Решение № 9474 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2009 г.

Решение № 9474 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5847/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 25.02.2009 г. по адм. д. № 502 от 2008 г. Врачанският административен съд е отменил уведомително писмо изх. № 29-05-1354 от 30.10.2008 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса - Враца, с което ЕТ "д-р Лора Александрова" от Враца - изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ - е задължен да възстанови сумата 1 012, 50 лв., представляваща заплатени от бюджета на НЗОК средства за специализирани медицински дейности (СМД) извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на регулативните стандарти за първо и второто тримесечие на 2008 г. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакването, в което се поддържа недопустимост на съдебното решение като постановено при липса на предмет - подлежащ на оспорване административен акт е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Обжалваното писмо материализира изрично волеизявление на носител на административни правомощия, което засяга интересите на адресата - създава задължение за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Писмото съдържа предупреждение към адресата, че при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от получаването му сумата ще бъде удържана от следващото плащане по индивидуалния договор между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ. Неправилно е становището на касатора за гражданскоправен характер на отношенията по договор № 060068 от 4.02.2008 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Страните по договора не действат като равно поставени субекти и Здравната каса е овластена от чл. 73 и следващите от Закона за здравното осигуряване да налага санкции на изпълнителите на медицинска помощ в административни производства по едностранно осъществяван контрол върху дейността им. Второто оплакване, в което са изложени съображения за неправилно прилагане на административно процесуалните норми на чл. 233 и чл. 234 от Националния рамков договор 2006 между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, е също неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Сумите, които НЗОК е заплатила за назначени специализирани медицински дейности извън разрешените надвишения с регулативните стандарти, са получени от изпълнителя на медицинска помощ без правно основание. Установяването на фактите във връзка със спазването на регулативните стандарти, които са неразделна част от индивидуалния договор, следва да бъде извършено по пътя на контролната дейност, осъществявана от РЗОК. Разпоредбата на чл. 234 от НРД 2006 изисква съставянето на "Протокол за неоснователно получени суми" и осигуряване на възможност на засегнатото лице - обект на проверката - да се защити, като представи писмено възражение пред директора на РЗОК в 7-дневен срок, считано от деня, следващ деня на получаване на протокола. При това положение обжалваното писмо е издадено при съществени нарушения на административно процесуалните изисквания за законосъобразност и подлежи на отмяна. Предвид отмяната на акта на процесуално основание въпросите във връзка с материалната му законосъобразност не подлежат на преценка и обсъждане. След като актът е издаден в нарушение на административно производствените правила, този въпрос е достатъчен сам по себе си и по-нататъшна проверка не се прави от съда. Дори и за са спазени изискванията за материална законосъобразност, нарушението на административно производствените правила не може да бъде санирано. В този случай производството е установително. Поради това отменяването на уведомителното писмо не съставлява никаква пречка за издаване на ново уведомително писмо при спазване на правилата и условията, предвидени в НРД 2006. Ако РЗОК не желае да използва специалния административен ред за събиране на изплатените без правно основание суми чрез издаване на писмена покана, тя може да предприеме действия за установяване и събирането на вземането си по общия исков ред. Като е приложил закона в смисъл на изложеното, административния съд не е допуснал закононарушение. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 11.05.2009 г. по адм. д.№ 2870 (2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. С решението на административния съд на ответника по касация са присъдени съдебни разноски в размер на 600 лв., от които 400 адвокатско възнаграждение, 150 лв. дневни, пътни и квартирни пари и 50 лв. държавна такса. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК при отмяна на обжалвания административен акт страната има право на разноските за възнаграждение на един адвокат. Разходите по ангажираната защита се свеждат до възнаграждението, което е платено за този адвокат. Заплатените суми за дневни, пътни и квартирни пари не се включват в адвокатското възнаграждение и не следва да се присъждат на страна, в полза на която е решено делото. С тях страната сама се е натоварила, тъй като е пожелала да ангажира свой защитник или повереник адвокат вън от населеното място, където се разглежда делото. Няма основание поради това да бъде обременена противната страна с обикновено излишен разход. Освен това административният съд е присъдил дневни пари без представена командировъчна заповед, а пътни и квартирни пари без представени отчетни документи. Ако касаторът счита, че постановеното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, той следва да направи своето искане пред административния съд, постановил решението, защото за него съществува процесуалната възможност, предвидена в чл. 248 АПК. В производството пред административния съд е представен договор за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за адвокат Димова, която е била упълномощена да представлява страната до свършване на делото във всички инстанции. Освен това спорът не разкрива правна и фактическа сложност, поради което адвокатското възнаграждение се явява прекомерно високо. С оглед на това, искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. за касационното производство не следва да се уважава. По изложените съображения, Върховният административен съд,