Решение № 4089 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10324/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция ОДОП София при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ против Решение 4770/14.07.2023 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. 11245/2022 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-22220221007387-091-001/22.07.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП - София, потвърден с негово решение 1631/14.10.2022 г. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК за ангажиране на отговорността на Н. Енева, в качеството ѝ на управител на Фрагнансе ЕООД с [ЕИК]. Намира, че решаващият състав е изложил противоречиви и неотносими към спора мотиви, които не кореспондират и с установената фактическа обстановка. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА, ведно с присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба Н. Енева от гр. София, чрез процесуален пълномощник, оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на РА Р-22220221007387-091-001/22.07.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение 1631/14.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП - София, с който на основание чл. 19, ал. 1 ДОПК е ангажирана отговорността на Н. Енева, в качеството ѝ на управител на Фрагнансе ЕООД, за задължения на дружеството за данък върху добавената стойност /ДДС/ за данъчен период /д.п./ м. 11/2017 г., в размер на 18 029,40 лв. главница и 8 419,40 лв. лихви за забава. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна следното: В хода на ревизионното производство е установено, че едноличен собственик на капитала и управител на Фрагнансе ЕООД в периода 23.11.2015 г. - 19.12.2017 г. е Н. Енева, която заедно със сина й В. Енев, се е разпореждала с банковата сметка на дружеството.През д.п.м. 11.2017г. Фрагнансе ЕООД е получило приходи от онлайн продажби на гуми, извършени чрез куриерското дружество "Спиди" АД по силата на сключен договор от 09.10.2017 г., подписан от Н. Енева. Приходните органи са констатирали, че за м.11/2017г. Фрагнансе ЕООД е получило чрез наложени платежи, администрирани от куриерското дружество, общо 535 031,73 лева. и на 29.11.2017 г. е достигнало оборот в размер на 50 000 лева, представляващ основание за задължителна регистрация по ЗДДС. Заявление за регистрация обаче не е подавано, респективно не са депозирани и справки-декларации по ЗДДС, а задълженията на дружеството по ЗДДС за д.п.м. 11.2017 г. са установени с РА Р-22220319005036-091-001/26.06.2020 г. При така установеното органите по приходите са приели, че Н. Енева е действала недобросъвестно като в качеството ѝ на управител на Фрагнансе ЕООД не е декларирала приходи на дружеството, с които е достигнат облагаем оборот от 50 000 лв. за по-малко от 12 месеца, като не е подала и заявление за регистрация по ЗДДС. Според ревизиращите с тези нейни действия са укрити факти, а осъществяването им е в пряка причинно-следствена връзка с невъзможността държавата да събере процесните задължения от дружеството. Подчертали са, че Енева е била наясно с получените приходи от продажби, но с тях не са погасени публичните задължения на Фрагнансе ЕООД. Към 03.12.2021г. те възлизат на 1 902 992,61 лева., а дружеството няма банкови сметки в България и не притежава имущество. Поради това неговият дълг е квалифициран като несъбираем. В обобщение са приели, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл.19, ал.1 ДОПК за ангажиране отговорността на Н. Енева, в качеството ѝ на управител на Фрагнансе ЕООД през ревизирания период. В хода на съдебното производство е проведена съдебна-счетоводна експертиза /ССчЕ/, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. След анализ на събраните доказателства, решаващият състав е приел, че оспореният РА е издаден в нарушение на материалния закон. Този извод е обоснован с довода, че към момента на установяване на задълженията за ДДС на дружеството, Н. Енева не е била негов управител. Подчертал е още, че задължение за регистрация по ЗДДС има не самото задълженото лице, но и органите по приходите. Счел е, че не е установено финансовото и имущественото състояние на дружеството по време на възникване на задълженията за ДДС, нито, че е предприето принудително изпълнение спрямо длъжника Фрагнансе ЕООД. Според първостепенния съд, неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС не представяла укриване на факти пред органите по приходите по смисъла на чл.19, ал.1 ДОПК, а и не са налице предпоставките по чл.19, ал.2 ДОПК за ангажиране отговорността на Н. Енева. В обобщение е формирал извод, че оспореният РА е незаконосъобразен, с оглед на което следва да бъде отменен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Действащата редакция на чл. 19, ал. 1 ДОПК - ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., предвижда, че когато управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, той отговаря за непогасеното задължение. Граматичният анализ на визираната норма сочи, че ангажирането на личната отговорност на управител на задължено юридическо лице изисква кумулативното наличие на елементите от регламентирания фактически състав : 1. лицето да има качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник на задължено лице по чл. 14, т.1 и т.2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. действие или бездействие на това лице, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон лицето има задължение да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. невъзможност за събиране на публичните вземания данъци и задължителни осигурителни вноски и 4. причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни вноски. Противно на приетото от първостепенния съд, от събраните по делото доказателства се установява първата предпоставка от горепосочения фактически състав. Ревизираното лице Н. Енева е субект на отговорност по чл. 19, ал.1 ДОПК, в качеството си на управител на Фрагнансе ЕООД към м. 11.2017 г. Задълженията на дружеството са установени с влязъл в сила РА Р-22220319005036-091-001/26.06.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, а невъзможността за събирането им е потвърдена както от вещото лице по ССЕ, така и от представената справка от публичен изпълнител. Същият е изтъкнал липсата на активи, имущество и парични средства, към които да се насочи принудително изпълнение, поради което е категоризирал дългът като несъбираем. Несподелими са и мотивите на решаващия състав, че действията на ревизираната не могат да се определят като укриване на факти и обстоятелства, които по закон тя е била длъжна да заяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, както и досежно липсата на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията. При безспорно установения факт, че към 29.11.2017г. дружеството е достигнало облагаем оборот по ЗДДС, но Енева не е подала заявление за регистрация в рамките на законоустановения срок, то това нейно бездействие по същество представлява именно укриване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК. Този извод не се променя от възможността за служебна регистрация на дружеството от органите по приходите, която е ирелевантна за дължимата преценка относно действията и бездействията на управителя на търговеца. Именно в това си качество Енева не може да не е формирала представи относно дейността на дружеството, а оттам и за неговите обороти по периоди, поради което с неподаването на заявление за регистрация по ЗДДС тя е осуетила своевременното събиране на дължимите публични вземания при ясното съзнание за смисъла и значението на поведението й. Същото е в причинна връзка с невъзможността своевременно да се погаси установеното публично задължение, а от тази корелация следва извод, че е налице кумулативната даденост на всички елементи за ангажирането на отговорността на Енева по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Уместно е да се посочи, че в хода на ревизията приходните органи не са изследвали предпоставките по чл. 19, ал.2 ДОПК спрямо Н. Енева, нито са ангажирали нейната отговорност на това правно основание. Поради това напълно безпредметно и неотносимо първостепенният съд е обсъждал установеността на елементите, субсумиращи се във визирания фактически състав на чл. 19, ал.2 ДОПК. Като е приел, че оспореният РА е незаконосъобразен и е отменил същия, решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което жалбата срещу РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъдят разноски за първоинстанционното и касационното производство , възлизащи общо на сумата от 5684,11 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение