Решение № 5081 от 21.4.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13444/2020 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Я., представена от адв. Б. Г., срещу решение 167/19.10.2020 г. на Административен съд Шумен по адм.д. 389 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-03002718006406-091-001/18.04.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Варна в потвърдената при оспорването по административен ред част. Доводите на касатора са за недопустимост и за неправилност на решението. Недопустимостта обосновава с идентифицирането му в съдебното производство и в заключителния му акт с фирмата му като едноличен търговец, без установените с РА задължения да са обвързани с това му качество. Като процесуални нарушения на съда сочи рецепирането на съществена част от решение 150/28.09.2020 г. по адм.д. 431/2019 г. на Шуменския административен акт, постановено по жалба на Е. Златкова И. срещу друг РА. Твърди опущения на съда при преценката на писмените, веществените и гласните доказателствени средства, която е в основата на констатациите му за получаване по дарение на средства, с които да покрие възприетата от органите по приходите отрицателна разлика между доходите и разходите му през данъчната 2012 г. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Шумен ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на Н. Я. с регистрация като ЕТ Строй Експрес Н. С., са установени допълнителни задължения за подоходен данък по по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2012 г. в размер 1 774.62 лева с лихви за забава в размер 1 075.25 лева. Според приходната администрация за данъчната 2012 г. декларираните получени доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото му състояние. Съпоставени са направените разходи с декларираните доходи и получените средства и е изчислена отрицателна разлика в размер 17 746.62 лева, която е възприета както като обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, така и като основа за облагане с подоходен данък. След отнасяне към ДО на ставката по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е определен данък в размер 1 774.62 лева. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Първостепенният съд е приел за осъществени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т.т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, поради установено превишаване на разходите на РЛ над приходите му. Не съществувал спор относно математическото изчисляване на размера на данъка. Съдът е концентрирал спора по фактите до доказателствено релевантния факт на получаване на дарение в размер 225 000 лева от жалбоподателя и от Е. И. /с която живее на съпружески начала/ по време на състояло се на 17.08.2012 г. тържество по повод кръщенето на децата на Я.. Обсъдил е видеозаписа на тържеството, представен на оптичен носител; заключението на видео-техническа и на лицево-идентификационна експертизи, както и показанията на свидетелите Н. и В.. Приел е, че видеозаписът не е манипулиран и от него се установява, че лице от мъжки пол обявява получените дарения на кръщенето в размер 225 000 лева във валута, левове и злато и ги предава на жена, идентифицирана като Е. И., която поставя торбата с даровете в дамска чанта. Свидетелят Н. описвал даренията в списък. Според съда от записа не се установявала получената сума и стойността на златните накити; не се установявало сумата да е внесена по банкови сметки на жалбоподателя или с нея да са закупени недвижимите имоти; липсвало основание сумите да се отнесат като проход, тъй като дарението било за нейните деца; от записа не се установявала самоличността на присъствалите, та да се провери възможността им да дарят подобна сума. Първоинстанционното решение е неправилно. Неоснователен е доводът за недопустимост на първоинстанционното решение. С придобиването на търговско качество от физическо лице се разширява правосубектността му с правото да извършва по занятие търговски сделки /срвн. чл. 1, ал. 1 ТЗ и чл. 56, ал. 1 и чл. 58, ал. 1 ТЗ/. С регистрацията на ЕТ не възниква нов правен субект, различен от физическото лице без търговското качество, придобито при регистрацията. Фирмата е индивидуализиращ белег на търговеца вж. чл. 58, ал. 1, т. 2 и чл. 59 ТЗ. Индивидуализирането на РЛ в РА, както и означаването му в решението на съда и с фирмата на едноличния търговец не влияе на качеството му на надлежна страна в съдебното производство. Съдът е конституирал страните в съответствие с правилото на чл. 159, ал. 2 ДОПК. Неоснователен е и доводът за правното значение на имплементирането в решението на «заемки» от друг съдебен акт. Процесуалният закон разграничава постановяването на решението, като акт на формиране на волята на съда по правния спор /вж. чл. 172а, ал. 3 от АПК, чл. 21, ал. 5 и чл. 235, ал. 1 от ГПК/ от изготвянето на писмения текст на решението от съдията докладчик - чл. 235, ал. 4 от ГПК и подписването му - чл. 172а, ал. 3, изр. 1 от АПК и чл. 236, ал. 3, изр. 1 от ГПК. В случая, дори текстът на решението да е изготвен компилативно, липсват основания за съмнение да не съответства на формираната воля на съдията, а на съответствие между формираната и обективираната воля сочи подписването на документа на решението. Вън от горното, извършената от съда преценка на доказателствените средства не е съобразена с процесуалния закон и правилата на формалната логика. Тя е обусловено от извършеното обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът е определил кои факти приема за доказани, т.е извършил е фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма е формирал правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Съдът формално е обсъдил са писмените, веществените и гласните доказателствени източници. Неправилно е преценена доказателствената им стойност. Не е взето предвид обстоятелството, че при действието на чл. 124, ал. 2 ДОПК, условие на процесуалната бонификация за достоверност на констатациите от РА е да е проведено главно пълно доказване на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Администрацията се е концентрирала до основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, обосновано със съпоставка на разходите и доходите на РЛ, като с отрицателната разлика е привързана презумпционната предпоставка на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, а съответно и презупмцията за подлежащ на облагане доход. Затова и защитата на жалбоподателя е насочена към доказване на получени в повече парични средства, които да изключат имущественото несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Веществените и гласните доказателствени средства са в информационно единство за факта на получаването на тържеството по повод на кръщенето на 17.08.2012 на дарове - пари в брой и накити, чиято стойност неколкократно надхвърля паричния недостиг. Даренията са извършвани чрез предаване на движимите вещи, което е допустимо при действието на чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Приемащия от името на надарените св. Н. е водил списък със стойността на подареното, потвърдил е общата стойност на полученото. Насрещното доказване от жалбоподателя на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК може да е и непълно. Затова и следва да се приема за успешно проведено въпреки съмненията на съда за начина на преобразуване на натуралните подаръци в пари. Неясно е как според съда трябва да се проследи плащането или внасянето по банкови сметки с получените дарения, след като парите са родово определени вещи. Не е по-вероятно, предвид нормалната връзка между явленията, родителите на децата, за чието кръщене са дадени даровете, да не покрият текущи разходи с наличните надарени средства, а да ги покрият с други доходи с неустановен произход. Обратно на приетото от съда не са установени убедително предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, поради което не възниква обект на облагане по презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК и е неправомерно определянето на основа за облагане с данъци по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Утежняващият административен акт е незаконосъобразен, а решението за отхвърляне на оспорването срещу него неправилно. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и на РА. При този изход на делото на касатора се дължат деловодни разноски в размер 22.80 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение