Решение № 6416 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1414/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Бургас срещу решение 1228/04.12.2023 г. на Административен съд Бургас по адм.д. 1787 по описа за 2023 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-02000222005971-091-001/31.05.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, относно допълнително определените задължения за ДДС за данъчни периоди от м. 01.2017 г. до м. 09.2022 г. в общ размер 3 800.76 лева и за лихвите за забава в общ размер 1 447.93 лева. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради противоречие с материалния закон. Според него дейността на ревизирания по отдаване под наем на недвижими имоти е доставка на наемни услуги и представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС. С позоваване на практика на СЕС аргументира позиция, че експлоатацията на материална или нематериална вещ се счита за икономическа дейност, когато се извършва с цел получаване на доход. Настоява на редовното извършване на дейността. Отрича правното значение на факта, че отдаваните под наем имоти не са включени в предприятието на едноличния търговец. Сочи като критерий за преценката на характера на осъществяваната с материалното имущество дейност неговото естество обекти подходящи за икономическо ползване. Приема, че получаването от задълженото лице на доход в значителен размер от отдаване под наем на земеделска земя, изключва ползването на наемите от двата имота за лични нужди. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Г. Ж. К. не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С отменената от Адм. съд Бургас част от РА в тежест на Г. Ж. К. за данъчни периоди от м. 01.2017 г. до м. 09.2022 г. са установени задължения за ДДС в общ размер 3 800.76 лева с лихви за забава общо 1 447.93 лева. Според органите по приходите РЛ е получавало за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2022 г. доходи от отдаване под наем на четири търговски дружества на два самостоятелни обекта в сграда магазин и кафе-аперитив в гр. Бургас, ул. Странджа планина 32. Прието е, че като ДЗЛ по чл. 3, ал. 1 ЗДДС К. извършва наемни услуги, представляващи независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС и е следвало да начисли ДДС на основание чл. 86 във вр. с чл. 12, ал. 1 ЗДДС. ДДС е определен по месеци по данните за получените доходи от наем и в съответствие с правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС. С първоинстанционното решение е отменен РА в частта за установените допълни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01.2017 г. до м. 09.2022 г. Съдът е обусловил решаването на спора за съществуването и размера на публичните задължения по РА от отговора на въпроса дали жалбоподателят е осъществявал независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 ЗДДС или такава за задоволяване на лични нужди. Приел е, че отдадените под наем недвижими имоти магазин и кафе-аперитив не са включени към активите на предприятието на К. като ЕТ Меркурий ГМ Г. К. , а са запазени в личното му имущество. От тези имоти не са отчитани приходи за ЕТ, а са декларирани доходи от друга стопанска дейност на ФЛ с платен подоходен данък. ЕТ не е осъществявал независима икономическа дейност в ревизираните периоди, поради което доходите от отдаване под наем на имотите са определени като такива за задоволяване на лични нужди, а не подлежащи на облагане с ДДС доставки. Първоинстанционното решение е правилно. Не се спори, че през 2017 - 2022 г. К. е отдавал под наем два недвижими имота на четирима различни наематели, като е получавал и доходи от отдаване под наем на поземлени имоти. К. не е придобил качеството данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДДС. Той не е извършвал независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2 от закона. Не е осъществявал дейност като производител, търговец или лице, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Не се твърди да е действал в търговско качество, а и имотите не са включени в търговското му предприятие като активи. Основателно първостепенният съд е припомнил т. 36 от решението на Съда по съединени дела С-180/10 и С-181/10 (цитирано и в т. 23 от решението по дело С-331/14), за да дисквалифицира обикновеното упражняване на правото на собственост от неговия титуляр като икономическа дейност. В случая собственикът на самостоятелните обекти в сгради е избрал да получава гражданските плодове от тях, което е елемент от правото му на собственост. Предназначението на имотите, което се свързва с осъществяване на икономическа дейност, може да е индиция за характера на дейността на ползвателите, а не и на възмездно предоставилия ползването. По разяснението, дадено от Съда в т. 37 от решението по дело С-246/08, дадена дейност се квалифицира по принцип като икономическа, когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение. Преценката дали дейността трябва да се квалифицира като икономическа предполага анализ на всички условия на извършването ѝ (вж. т. 29 от решението на Съда по дело С-520/14). Мислимо е изследване на условията на дейността в съпоставка с тези на обичайно извършваните услуги от същия вид, но и при отчитане на фактори като броят на клиентите и размерът на приходите (така т.т. 30 и 31 от решението по дело С-520/14). Не съществува разлика в условията на услугата по отдаване под наем на недвижим имот, извършена от ДЗЛ и тази представляваща обикновено упражняване на правото на собственост. Получаването на незначителен доход от възмездното ползване на самостоятелните обети в сграда при съпоставка с дохода от отдаване под наем на поземлените имоти, както и броят на клиентите четирима за почти 6 години изключват определянето на дейността на Ковачев като икономическа. По логиката на т. 39 от решението на Съда по съединени дела С-180/10 и С-181/10 липсват активни действия, подобни на тези, използвани от производител, търговец или доставчик на услуги Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение