Решение № 1885 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7863/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Москов, чрез пълномощника му адвокат Лазов, срещу Решение 776 от 27.05.2021 г., постановено по адм. дело 624/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлен предявеният от него иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, за които са изложени съображения в жалбата. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи изцяло предявеният от него иск и му се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Г. Москов против ГДИН, с която на основание чл. 203, ал 1 АПК е предявил иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени притеснения, силна тревога, чувство на обида и огорчение от отменена като незаконосъобразна заповед за дисциплинарно уволнение. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявеният иск като неоснователен. За да постанови този резултат е приел, че не е установено от доказателствата по делото да е причинена неимуществена вреда, като пряка и непосредствена последица от отменения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от него в пряка причинна връзка. Доводите на касационният жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въпросът дали при изплатено обезщетение по реда на чл. 237, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи може да се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е разрешен с Тълкувателно решение 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 2/2021 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно което разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая е налице първата законова предпоставка, отменен акт, издаден от орган на ответника, но са останали недоказани от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е причинена вреда и то в пряка причинна връзка от отменения акт. Обосновано е прието, че от свидетелските показания не се установяват факти, релевантни за делото и обуславящи претендираните за причинени неимуществени вреди. От тези показания не може да се направи обоснован извод за претърпени от ищеца конкретни вреди, тези посочени в исковата молба, които да са непосредствена последица от издаването на отменения акт. Тези показания и представените писмени доказателства, както правилно е приел първоинстанционния съд, не установяват обективното състояние на ищеца, посочено в исковата молба, което обективно състояние да обуславя основателност и доказаност на претенцията. С обжалваното решение съдът е дал ясен, подробен и точен отговор за недоказаността на въведените пред него твърдения, липса на всички изискуеми се законови предпоставки за уважаване на иска, които настоящата инстанция споделя. На обезщетение подлежат и вътрешните, душевни състояния, но само тогава, когато справедливостта налага с оглед конкретните, обективно съществуващи обстоятелства във всеки един случай същите да бъдат възмездени. Такива обстоятелства по делото не са доказани. Изразеното в исковата молба и касационната жалба субективно възприятие на ищеца за последствията от дисциплинарното уволнение, не извежда извод за основателност на предявения иск, при недоказано настъпване на твърдените вреди и то в пряка причинна връзка от отменения акт. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, поради което следва да бъде осъден касационният жалбоподател да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение