Решение № 11083 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2010 г.

Решение № 11083 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13006/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Александър Александров срещу решение № 121/18.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2342/06 г. от Варненския окръжен съд.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ал. Александров против данъчноревизионния акт (ДРА) № 630/23.11.04 г., издаден от ТДД - Търговище, потвърден с решение № 620/30.08.06 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Релевираните касационни основания са - допуснати нарушения от съда на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания на касатора са, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и по-конкретно основното и допълнителното заключение на допусната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. В писмени бележки, представени по делото от пълномощника на касатора-адв. Тончев се поддържа, че решението няма собствени мотиви.

Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ"-Варна не изразява становище по жалбата.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в рамките на 14 дневния законоустановен срок за касационно обжалване.

По отношение на основателността й приема следното:

С ДРА, предмет на контрол пред окръжния съд, на ревизирания субект са определени за периода - 1999 г. - 2003 г. данъчни задължения за данък по ЗОДФЛ и лихви върху тях, както и данък за недвижимите имоти и такса битови отпадъци.

ДРА е издаден след извършена ревизия по реда на чл. 109 ДПК, поради установени обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 2 от ДПК - укрити приходи или доходи. С ДРА за всеки един от ревизираните периоди е определен данък по ЗОДФЛ в резултат на направени изводи от данъчния орган, че ревизираното лице е реализирало през тези години недекларирани доходи, както следва:

1. през 1999 г. са установени доходи, с които са закупени недвижими имоти; доходи, изразяващи с в банкови преводи с неясен произход;

1. през 2000 г. са установени доходи от суми по банкови сметки с неясен произход; реализирани приходи от стоки, предоставени от "ММ Електроникс"АД;

1. през 2001 г. са установени доходи от суми по банкови сметки с неясен произход; доходи от наем на магазин с площ от 90,6 кв. м., находящ се в гр. Търговище, ул. "В. Левски", с наемател- ЕТ "Стем-Ст. Маринов", с правоприемник - "Стемана" ООД;

1. през 2002 г. са установени приходи от продажба на стоки, предоставени от "Фикосота" ООД; доходи от суми по банкови сметки с неясен произход; доход от наем на самостоятелен търговски обект с площ от 51,930 кв. м., представляващ идеална част от магазин "Дамска мода" с наемател-"Германос Телеком България"АД;

1. през 2003 г. са установени доходи за закупуване на недвижими имоти; доходи от наем на магазин с наемател-"Германос Телеком България"АД; доходи от наем на магазин с наемател- ЕТ "Акцент"

За целия ревизиран период облагаемата основа по ЗОДФЛ е образувана като сбор от доходите по различните пера.

Остатъкът към 31.12. за всяка година е изчислен след като от установената облагаема данъчна основа се изваждат разходите за покупка на имоти, направени през годината и разходите за издръжката на петчленното семейство на жалбоподателя.

В частта по ЗМДТ, данъчният орган е определил като дължими ДНИ и такса битови отпадъци за:

1. три магазина през 1999 г., придобити съответно по силата на нот. актове № № № 108, 109, 110/1999 г.

1. през 2000 г. за трите магазина от 2003 г. плюс два магазина, придобити през тази година съответно с нот. актове № № 20 и 83 от 2000 г. и за един парцел, придобит с нот. акт. № 62/00 г.

1. през 2001, 2002, 2003 г. ДНИ и ТБО са определени за същите обекти, за които са определени тези публични задължения през 2000 г.

Констатациите на данъчния орган са, че за придобитите обекти не са подавани декларации по чл. 14 от ЗМДТ съответно не са заплащани ДНИ и ТБО.

В хода на съдебното производство е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, допусната по искане на жалбоподателя. В основното заключение, вещото лице констатира наличието на множество квитанции за платени ДНИ, такса битови отпадъци и лихви върху тях, с платец - жалбоподателя. От заключението обаче не става ясно платените данъци, такси и лихви за кои имоти са и за какви периоди е плащането.

Вещото лице е установило размера на наличните финансови средства по банкови сметки на жалбоподателя по години за ревизирания период, като е констатирано, че по вносните бележки за сумите, не е отбелязан вносителят. Установено е, че към 24.03.99 г. жалбоподателя е разполагал със сума от 24 276,841,95 нед. лева, която е достатъчна за закупуването на четирите недвижими имота, придобити през 1999 г. на обща стойност 19 880 000 нед. лева. Установено е също така, че през 1999 г. по банковите сметки на жалбоподателят са постъпвали суми, чийто сбор е 99 019,2 лева.

Окръжният съд е отхвърлил жалбата приемайки, че са били налице основанията за извършване на ревизията по реда на чл. 109 от ДПК.

По отношение на определените задължения по ЗМДТ, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства, че имотите по нотариални актове № № № 108, 109, 110/199 г. и № № № 20, 62, 83/2000 г. са декларирани.

Отхвърлено е възражението на жалбоподателя за неприложимост на чл. 109 ДПК за 1999 г. Съдът е посочил, че с оглед обстоятелството, че декларация за 1999 г. не е подадена и към момента на ревизията, тя правилно е извършена по реда на чл. 109 от ДПК.

По същество, съдът е приел, че независимо от представените по делото разписки за плащане на ДНИ за минали периоди и с оглед посоченото от вещото лице в заключението, а именно, че не може да се установи погасяването на данък сгради и такса смет, как е извършено по години, съдът е преценил жалбата в тази част като неоснователна.

В частта по ЗОДФЛ съдът е преценил като законосъобразен ДРА. Приел е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства за произхода на средствата, с които е закупувал недвижимите имоти, както и тези налични по банковите му сметки. Съдът е преценил като обосновани и неопровергани констатациите на ревизиращия орган за получен доход от жалбоподателя по запис на заповед от 20.01.99 г. от "Фикосота" ООД и за реализирани приходи от стоки, получени от "ММ Електроникс" АД.

Съдът изцяло е възприел констатациите и изводите на ревизиращия орган относно договорите за наем със "Саки" ЕООД и ЕТ "Акцент - Г. Господинов"

Прието е, че статистическите данни, на които се е позовал данъчният орган, определяйки обичайния размер на разходите за издръжка на едно семейство във връзка с чл. 109, ал. 2, т. 14 от ДПК са обективни, тъй като са данни от НСИ и други в тази насока не са налице по делото. Като краен извод, съдът е приел, че ДРА е законосъобразен.

Върховният административен съд преценява като неправилно решението на окръжния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ДРА относно определените задължения по ЗМДТ за 2000, 2001, 2002 и 2003 г. за магазин, придобит по нот. акт № 83/00 г. В тази част решението е резултат на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при събирането и преценката на доказателствата по делото. Налице са писмени документи - дубликати на документи за платени данъци (стр. . 142 и 143 от делото) за сграда на ул. Васил Левски (улицата, на която се намира магазина по нот. акт № 83/00 г.). Тези документи са обсъдени от вещото лице, без да може да се формира извод, кой конкретно имот касаят и за кои години. При наличие на тези недостатъчни данни по делото, за изясняване на въпроса, налице ли е плащане на ДНИ и ТБО за магазина придобит по нот. акт. № 83/00 г. през ревизирания период, на вещото лице е следвало да се възложи допълнителна задача, да провери в съответното данъчно подразделение, кой имот е заведен под партиден номер № 5503318266007, платени ли са за него ДНИ и ТБО, за кои години и от кого. В резултат на липсата на събрани данни по този въпрос, спорът в тази част е останал неизяснен, което налага отмяна на решението в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане, при което, следва да се възложи тази допълнителна задача на вещото лице.

В останалата част относно определените с ДРА задължения по ЗМДТ, съдът правилно е преценил акта като законосъобразен. Жалбоподателят не е ангажирал по делото доказателства, от които да са налице данни, че останалите имоти, за които са му определени ДНИ и ТБО, са надлежно декларирани и за тях са заплатени задълженията по ЗМДТ преди издаването на ДРА. Представените по делото документи, от които се установява плащания през 2007 г. са ирелевантни за настоящия спор, тъй като с ДРА се установява положението, такова каквото то е било към момента на ревизията, т. е. това е релевантният момент, към който се преценява законосъобразността на ДРА. Плащанията на установените публични задължения след датата на ДРА, ще имат значение и следва да се предявят при изпълнението на ДРА.

Основателно, окръжният съд е преценил като обосновани и правилни изводите на данъчния орган, че през 1999 г. ревизираното лице има недекларирани доходи, установени като преводи по банковите му сметки и такива, с които е закупил недвижимите имоти през тази година. Неоснователно е възражението на касатора, че към 24.03.99 г. жалбоподателят е разполагал със собствени средства. Установените средства по банковите сметки на лицето са с неясен и недоказан произхода, поради което правилно е преценено от първоинстанционния съд, че те не могат да бъдат възприети като необлагаеми доходи на жалбоподателя.

Съдът не е съобразил обаче обстоятелството констатирано в ДРА, че жалбоподателят е женен, поради което в условията на СИО следва да се приеме, че той е получил доход в размер на една втора от установения с ДРА. Тоест доходът на ревизирания субект за 1999 г. е в размер на 1/2 от 118 899,20 лв. т. е. 59 449,6 лв. респективно дължимият данък по чл. 35 от ДОДФЛ е в размер на 22 911, 34 лв. а лихвата върху тази сума е 14 235,98 лв

Решението следва да се отмени в частта, в която ДРА е потвърден за сумата над 22 911, 34 лв. данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 1999 г. и сумата над 14 235,98 лв. за лихвата върху него, като вместо това се постанови решение с което се отмени ДРА за разликата над посочените суми до пълния определен размер с ДРА.

Неправилно съдът е приел за обоснована констатацията в ДРА, че ревизираният субект е реализирал приход от продажба на стоки, получени от "ММ Електроникс" АД. За да направи този извод, данъчният орган се е позовал на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот. Този нотариален акт доказва, че от страна на Ал. Александров и "ММ Електроникс" АД са направени изявления за сключване на договор за заем, представляващ стоков кредит, който е обезпечен с ипотека. Този документ не доказва изпълнението на направените насрещни волеизявления. Договорът за заем е реален договор, което значи, че той се смята за сключен от момента на предаване на заеманите вещи. Налице са противоречиви данни относно предаването на вещите, тъй като от обяснението на Манол Манолов, изпълнителен директор на "ММ Електроникс" АД (стр. . 285 ) е видно, че стоков кредит от тази фирма за периода на ревизията, не е предоставян на ревизирания субект. От друга страна, нелогично е жалбоподателят да обремени с тежест свой имот като обезпечение за изпълнението на договор за заем, без последният да е изпълнен

Една от задачите на вещото лице е била да извърши проверка в счетоводството на "ММ Електроникс"АД и да даде отговор има ли осчетоводени договори, установяващи търговски взаимоотношения с ревизирания субект. От заключението (основното), не става ясно, вещото лице извършило ли е такава непосредствена проверка в счетоводството на акционерното дружество. Съдът е следвало да изясни този въпрос и при констатирано неизпълнение, да даде възможност на вещото лице да изпълни точно поставената му задача.

Тъй като част от облагаемата данъчна основа за тази година е и прихода от продажбата на стоки от "ММ Електроникс"АД, без да се изясни въпросът относно действителната реализация на такъв приход, необосновано и неправилно съдът е приел, че данъчната основа за 2000 г. по ЗОДФЛ е законосъобразно определена с ДРА.

Обстоятелството налице ли е или не приход за жалбоподателя от продажба на стоки, получени от "ММ Електроникс" АД е от значение за определянето на облагаемите основи и за следващите години от ревизирания период, тъй като сумата на прихода от тази дейност участва при изчисляването на остатъка към 31.12.2000 г., който пък се взема за начално салдо за следващата година.

За 2001 г. жалбоподателят не оспорва наличието на доход за него от наем на помещение с наемател - ЕТ "Стем", а спори относно размера на установения доход. Възражението относно неправилно определения размер на този доход е основателно. Неправилно данъчният орган е изчислил получения доход на база 12 месеца. Предвид датата на сключване на договора- 01.07.2001 г. за тази година полученият доход е за 6 месеца, т. е, в размер на 1500 лева.

Неправилно съдът е преценил като обоснован извода на данъчния орган, че през 2002 г. жалбоподателят е получил приход от продажба на стоки от "Фикосота" ООД. Събраният по делото запис на заповед, издаден от жалбоподателя в полза на това дружество по никакъв начин не води до този изовод. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът е приел заключението (основното) на съдебната експертиза, без да е изяснен въпроса, поставен на вещото лице след проверка в счетоводството на това дружество да посочи, налице ли са данни за търговски взаимоотношения между него и жалбоподателя. Не става ясно вещото лице извършило ли е проверка в счетоводството на дружеството. Съдът при констатирано неизпълнение от страна на вещото лице на тази задача, е следвало да не приема заключението, а да му даде възможност, да изпълни задачата точно.

Основателно е възражението на касатора, че съдът не е съобразил периода, за който е получен наем от ЕТ "Акцент" респективно размера на дохода, получен от жалбоподателя.

Необходимостта от изясняването на посочените по-горе въпроси посредством изслушване на експертиза, налага отмяна на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу ДРА за определения данък по чл. 35 от ЗОДФЛ и съответните лихви върху него за 2000, 2001, 2002, 2003 години и връщане на делото в посочената част, за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда.

При определяне на облагаемата данъчна основа следва да се има предвид, че доходът е получен в условията на СИО и жалбоподателят дължи данък върху половината от установения доход.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд