Решение № 3046 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2013 г.

Решение № 3046 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14611/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Столичен електротранспорт" ЕАД - гр. София, представлявано от изпълнителния директор Евгений Ганчев, против решение № 5616/21.08.2013 г., постановено по адм. дело № 10053/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против предписания, дадени в т. 6 и т. 8 от протокол за извършена проверка с изх. № 0104-15285/20.07.2012 г. на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" /ИА "ГИТ"/. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 208, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните задължителни предписания. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", представляван от пълномощника юрисконсулт Николай Стоянов оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмени бележки. Ответниците Камелия Борисова Гаджелова и Йорданка Николова Иванова, двете от гр. София, изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил жалбата против задължителните предписанията на ИА "Главна инспекция по труда". Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на "Столичен електротранспорт" ЕАД - гр. София против предписания, дадени в т. 6 и т. 8 от протокол за извършена проверка с изх. № 0104-15285/20.07.2012 г. на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". За да постанови това решение съдът е приел, че оспорените предписания са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания, както и на целта на закона. Относно предписанието по т. 6 съдът е изложил, че на дружеството-работодател правилно е предписано да изплати на работничката Камелия Гаджелова отработените над нормата за периода на сумираното изчисляване на работното време 8 часа като за извънреден труд в размера по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Според съда, независимо от това, че процесните 8 часа са отработени като "резерва в депо", а не в движение на линия или във време за подготовка и прибиране, след като този труд е извън установеното за работничката работно време, за него се дължи заплащане съгласно чл. 262 КТ. Относно предписанието по т. 8, съдът е приел, че правилно на дружеството-работодател е предписано да възстанови на работничката Йорданка Николова Иванова сумата 15,34 лв., удържана от възнаграждението й за м. май 2012 г., тъй като удържаната сума е за наложена парична санкция за нарушение на трудовата и технологична дисциплина, а съгласно чл. 272 КТ без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение, освен в изрично и изчерпателно изброените случаи. Настоящият касационен състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно. Предмет на съдебния контрол в първоинстанционното производство са задължителни предписания по т. 6 и т. 8 от протокол за извършена проверка с изх. № 0104-15285/20.07.2012 г. на инспектори при ИА "ГИТ", издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, които са в следния смисъл: т. 6 - работодателят да заплати с увеличение положеният за месец юни 2012 г. от Камелия Гаджелова извънреден труд - 13,26 часа, съгласно изискването на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ; т. 8 - работодателят да възстанови удържаните 15,34 лв. от възнаграждението за месец май 2012 г. на Йорданка Николова Иванова, съгласно чл. 272, ал. 1 КТ. В констативната част на протокола, в частта по т. 6, относима към предписанието по т. 6, е изложено, че при извършената проверка е установено, че Камелия Гаджелова е отработила през м. юни 2012 г. 13,26 часа извънреден труд /над нормата за периода на сумираното изчисляване на работното време/, който не е заплатен с увеличение, съгласно уговореното възнаграждение; заплатена е с увеличение само част от него - 5,26 часа, в нарушение на изискването по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. По т. 8 от констатациите в протокола, относима към предписанието по т. 8, е изложено, че видно от протокол № 5/05.06.2012 г. и Вътрешните правила за организация на работната заплата работодателят е наложил парични санкции на част от служителите в ТД /трамвайно депо/ "Красна поляна" за допуснати нарушения на трудовата и технологичната дисциплина през м. май 2012 г.; видно от трудовото досие на Йорданка Иванова, която е санкционирана за такива нарушения, има направено възражения срещу наложената санкция, т. е. работодателят е удържал 15,34 лв. от трудовото възнаграждение на работничката за м. май 2012 г. без нейно съгласие, което е нарушение на чл. 272, ал. 1 КТ. Между страните по делото не съществува спор относно релевантните факти и обстоятелства, така както са отразени в протокола за извършена проверка. Спорът между страните е правен и е свързан с наличието на материалноправно основание за издаване на съответното предписание. Относно предписанието по т. 6 в касационната жалба се поддържа, че съдът е достигал до неправилни изводи, тъй като не е обсъдил разпоредбите на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието, не е изследвал какъв е периода на сумирано изчисляване на работното време за конкретния случай, което е съществено, тъй като едва след изтичане на този период може да се установява дали е налице извънреден труд и се изчислява броя на часовете, за които се заплаща допълнително възнаграждение за положения извънреден труд. Както се посочи по-горе, между страните не съществува спор относно факта, че за м. юни 2012 г. Камелия Гаджелова е работила извън установеното за нея работно време 13,26 часа, от които работодателят е заплатил като за извънреден труд 5,26 часа. Предвид това, макар с предписанието по т. 6 работодателят да е задължен да заплати за 13,26 часа, то по същество предписанието се отнася за неплатените 8 часа. За тези часове е безспорно, че работничката като ватман е била в резерва в депо, а не в движение на линия или във време за подготовка или прибиране. В чл. 19, ал. 1 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в "Столичен електротранспорт" ЕАД е предвидено, че помесечното трудово възнаграждение на ватманите и шофьорите на тролейбуси се определя на база действително отработеното време /време в движение на линия и време за подготовка и прибиране/; според ал. 2, когато норменото работно време /време на линия и време за подготовка и прибиране/ не е достигнато, то се допълва с часовете от: 1. работа в маневра; 2. резерв; 3. престой не по вина на; 4. приравнен нощен труд; според ал. 3, остатъкът от часовете след допълване на нормата се заплаща: по точки 1 и 4 от предходната алинея - като извънреден труд; по точки 2 и 3 - по реда на чл. 267 КТ; в ал. 4 е предвидено, че работното време на ватманите и шофьорите на тролейбуси се изчислява сумирано за един месец. Поддържаното едва в касационната жалба твърдение, че не е установен периода на сумираното работно време за Камелия Гаджелова е необосновано и неправилно, тъй като в констатациите от протокола изрично е записано, че извънредния труд е установен за м. юни 2012 г. В цитираната по-горе разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Вътрешните правила за организация на работната заплата е предвидено, че периода на сумираното работно време за ватманите, какъвто е Камелия Гаджелова, е един месец, следователно констатацията за размера на извънредния труд е направена именно за установения за работничката период на сумирано изчисляване на работното време. Спорът по същество се изразява в това дали в конкретния случай времето, през което същата е била "резерва в депо" /за спорните 8 часа/ следва да се заплаща като за извънреден труд - в размера, предвиден в чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, т. е. с 50 на сто увеличение, или следва да се заплаща в размера по чл. 267 КТ, т. е. брутното трудово възнаграждение. Изводите на първоинстанционния съд по този въпрос са правилни и се споделят от настоящия състав. Относно въпросните 8 часа е установено, че са отработени от работничката като "резерва в депо", т. е. през този период от време същата е била на разположение на работодателя по негово нареждане и на указаното от него място. Отчитането на този труд като извънреден е в съответствие с определението по чл. 143, ал. 1 КТ и затова заплащането за него следва да бъде по правилата, установени в чл. 262 КТ, към които препраща чл. 150 КТ и поради това, че в случая се касае до сумирано изчисляване на работното време, то приложима е разпоредбата на чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. Регламентацията, която е приета с разпоредбите на чл. 19, ал. 1, 2 и 3 от Вътрешните правила за организация на работната заплата в "Столичен електротранспорт" ЕАД не следва да бъде прилагана за случаи като процесния, тъй като противоречи на цитираните императивни разпоредби на Кодекса на труда. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против предписанието по т. 6. Решението е правилно и в останалата част - относно предписанието по т. 8. В касационната жалба се поддържа, че всъщност наложената парична санкция била удържана не от трудовото възнаграждение на работничката Йорданка Иванова, а от определените и начислените средства на лицето за социални приходи, които не попадали в компонентите, включени в образуването на брутното трудово възнаграждение на работника, съгласно чл. 20 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Този довод е неоснователен, тъй като от данните по делото не може да се направи извод, че въпросната сума е удържана от начислените на лицето социални приходи. От работодателя не е направено твърдяното в жалбата разграничение между начисленото на работничката брутно трудово възнаграждение и сумите, които са начислени като социални приходи, нито е посочено в някакъв акт, изходящ от работодателя, че удръжката на сумата 15,34 лв., представляваща наложена парична санкция за нарушение на трудовата и технологичната дисциплина, се извършва от сумите, начислени като социални приходи. Поради това, твърдението в касационната жалба не се основава на данните по делото, поради което се възприема единствено като защитна теза. Правилно съдът е приел, че удържаната сума не попада в изключенията, предвидени в чл. 272, т. т. 1-6 КТ, при които е допустимо удържане на суми от трудовото възнаграждение без съгласие на работника или служителя. Съгласно чл. 50, ал. 1 КТ, в колективния трудов договор /КТД/ не могат да бъдат уговаряни клаузи, които противоречат на императивни законови норми, поради което е неоснователна и поддържаната пред първата инстанция защитна теза, че възможността за намаляване на трудовото възнаграждение при наложени санкции на работници и служители в дружеството била уговорена в КТД. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение