Решение № 5008 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2017 г.

Решение № 5008 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9261/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от "Сто" ЕООД, с ЕИК ********* срещу Решение № 1182 от 27.06.2017 г., постановено по адм. д. № 723 по описа на Административен съд – Б. (АС – Б.) за 2017 г. С него е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), наложена от В. А. – специалист в Дирекция "УКОРС" при Община Б., както и предявеният от "Сто" ЕООД иск срещу Община Б. за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на наложена на 10.03.2017 г. в гр. Б. ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Наред с това, "Сто" ЕООД е осъдено да заплати на Община Б. сума в размер на 100, 00 лв. за разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че по делото няма доказателства моторното превозно средство (МПС) да е било паркирано по начин, създаващ опасност, тоест възможност някой да бъде наранен или да прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Това не се установявало и от приложения по делото снимков материал. Тъй като доказателствената тежест е на административния орган, недоказана по делото е останала необходимостта от прилагане на ПАМ, тъй като в протокола, отразяващ репатрирането, не е коментирана опасност или невъзможност за преминаване на участниците в движението. Според касационния жалбоподател първоинстанционният съд е тълкувал разширително законовата разпоредба и не е отчел, че ответникът е приложил диспозицията на нормата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП към нерелевантни факти. По подробно изложените в касационната жалба аргументи се иска отмяната на обжалваното съдебно решение, отмяната на ПАМ и уважаване на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Иска се и присъждането на разноските за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – специалист в Дирекция "УКОРС" при Община Б. не изразява становище по касационната жалба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът – Община Б., чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба по подробни аргументи, изложени в представен по делото писмен отговор. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд този ответник по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Първоинстанционният съд е разгледал предявената от "Сто" ЕООД жалба против ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, предприета от специалист в Дирекция "УКОРС" при Община Б. и предявения заедно с нея иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за присъждането на сума в размер на 43, 20 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразното прилагане на ПАМ. Установено е от съда, че на 10.03.2017 г., при извършена проверка на ул. "Г. С. Р." и ул. "Ш.", специалист в "УКОРС" при Община Бургас Апостолов и още двама служители на Община Б. констатирали, че в района на кръстовището на двете улици, лек автомобил марка "Ситроен", с регистрационен номер [регистрационнен номер] е паркиран неправилно, като създава пречка за преминаване на пешеходци и други МПС. П. това, автомобилът бил преместен без знанието на неговия собственик, за което бил съставен протокол и изготвени шест снимки на МПС. А. бил натоварен на автокран с регистрационен [рег. номер на МПС] и преместен на специализиран паркинг. За освобождаването му "Сто" ЕООД заплатило сумата от 43, 20 лв. срещу издадена квитанция и касова бележка. Въз основа на приложените снимки съдът приел за установено, че при констатиране на нарушението автомобилът бил паркиран в посоченото по-горе кръстовище в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, предвид което на К. С. (управител на "Сто" ЕООД) бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 0086596 от 10.03.2017 г. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел жалбата срещу ПАМ и предявеният иск за неоснователни, поради което ги отхвърлил. Изложил подробни съображения, за да обоснове предприемането на спорната ПАМ от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. Като съобразил разпоредбите на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 6 от същия закон, а и приетото за установено от фактическа страна, съдът направил извод, че процесният автомобил бил паркиран вътре в кръстовището на ул. "Г. С. Р." и ул. "Ш." в гр. Б., извън всякакви означения и очертани места за паркиране "синя зона", а така също и по начин, преграждащ съществуващия тротоар. Позовал се и на това, че няма данни мястото да е било специално определено и обозначено от собствениците на пътя или администрацията като разрешено за паркиране, а извършеното от Стоев нарушение било такова по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за което му е съставен АУАН. Въз основа на приложения снимков материал съдът приел, че начинът, по който бил паркиран автомобилът, създавал опасност при преминаването на другите участници в движението по смисъла на § 6, т. 28 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП и е създавал пречка за движението както на МПС, така и на пешеходци. Последното обстоятелство приел, че представлява изрично основание за налагане на спорната ПАМ. Предвид гореизложеното, съдът направил извод, че ПАМ не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Като съобразил извършеното нарушение и за да осигури свободно преминаване на другите участници в движението, тяхната безопасност, както и за да преустанови административното нарушение, компетентният орган наложил ПАМ, съобразена с целта на закона. Предвид изводите за законосъобразност на предприетата ПАМ, съдът приел, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Б. по иска с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност, от който да са настъпили твърдените вреди. По тези съображения съдът направил извод, че предявеният от "Сто" ЕООД иск като неоснователен, следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора, съдът възложил на "Сто" ЕООД и разноски за юрисконсултско възнаграждение, които присъдил на Община Б.. Р. е валидно. То е недопустимо в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 43, 20 лв., предявен от "Сто" ЕООД срещу Община Б. като следствие на наложена на 10.03.2017 г. в гр. Б. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Като се е произнесъл по същество на спора, първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 207, ал. 2 АПК, съгласно която производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява. Доколкото оспорването на "Сто" ЕООД срещу спорната ПАМ е отхвърлено, съдът е следвало да прекрати производство по иска за обезщетение. Като не е сторил това, в тази част той е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване по реда на инстанционния контрол. В останалата част решението е допустимо и правилно. Случаите, при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично и изчерпателно в чл. 171, ал. 1, т. 5 ЗДвП. По чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са възможни три отделни хипотези, в които се прилага посочената ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. За да приеме, че наложената ПАМ е законосъобразна, съдът е направил правилна преценка на приобщените по делото доказателства и въз основа на тях е извел верен правен извод за неоснователност на жалбата срещу ПАМ, който се споделя от настоящия съд. От представения по делото снимков материал се установява, че автомобилът е бил паркиран в зоната на кръстовището, образувано от ул. "Г. С. Р." и ул. "Ш." в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП. За това на неговия водач К. С. е издаден посоченият по – горе АУАН, който като редовно съставен се ползва с обвързваща доказателствена сила. Като съобрази поотделно и в съвкупност данните от приложените снимки и констатациите, отразени в приобщения към доказателствата по делото протокол от 10.03.2017 г., неоспорен по реда на чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК, настоящият съдебен състав намира, за установени фактите, релевантни за приложението на нормата на чл. 171, т. 5, б. "б", предл. второ и трето ЗДвП – паркираният автомобил създава опасност и прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Предписанието на цитираната разпоредба е императивно и при наличието на визираните в нея предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Преценявайки законосъобразността на акта, първоинстанционният съд обосновано на доказателствата по делото е направил извод, че моторното превозно средство е паркирано по начин, който създава опасност при преминаването за останалите участници в движението. Правилно в тази насока съдът е приел, че като е съобразил допуснатото нарушение и за да осигури свободно преминаване на другите участници в движението и тяхната безопасност, компетентният орган е наложил спорната ПАМ в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. При съобразяване на изложеното, противно на твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението, приложените към административната преписка доказателства установяват наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. б, предл. второ и трето ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, обжалваното решение в частта, с която жалбата на "Сто" ЕООД срещу ПАМ е отхвърлена, следва да остане в сила. Предвид това, производството по иска за обезщетение следва да се прекрати, след като постановеното по същество решение в тази част бъде обезсилено. Предвид изхода на спора, заявеното от процесуалния представител на община Б. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което съдът следва да осъди касационния жалбоподател "Сто" ЕООД да му заплати сумата от 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 207, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение