Решение № 8918 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16828/2013 г.

Решение № 8918 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16828/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение № 6849 от 08.11.2013 г., постановено по адм. д. № 2855/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен акт за прихващане и възстановяване № 07-07-00/0022/26.10.2012 г. на началник-отдел в Дирекция "Приходи и администриране на местните данъци и такси", отдел "Слатина", потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от кмета на Столична община, като преписката е върната на органа за ново произнасяне съобразно дадени от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът поддържа твърдения за неправилност на съдебния акт поради нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответникът "Валелектрик" ООД със седалище в гр. София оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по жалба на "Валелектрик" ООД срещу АПВ № 07-07-00/0022/26.10.20110 г. на началник-отдел в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при СО, отдел "Слатина", издаден по искане на дружеството по чл. 129, ал. 1 от ДОПК за прихващане и възстановяване на недължимо платени местен данък и ТБО, както и лихви върху тях, в размер на 18 031,81 лв. за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2012 г., за притежаван от дружеството недвижим имот, находящ се в промишлена зона "Слатина-Север", район Слатина, с № 367, кадастрален лист 437, с площ 1352 кв. м. С оспорения акт за прихващане и възстановяване органът по приходите е приел, че не са налице основания за възстановяване на платените от дружеството суми, тъй като конкретния имот, описан в подадената от дружеството декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ, вх. № 07-00-09/30.06.2010 г., попада в общия устройствен план на гр. София и е разположен на територията на града по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ. Като такъв се включва в обхвата на поземлените имоти в строителните граници на населените места, поради което попада в хипотезата на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Освен това, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и съгласно издадените заповеди на кмета, през периода 2007 г. -2012 г. имотът е включен в границите, в които се извършва дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. За да отмени акта за прихващане и възстановяване, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-техническата експертиза, и е приел, че недвижимият имот представлява земеделска земя, поради което и в съответствие с нормата на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не следва да се облага с данък недвижими имоти. Посочил е, че съгласно решение № 484/06.12.1995 г. на Поземлена комисия - Слатина е възстановена собствеността на нива от 1.352 дка, която дружеството-жалбоподател е придобило чрез възмездна сделка. Безспорно е установено, че предназначението на имота като земеделска земя не е променяно. От представена по делото скица от Общинска служба "Земеделие" - Слатина се установява начина на трайно ползване на имота - нива, четвърта категория. Това е изведено и като заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-техническата експертиза. От приложената справка на отдел "Кадастър и регулация" в район Слатина съдът е установил, че за района няма одобрен кадастрален и регулационен план, няма данни за одобрен ПУП само за имота, поради което е приел, че няма промяна в предназначението на имота и същият попада в изключението на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 8, ал. 2, във вр. с чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 66 от ЗМДТ и въз основа на събраните по делото доказателства съдът е заключил, че липсва реално фактическо предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Предвид възмездния характер на таксата като публично вземане по чл. 7 от ЗМДТ и липсата на доказателства от страна на общината за реалното извършване на услугата е направил извод за недължимост на ТБО за дейността по сметосъбиране и сметоизвозване. По определението на чл. 2 от ЗСПЗЗ от съществено значение за квалифицирането на земята като земеделска, освен местоположението й, е и нейното предназначение. От данните по делото безспорно е установено, че процесният имот е с предназначение и начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, находяща се в м. "Крушите", Слатина-Север. Няма данни за промяна на предназначението й, не е осъществено мероприятие по чл. 2 от ЗСПЗЗ. По силата на с данък за недвижими имоти се облагат поземлените имоти в строителните граници на населените места и поземлените имоти извън строителните граници на населените места, които според ПУП имат предназначение по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна предназначението на земята, когато това се изисква от специален закон. Съгласно легалното определение по чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон. Правилен е изводът на съда, че имотът попада в изключението на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като се намира в границите общия устройствен план, но по своето предназначение той е земеделска земя, по отношение на него не е реализирано строително мероприятие, не е променян статута на имота. Поради това възражението на касатора, че процесният имот попада в строителните граници на гр. София, разположен е на територията на града по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ и като такъв се включва в обхвата на поземлените имоти в строителните граници на населените места, поради което за него се дължи ДНИ съобразно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, се явява неоснователно. Касаторът поддържа становище, че произнасяне по искането за прихващане и възстановяване на недължимо платени данъци въобще не се дължи, тъй като не е извършена ревизия, каквото е изискването на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Съгласно изречение второ на цитираната разпоредба, независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. АПВ се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Затова и във втората част на изречение второ от чл. 129, ал. 3 от ДОПК е посочено "включително когато актът по изречение първо е обжалван". Законодателят допуска ревизия по отношение на данъка, която може да се извърши независимо от това, че прихващане или възстановяване е направено с АПВ, издадени по реда на ДОПК. Т. е. при подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ и отправено от дружеството искане, органът следва да се произнесе след извършена проверка по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Касаторът твърди, че ТБО е дължима, тъй като недвижимият имот попада в границите, в които е организирана дейността по сметосъбиране и сметоизвозване. Дружеството е декларирало имота, плащало е доброволно определяните суми от органите по приходите за такси битови отпадъци през процесния период, поради което платените суми не следва да се възстановяват. Според касатора, в настоящото производство по чл. 129 и сл. от ДОПК не се дължи доказване на обстоятелствата за реалното престиране на услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като сумите за ТБО не са установени с нарочен акт на орган по приходите. В тази връзка първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод за недоказаност на предоставянето на тези услуги. С АПВ се създават права за субекта да му се възстанови определена сума за данъци и такси, а за приходната администрация - задължение да я възстанови и/или прихване. Актът е издаден след извършена проверка, при която органът следва да съобрази всички изискуеми се от закона предпоставки за дължимостта на таксите за битови отпадъци, да прецени основанието за тяхната дължимост, респ. недължимост, и да определи техния размер, след което да се произнесе по основателността на искането за прихващане/възстановяване. Ето защо лицето, позоваващо се на недължимост на ТБО, следва да докаже, че не са генерирани отпадъци или че генерираните отпадъци са събирани и извозвани за негова сметка, или това е организирано по друг начин, различен от предоставяне на обществената услуга. От друга страна, административният орган следва да докаже реалното престиране на услугите, за които през процесния период са определени ТБО от приходната администрация, т. е. основанието за постановения отказ за прихващане и възстановяване, а именно, че услугите са законосъобразно определени и дължими от собственика на недвижимия имот, подал декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. Първоинстанционният съд правилно е посочил обстоятелствата, които подлежат на доказване във връзка с проверката за законосъобразност на оспорения административен акт, но неправилно е извел правния си извод за недоказаност на тези обстоятелства от страна на административния орган. В хода на съдебното производство не са събрани никакви доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства във връзка с реалното престиране на услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ по отношение имота на дружеството. Безспорно е установен факта, че същият попада в границите на района, определен със заповеди на кмета на Столична община за извършване на организирано сметосъбиране и сметоизвозване за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. За релевантния период 2007 г., 2008 г. и 1.01.2012 г. - 30.06.2012 г. няма такива данни. За тези обстоятелства първоинстанционният съд е приел, че са недоказани, но не е дал никакви конкретни указания на ответника по жалбата. Т. е. постановил е решението си при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК. Предвид изложеното, решението в частта, в която е отменен акт за прихващане и възстановяване № 07-07-00/0022/26.10.2012 г. на началник-отдел в Дирекция "Приходи и администриране на местните данъци и такси", отдел "Слатина", потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от кмета на Столична община и преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането на "Валелектрик" ООД за прихващане и възстановяване на платен данък за притежавания от дружеството недвижим имот, находящ се в промишлена зона "Слатина-Север", район Слатина, с № 367, кадастрален лист 437, с площ 1352 кв. м., е постановено в съответствие със закона и следва да се остави в сила. Решението в частта, в която е отменен акт за прихващане и възстановяване № 07-07-00/0022/26.10.2012 г. на началник-отдел в Дирекция "Приходи и администриране на местните данъци и такси", отдел "Слатина", потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от кмета на Столична община и преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането на "Валелектрик" ООД за прихващане и възстановяване на платени такси за битови отпадъци за притежавания от дружеството недвижим имот, находящ се в промишлена зона "Слатина-Север", район Слатина, с № 367, кадастрален лист 437, с площ 1352 кв. м., за периода 2007 г. - 30.06.2012 г., подлежи на отмяна поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане в тази част и при разпределяне на доказателствената тежест между страните им бъде указано да представят доказателства за относимите към спора факти и обстоятелства във връзка с реалното престиране на услугите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ. Воден от горното, Върховният административен съд