол, в писмен отговор и в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на понесените в касационното производство разноски, съгласно приложения списък. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че не може да се вмени във вина на земеделския стопанин невъвеждането на данни. Същият е направил постъпки за отразяване действителния резултат от извършени през текущата година проверки от контролиращото лице. Обстоятелството, че тази редакция не е била нанесена не може да се вмени във вина на земеделския производител. Всъщност бездействието на ДФЗ да извърши проверка, дали е следвало да се отрази редакцията на данните от контролиращото лице е причина при административната проверка да се установят данни, които не съвпадат с обективната действителност. В този смисъл сочи практика на ВАС - решение № 2873 от 7.03.2018 г. по адм. дело № 4929/2016 г., IV отделение. По този начин административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да издаде административния акт, като прецени всички действителните факти от значение за случая и обсъди доводите относно него, както по чл. 9, ал. 2 от АПК, като събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Счита също, че обосновано е прието от съда, че като не е изпълнил тези свои задължения, административния орган е издал административен акт при неизяснени факти, при изясняването на които би могъл да достигне до различен извод от формирания. В този смисъл допуснатите процесуални нарушения са били съществени и правилно са сметнати за основание за отмяна на оспореното уведомително писмо на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Сливен е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за кампания 2017 г. с изх. № 02-200-6500/1198 от 15.02.2019 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, с което на земеделския производител К. К. е отказано финансовото подпомагане за втората година от поетия ангажимент, поради неспазване на базови изисквания. С оглед на установените факти и анализа на събраните в административното и съдебно производство доказателства съдът е направил извод за основателност на оспорването и е постановил решението си, с което е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 г. -2020 г. за кампания 2017 г. с изх. № 02-200-6500/1198 от 15.02.2019 г. и е изпратил преписката обратно на административния орган за ново произнасяне по подаденото от К. К. Заявление за подпомагане с УИН 20.12.0617/14125 при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в съдебния акт като, с оглед резултата по делото, е присъдил понесените по делото разноски в полза на оспорващия. За да постанови този правен резултат от фактическа страна съдът е приел за безспорно установено, че в качеството си на земеделски производител К. е подал заявление с УИН 20.12.0617/14125/09.05.2017 г., като е заявил за подпомагане парцели № 81534-799-22 и № 81534-933-7 с площ 8. 29 ха, находящи се в землището на с. Чокоба, по Мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2017 г., посочвайки код БРП 3 - за биологично растениевъдство "в преход", съгласно класификацията, установена в Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ. При подаването на заявлението е извършена автоматична проверка, при която е генерирано предупреждение за грешка. Последвала е кореспонденция със сертифициращата фирма "К. С." АД, при която са получени данни, че не са предприети мерки по предоставяне на актуална информация за състоянието на биологичното производство от контролиращото лице. Заявителят е предоставил на административния орган всички документи във връзка с тази кореспонденция и е поискал да установи фактите от значение за случая. С оспореното УП е отказано финансовото подпомагане поради "неспазване на биологичните изисквания на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008, поради което установената сума се намалява със 100 % и е наложена санкция в размер на 11 933. 20 лв., съгласно Раздел V - "Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020", б. "а" Направление "Биологично растениевъдство", буква Б) "Изисквания за управление" от Методика за намаляване и отказване на плащания по м. 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД 09-233 от 12.03.2018 г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на основание чл. 13 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. При тази фактическа установеност съдът е приел, че оспорваният акт е издаден от компетентния, съгласно приложената по делото Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г., издадена на основание чл. 20, т. 2 и т. 3, чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 10, т. т. 1, 2, 7 и 13 и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ, административен орган, в кръга на делегираните му правомощия. Актът обаче е издаден в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като не съдържа конкретни фактически основания, кореспондиращи на посочените правни такива и в противоречие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Първоинстанционният съд обективно е установил фактите и обстоятелствата, имащи отношение към оспорвания административен акт и към компетентността на органа, издател на акта. Установил е вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата поотделно и в съвкупност и е направил законосъобразни изводи за основателност на оспорването, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Обжалваният съдебен акт е съобразен с материалния закон и е обоснован. Настоящият съдебен състав счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за необоснованост на оспореното уведомително писмо. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК изисква императивно административният акт да съдържа фактически и правни основания за издаването му, от което следва и изискването, административният акт да е мотивиран. Наличието на правни и фактически основания за издаването му, позволяват на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити правата и интересите си. Мотивите на акта следва да се съдържат или в самия него, или в друг приложен към административната преписка документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ. И не става въпрос само за защита на правата на оспорващия. Отсъствието на мотиви препятства осъществяването на контрола за законосъобразност и е основание за отмяната му. В конкретния случай, инстанцията по същество обосновано е приела, че в процесния случай не са били изяснени фактическите обстоятелства и отговорността на сертифициращото лице, поради което уведомително писмо не е мотивирано. Не става ясно каква е точно причината за постановения отказ за финансиране. В случая, установеното нарушение на административнопроизводствените правила има съществен характер, защото лишава заявителят от правото да организира защитата си и да ангажира съответните доказателства, за да опровергае причините за отказа, тъй като не знае какви са всъщност. Съдът не следва, чрез събиране на доказателства в хода на съдебния процес, да поправя, вместо издателя на акта, установените от него нарушения. Затова правилно е отменил процесното Уведомително писмо и е върнал делото като преписка на административния орган със задължително указание за спазване на законовите изисквания, въведени с чл. 59 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано при липса на наведените в касационната жалба оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на ответника по касация следва да се присъдят понесените в настоящото производство разноски, съобразно представените от адв. К. писмени доказателства, в размер на 750 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, пето отделение