Решение № 9898 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2018 г.

Решение № 9898 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" и заместник-министър на здравеопазването, осъществявана с финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 г. и Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. срещу Решение № 7565 от 11.12.2017 г. Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 899/2017 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за липса на допуснато нарушение на националния закон и неосъществен състав на нередност. Ответникът - УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД ЕИК ********* изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира разноски съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, която е участвала в първоинстанционното производство и за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение № 13-154 от 16.12.2016 г. на ръководителя на програмния оператор на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" и заместник-министър на здравеопазването, с което на УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД е наложена финансова корекция в размер на 18 867 лв., представляваща 25 % от всички допустими и подлежащи на верификация разходи по договор, сключен с "М. Т. И." ООД за изпълнение на обществена поръчка с предмет "Доставка на медицинска апаратура за изпълнение на проект "Създаване на Център за семейно планиране и превенция на репродуктивно здраве в детско-юношеска възраст 10-19 години" в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. П.". Нередността е квалифицирана по т. 2, раздел 2.1. от "Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да се прилагат спрямо разходите, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, при неспазване на правилата относно обществените поръчки". Като нарушена национална правна норма е посочена разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗОП (отм.). Според административния орган цитираната по-горе обществена поръчка касае сключването на договор, чийто предмет обсъден във връзка с друг договор, сключен от същия бенефициер, обосновава извод, че двата договора са периодично повтарящи се и бенефициерът е следвало да проведе една обща процедура по възлагане на обществена поръчка, а не две отделни. Другият договор е с предмет "Доставка на медицинска апаратура за изпълнение на проект "Създаване на Център за деца с хронични заболявания (аутизъм, церебрална парализа, онкохематологични и сърдечносъдови заболявания, хранителни разстройства) и обучение на членове от техните семейства за предоставяне на специализирани грижи" в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. П.". С обжалваното решение административният съд е отменил акта поради материална незаконосъобразност - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Съдът е обосновал извод, че при възлагане на поръчката не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗОП (отм.), тъй като процесните договори, сключени в резултат на проведени две отделни обществени поръчки, не попадат в категорията "периодично повтарящи се договори за доставки и/или услуги". Следователно не е извършено неправомерно разделяне на обществената поръчка и не е осъществен съставът на сочената в акта нередност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на административния съд, че актът е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 от АПК, но по различни съображения от изложените в обжалваното решение. Правната рамка за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" включва: Протокол 38В към Споразумение за ЕИП относно Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 и Споразумение между К. Н. и Европейския съюз относно Норвежкия финансов механизъм 2009-2014; Регламент за изпълнение на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 и Регламент за изпълнение на Норвежкия финансов механизъм 2009-2014; Меморандум за разбирателство за изпълнение на Финансовия механизъм на ЕИП 2009-2014 и Меморандум за разбирателство относно изпълнението на Норвежкия финансов механизъм 2009 - 2014; Програмно споразумение между комитета на ФМ и Националното координационно звено и Програмно споразумение между Норвежкото министерство на външните работи и Националното координационно звено за финансиране на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве", подписани на 29.11.2013 г.; Споразумение за изпълнение на Програма БГ 07 "Инициативи за обществено здраве" между Националното координационно звено и Министерство на здравеопазването, подписано на 13.12.2013 г. Към момента на издаване на акта за финансова корекция е приложима Методологията за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г., обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г., в сила от 13.07.2010 г., изм. и доп., бр. 3 от 11.01.2011 г., в сила от 11.01.2011 г., бр. 65 от 23.07.2013 г., в сила от 23.07.2013 г., бр. 52 от 24.06.2014 г., в сила от 24.06.2014 г., бр. 93 от 11.11.2014 г., изм., бр. 101 от 9.12.2014 г., в сила от 9.12.2014 г., изм. и доп., бр. 32 от 5.05.2015 г., в сила от 5.05.2015 г., отм., бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г.). В случая при определяне на финансовата корекция органът се е позовал директно на Насоките, одобрени от Европейската комисия с Решение С/2013/9527. Насоките регламентират критериите и скалите на корекциите, прилагани от Комисията по отношение на държавите-членки, в зависимост от видовете нередност. Компетентността на Комисията да налага финансови корекции на държавите-членки не е идентична с компетентността на съответния орган на национално ниво да налага такива. Отделните категории нарушения, методите, критериите и съответните размери на финансовите корекции се регулират от разпоредбите на националното право, като е недопустимо актът за финансова корекция да се основава на актове, даващи правомощия на Комисията в тази насока, като ги сочи като правно основание за налагане на финансови корекции на частноправни субекти. Изложените съображения мотивират извод, че в оспорения акт не е посочена национална правна норма от вътрешното законодателство, която според административния орган служи за основание за налагане на финансова корекция. Посоченият порок не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване, нито чрез изменение на соченото в него правно основание (в този смисъл Решение № 15979 от 22.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2017 г., VII о.). Предвид това, че категорията на нарушението е определена по неприложим акт, проверката относно извършването на описаното в административния акт нарушение на националното право е безпредметна. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 320 лв. (хиляда триста и двадесет лева). Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност е неоснователно. Предвид размера на материалния интерес по делото договореният и платен размер на адвокатското възнаграждение е близък до минимално установения в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което няма основание за неговото намаление. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение