Решение № 14047 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2010 г.

Решение № 14047 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7937/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 175, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро от същия кодекс. С Решение № 296/12.02.2010 г., постановено по административно дело № 2550/2009 г., Административен съд - Варна е: 1) отменил по жалба на Димитър Петров Петров от гр. Варна, Заповед № РД-18-98 от 10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК (Агенция по геодезия, картография и кадастър), с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри (КК и КР) за територията на административен район "Одесос" - Варна, в частта относно одобрения КР към КК за поземлен имот с идентификатор 10135.1504.89 и сградата в него с идентификатор 10135.1504.89.2, както и в частта на КК и КР за сградата в същия имот с идентификатор 10135.1504.89.1; 2) разпоредил е връщане на преписката на Изпълнителния директор на АГКК за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение; 3) осъдил е АГКК да заплати на Димитър Петров Петров от гр. Варна деловодни разноски в размер на 610 лв. Решението е влязло в сила на 6.03.2010 г. С молба от 19.02.2010 г. жалбоподателят чрез повереника си е поискал поправка на допуснатата в мотивите "очевидна фактическа грешка" (ОФГ), изразяваща се в погрешното посочване, че Димитър Петров притежава 1/8 идеална част, т. е. 27.62/221 ид. части, вместо правилното 55.38/221 ид. части. Посочено е, че собствените идеални части на Петров са 1/8 от 443 кв. м, или 55.38 кв. м от дворното място, а искането е да се отбележи в мотивите на решението вместо 27.62/221 ид. части, 55.38/221 ид. части. С Решение № 683 от 30.03.2010 г. по същото дело първоинстанционният съд в производство по чл. 175 от АПК е оставил без уважение искането на Димитър Петров Петров от гр. Варна за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в горецитираното съдебно решение № 296 от 12.02.2010 г. Постановеното от Варненския административен съд по реда на чл. 175 от АПК решение № 683/30.03.2010 г. по административно дело № 2550/2009 г. е оспорено с касационна жалба на Димитър Петров Петров от гр. Варна (действащ чрез надлежно упълномощен адвокат), по която е образувано настоящото съдебно производство. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което моли то да се отмени, като се приеме за основателна молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка и решение № 296/12.02.2010 г. бъде поправено така, както е поискано. Ответникът Изпълнителният директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър не изразява становище по касационната жалба, а ответникът Община Варна чрез процесуалния си представител в писмен отговор я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Варна, с което молбата за поправка на очевидна фактическа грешка не е уважена, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за исканата поправка и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт е издаден в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Тезата, която се сила е да докаже касаторовият повереник в касационната жалба и в допълнително представената молба с характер на писмена защита, категорично се опровергава от данните по делото и не следва да бъде кредитирана Очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между целеното и документираното изявление на съда. Волята на решаващият съдебен състав в мотивите на решение № 296/12.02.2010 г., чиято поправка е поискана, е документирана в съответствие с действителния й смисъл. Поправката на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК предполага установено несъответствие между действителната формирана воля на съда и нейното писмено изразяване. В случая исканата поправка представлява искане за промяна на волята на съда по съществото на спора, независимо, че касае мотивите на решението. Налице е формирана воля на съда, която е изразена съответно и не може да бъде поправена и променена по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК за поправяне на очевидни неточности. Обосновано и в съответствие с материалния закон в проверяваното решение № 683/30.03.2010 г. е прието, че в случая не се касае за очевидна фактическа грешка (ОФГ) по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК. Очевидната (явната) фактическа грешка поначало е институт на гражданския процес и както бе отбелязано и по-горе, макар и в друг контекст, представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване. С чл. 175, ал. 1 от АПК законодателят е привнесъл този институт в административния процес, като е регламентирал административнопроцесуалния институт "поправка на допуснати в съдебното решение писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности", каквито в случая не са налице. В проверяваното от настоящата инстанция решение № 683/30.03.2010 г. правилно е прието, че в мотивите на решение № 296/12.02.2010 г. липсва грешка в пресмятането на идеалните части. На базата на приобщения към делото доказателствен материал и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, в мотивите на решение № 296/12.02.2010 г., по отношение на което е поискана поправка на очевидна фактическа грешка, Варненският административен съд вярно е пресметнал досежно имот с идентификатор 10135.1504.89, че идеалните части на Община Варна от имота са 83,08 (55,38 + 27,70) кв. м от целия имот с площ от 221.50 кв. м, а идеалната част на жалбоподателя е 1/8 (съгласно нотариалния акт), т. е. 27,62/221 ид. части. От представения по делото акт за частна общинска собственост № 1037/24.03.2009 г. явства, че площта на процесното дворно място е 221,50 кв. м, а не както твърди Димитър Петров, 443 кв. м. Първоинстанционният съд, като е обосновал в мотивите на решение № 296/12.02.2010 г., че делът на идеалната собственост на жалбоподателя съответства на 27.62/221 идеални части от дворното място (съставляващо ведно със сградите, построени върху него, поземлен имот 10135.1504.89), а не 55.38/221 идеални части от същото, е формирал истинската си вътрешна воля, намирала външно изразяване в мотивите на цитираното решение. Поправка на очевидна фактическа грешка не може да представлява изменение или отмяна на формираната воля на съда. По повод поправка на ОФГ съдът не може да превиши правомощията си, като измени собственото си решение, до каквото всъщност се домогва жалбоподателя с искането си по чл. 175, ал. 1 от АПК. Достигайки до такива изводи и като не е уважил искането за поправка на ОФГ, с което е бил сезиран, Административен съд - Варна е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила, защото не са налице касационни основания за отмяната му. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,