Решение № 1705 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници,чрез юрк. Попова, срещу Решение 10348/01.07.2024 г., постановено по адм. дело 4574/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на Импакт Ауто ЕООД е отменено Решение 32-776392/14.03.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че обосновано митническите органи са приели, че са налице основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2915/2447. Получената от канадските митнически власти информация, имаща официален характер, потвърждава, че декларираната договорна стойност не е действително платената цена за внесения автомобил. Сочи се, че митническото решение съдържа мотиви относно неприложимостта на вторичните методи за определяне на митническата стойност, противно на приетото от административния съд. Иска се отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. Претендира се присъждане на разноски и в условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответника. Ответникът Импакт Ауто ЕООД, чрез адв. Тодоров, в писмени становища и в съдебно заседание изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение 32-776392/14.03.2024 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас в Агенция Митници, с което на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 е определена нова митническа стойност на внесена стока с описание употребяван пътнически автомобил катастрофирал; марка AUDI, модел A7 в размер на 30 708,82 лв.; определено е вносно митническо задължение в размер на 3 070,88 лв. и задължение за ДДС в размер на 6 755,94 лв. В резултат, в тежест на Импакт Ауто ЕООД са определени задължения за досъбиране в размер на 2 404,02 лв. за вносно мито и 5 288,86 лв. за ДДС. Установено е, че на 31.03.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008033196R0, с вносител и декларатор Импакт Ауто ЕООД, с която е деклариран за режим допускане за свободно обращение посоченият по-горе автомобил. Към момента на деклариране на стоката размерът на митническата стойност е определен съгласно договорната стойност по смисъла на чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, възлизаща на 5 218 САD, с левова равностойност 6 668,55. Към МД са приложени фактура RA-E21012601/26.01.2021 г., издадена от 9396 9053 Quebes Inc, опаковъчен лист и коносамент. С получено в ЦМУ писмо рег. 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти е предоставена информация за превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, дала повод за осъществяване на последващ контрол по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ по отношение на процесната стока. В рамките на проверката е констатирано съответствие по отношение номера на канадската износна декларация, посочена в представения от дружеството коносамент, както и съответствие по отношение номера на шасито на процесния автомобил, посочен в МД, и този в информацията, предоставена от канадските митнически власти. Констатирано е несъответствие относно цената, като според предоставената информация автомобил с характеристики като процесния е деклариран за износ от Канада за стойност в размер на 24 029 САD. Поради възникнали съмнения относно митническата стойност на внесената стока и на основание чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015 от декларатора са изискани допълнителни доказателства, като писмото, с което дружеството е уведомено, е върнато като непотърсено. В резултат административният орган е предприел уведомяване по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, като в указания срок представител на дружеството не се е явил в митническото бюро, нито са предоставени допълнителни документи във връзка с осъществения внос. Административният съд е приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Формиран е извод, че при определяне на новата митническа стойност са изложени бланкетни мотиви относно неприложимостта на вторичните методи за остойностяване на митническия внос, регламентирани в чл. 74, § 2, букви от а до г от Регламент (ЕС) 952/2013. Според съда, неправилно административният орган не е съобразил представените от дружеството документи, установяващи по несъмнен начин декларираната митническа стойност. На следващо място административният съд се е позовал на нормата на чл. 103, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, предвиждаща, че длъжникът не се уведомява за митническо задължение след изтичане на три години от датата, на която е възникнало. В случая вносът е осъществен на 31.03.2021 г., а оспореното решение, издадено на 14.03.2024 г., е връчено след изтичане на 3-годишния срок на 09.04.2024 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от Регламент (ЕС) 952/2013. Въпреки че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Ако митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Съобразно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност не може да са определи чрез последователното прилагане на посочените методи, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) глава 3 от дял ІІ на Регламент (ЕС) 952/2013. В разглеждания случай от митническите органи е приложен методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, който може да се използва, когато митническата стойност на стоките не може да бъде определена въз основа на чл. 70 и чл. 74, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013. (Решение на Съда на ЕС от 20 юни 2019 по дело С-1/18, Oribalt Riga, ECLI: EU: C: 2019: 519, т. 37). Правилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на материалния закон при определянето на митническата стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. В оспорения административен акт не са посочени конкретните обстоятелства, въз основа на които е изключено приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, в предвидената поредност, което е условие за определяне на митническата стойност по реда, предвиден в § 3 на чл. 74. Само посочването, че при изследване възможностите за прилагане на методите по чл. 74, § 2 от Регламента е направена справка в системата МИС3А, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане на свободно обращение на стоки по зададени критерии, без обсъждане и прилагане като част от административната преписка на справките, не е достатъчно да обуслови законосъобразност на последователното изключване на всеки от методите съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Това твърдение на митническия орган подлежи на доказване във всеки конкретен случай, по отношение на всеки от методите, което в случая не е сторено. В тази насока по делото не са представени доказателства, в т.ч. извлечение от изготвените от проверяващите органи справки, от които да са видни зададените критерии като марка, модел, тип двигател, година на първа регистрация, страна износител и др., както и дали е налице информация и ако е налице такава, отнася ли се тя за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламента за изпълнение. Недоказано е останало изпълнението на изискването за мотивиране, което е в тежест на митническите органи, и следва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13). На следващо място, не може да се приеме, че данните в предоставената от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на съответния автомобил, макар и официални такива и получени по линия на международното сътрудничество, представляват налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. В решение от 9 юни 2022 г. на Съда на ЕС по дело С-599/20, Baltic Master UAB, е дадено тълкуване на чл. 31, § 1 МКО, който съответства на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013), според което данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват налични данни в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 Регламент (ЕС) 952/2013, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно разумно и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. С т. 56 от посоченото решение, СЕС приема, че член 31, параграф 1 от Митническия кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че когато митническата стойност на внесена стока не е могла да бъде определена в съответствие с членове 29 и 30 от този кодекс, допуска тя да се определи въз основа на информация, съдържаща се в национална база данни относно митническата стойност само на стоки с един и същ произход, които, макар да не са подобни по смисъла на член 142, параграф 1, буква г) от Регламента за прилагане, спадат към същата позиция по ТАРИК. В случая, макар предоставените данни да са годни да обосноват основателни съмнения, не освобождават митническите органи от задължението им за полагане на дължимата грижа, чрез проучване на всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността. По гореизложените съображения, обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като е съобразено с обема на осъщественото процесуално представителство на страната в касационното производство и не надвишава минималното възнаграждение, предвидено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,