Решение № 12046 от 25.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10261/2018 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Николов, подадена чрез адв. И. Минев от АК Хасково, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 3974/ 13.06.2018 г. по адм. дело 5720/ 2017 г. на Административен съд- София- град (АС София град / АССГ). В жалбата се излагат аргументи, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е спазен срока за депозиране на експертното заключение и въпреки това е даден ход на делото. Посочва, че съдът е отказал да спре производството до произнасяне на СЕС, с което е нарушено правото на защита и на пълноценно разглеждане на спора. Оспорва изводите на съда, според които в случая не е налице фактическо бездействие. Моли да се обезсили решението като недопустимо или при условията на евентуалност да се приеме същото за неправилно и да се отмени. Ответникът- Българска народна банка, в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адв. Найденов намира, че с атакуваното решение АССГ правилно е отхвърлил изцяло иска предявен от Г. Николов, като неоснователен и недоказан. Посочил е, че при постановяване на решението АССГ не е допуснал нито едно от твърдените от жалбоподателя нарушения, поради което решението не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде потвърдено. Касационният жалбоподател- Г. Николов в писмено становище, подадено на 11.03.2020 г. от адв. И. Минев от АК Хасково моли да се обезсили обжалваното решение или същото да се отмени като неправилно. Ответникът- Българска народна банка, в съдебно заседание чрез адв. Найденов моли да се остави без уважение касационната жалба и да се остави в сила решението на административния съд. Счита, че по делото не е налице обжалван и отменен административен акт и това е пречка да бъдат уважени исковите претенции. Изразява претенция за разноски по делото, като представя списък за тяхното извършване. Моли да бъдат присъдени разноски за касационното производство. Подробни доводи в тази насока са развити в представената писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че са налице касационните отменителни основания на съдебния акт по чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че досежно размера на вредите, БНБ дължи обезщетение за периода на забава от момента, в който Николов реално е следвало да има достъп до депозита си от 30.06.2014г. до 04.12.2014г. - момента, в който нарушението е преустановено, като за този период е налице и причинно- следствена връзка между извършеното от БНБ нарушение и претърпените вреди, като реално претърпяната от ищеца вреда са явява разликата между законната лихва за посочения период и изплатената за същия период договорна лихва по депозита на Николов. Счита, че решението на съда, като неправилно и необосновано, следва да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Решаващият съд е бил сезиран с искова молба на Г. Николов от град Хасково, чрез адв. И. Минев, срещу Българска народна банка, като се претендира обезщетение в размер на 8 627, 97 лв., представляващи законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв. В случая с исковата молба се е твърдяло фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките. С обжалваното решение АССГ е ОТХВЪРЛИЛ иска на Г. Николов от град Хасково, чрез адв. И. Минев, срещу Българска народна банка, за осъждането на ответника за сумата от 8 627,97 лв.-обезщетение, представляващо законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. върху максималния размер на гарантираните вземания от 196 000 лв., представляващо преки вреди вследствие неправомерно бездействие на Българската народна банка по отношение на изпълнението ѝ на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити. Освен това е ОСЪДИЛ Г. Николов, да заплати на Българска народна банка- направените по делото разноски в размер на 1 560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева. Решаващият съд установил, че видно, от доказателствата по делото на 04.05.2012 г. ищецът е сключил с банката рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица). На същата дата е сключил и договор за срочен депозит 4х4 19678, с клауза за капитализиране на лихвата по депозитна сметка. На 15.03.2013 г. е подписан анекс 100951 към рамковия договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка за съхранение на пари при условията на безсрочен депозит плюс, а вредите се претендират от бездействие на БНБ, породено от неспазване на нормативно определен срок, в който е следвало да се установи неналичност на депозити. Приел е, че не е спорно, че на 20.06.2014 г. на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции с влязло в сила решение 73 Управителния съвет на БНБ поставя КТБ под особен надзор. На 27.10.2014 г. БНБ внася в НС доклад за ситуацията в КТБ и предприетите действия. На 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на същите, като гарантираният депозит е в размер от 196 000 лв. На 06.11.2014 г., с Решение 138, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, във връзка с чл. 62, буква а и чл. 63, буква в от Регламент (ЕС) 575/2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 3 от ЗКИ, УС на БНБ отнема издадения лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Решаващият съд е приел, че в случая с исковата молба се твърди фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките. Достигнал е до извода, че банката не може да изплаща депозитите си, без да има яснота относно нейното финансово състояние, би било икономически и юридически необосновано. Ето защо при транспонирането на Директивата в българското законодателство е възприето, че този извод следва да почива върху установяването, че съответната институция е неплатежоспособна, което от своя страна служи като основание за отнемане на издадения ѝ лиценз. Съобразно нормите на чл. 116, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 119, ал. 4 и 5 от ЗКИ, когато в решението за поставяне на банката под специален надзор, БНБ е упражнила правомощието си да спре изпълнението на задълженията на банката, се счита, че банката не е в забава и не носи имуществена отговорност за неизпълнението на задълженията, чието изпълнение е спряно, а това означава, че по своята същност Решение 73/20.06.2014 г. не само не може да доведе до изискуемост на депозитите на ищеца, но напротив, създава пречка за настъпването ѝ. Посочил е, че с Решение 82/ 30.06.2014 г., прието с протокол 14 на УС на БНБ на основание чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗКИ, лихвите по депозитите в КТБ са били намалени до средния им пазарен размер. Лихвата по депозитите е била начислявана за целия период от поставяне на банката под специален надзор до отнемане на лиценза на банката и е била изплатена при изплащане на гарантираните влогове до гарантирания от закона размер - чл. 4, ал. 2 от ЗГВБ. Следователно за сочения от ищеца период той е продължавал да получава доходност от вложените в КТБ средства и в този смисъл не е претърпял вреда, а напротив - получил е именно това, което е следвало от договора му с банката, като вложената главница е била олихвявана през целия период на специален надзор. На 06.11.2014 г., с Решение 138, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 от ЗКИ, във връзка с чл. 62, буква а и чл. 63, буква в от Регламент (ЕС) 575/2013, чл. 103, ал. 2, т. 25, чл. 103, ал. 4 и чл. 151, ал. 1 ал.3 от ЗКИ, УС на БНБ отнема издадения лиценз за извършване на банкова дейност на КТБ. Преценил е, че няма установено, следващо безусловно от посочената норма на директивата задължение за фактическо действие. От друга страна, съдът е намерил, че дори и да е налице бездействие, в случая ответника не следва да носи отговорност, тъй като съгласно чл. 79, ал. 8 от ЗКИ, Българската народна банка, нейните органи и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните си функции, освен ако са действали умишлено. Сметнал е, че не можело да бъде ангажирана и отговорността по чл. 10, пар. 1 от същата директива Директива 94/ 19, предвиждаща като правна последица изплащането на гарантирания размер на депозитите на вложителите. При това положение е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а именно, да са налице претърпени вреди, които следва да са в пряка причинна връзка с релевираното незаконосъобразно действие и да са пряка и непосредствена последица от същото. В заключение, съдът е намерил, че предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава същата е била отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът е счел, че ищецът следва да заплати на ответника, адвокатско възнаграждение, каквото искане било своевременно направено, като същото е било в размер на 1 560 лв., съобразно представените (стр. 141) договор и платежно нареждане. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. В случая е предявен иск по чл.204, ал.1 от АПК за заплащане на обезщетение на вреди в резултат на фактическо бездействия на ответника да установи наличието на неналични депозити в КТБ, довело до закъснение в изплащането на депозитите от страна на Фонда за гарантиране влоговете в банките. Във фактическия състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1.административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск - чл.4 ЗОДОВ. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че липсва пряка и непосредствена причинно следствена връзка между незаконосъобразното бездействие и настъпилия от него вредоносен резултат. Имуществената вреда представлява накърняване имуществото на правния субект, като е налице отрицателно въздействие, намаляване на неговата себестойност. Може да се изразява в едно намаление на настоящото имуществено състояние на правния субект, какъвто е и настоящия случай. Вследствие на вредоносното събитие той обеднява, претърпява една загуба. Този накърнен имуществен интерес, тази разлика съставлява претърпяната от него имуществена вреда (чл. 82 ЗЗД). Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от незаконосъобразния акт, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива имуществени вреди пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната дейност са налице. Приложимият ред за искове за обезщетяване на вреди, причинени на граждани или юридически лица от нарушения на правото на ЕС следва да се разглеждат по реда на АПК, чл.2в ЗОДОВ. По отношение на процесуалното изискване на чл. 204, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, обоснован е направения от съда извод, че от т. 143 и т. 146 от решението на СЕС по дело С-571/16 следва, че макар само по себе си това изискване да не противоречи на принципа на ефективност, такова задължение може да затрудни прекомерно получаването на обезщетение за вредите, причинени от нарушение на правото на Съюза, ако на практика няма възможност за такава отмяна. Законосъобразен и правилен е направения от съда извод, че от разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ недвусмислено следва, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява неналичността на депозитите, но националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, с отнемане на лиценза на кредитната институция. Изискваният от Директива 94/19/ЕО, 5 дневен срок за преценка на нейното финансово състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити, е въведено като изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза, т. е. актът по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО е актът, с който се отнема лиценза на кредитната институция. По делото безспорно се установява, че след като БНБ е била уведомена от КТБ за финансовите затруднения и проблемите с ликвидността, БНБ е взела решение и е поставила КТБ под специален надзор заради опасност от неплатежоспособност и е постановила спиране на всички операции и плащания. Така, въпреки че е преценила, че КТБ е застрашена от неплатежоспособност и че със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала изплащането на депозитите за по- дълъг период, БНБ не е направила установяването в императивния 5 дневен срок по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, което е щяло да задейства компенсирането на засегнатите вложители, съгласно чл. 7, пар. 1 и чл. 10, пар. 1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19 (в този смисъл т. 95 от заключението на ген. адвокат Kokott и т. 115 от решението по С-571/16). Неоснователни са и доводите на процесуалния представител на БНБ за липса на претърпени вреди и по точно, че ищецът не е претърпял загуба в размер на законната лихва за забава. Следва да се има предвид, че на основание договора от 4.03.2014 г. за платежни услуги, ищецът е имал притежание върху движими вещи парични средства, правото на собственост върху които не е можел да упражнява, именно поради бездействието на БНБ да защити това негово притежание, като издаде акт по чл. 1, т. 3, подт. i) от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл. 10 от Директивата. Единствено и достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ. на ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, а в случая това условие е настъпило безспорно. Настоящата касационна инстанция не споделя и изводите на адм. съд за липса на причинно следствена връзка. Предвид императивния характер на сроковете за обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО изискващо схемите за гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали неналични, то липсата на достатъчно средства във Фонда за покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението, извършено от БНБ, нито причинно- следствената връзка с претърпените в следствие на това нарушение вреди. Правилно съдът е посочил в мотивите на обжалвания съдебен акт, че Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на изплащане на гарантираните депозити, като действията, които ФГВБ следва да предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се обявяват за неналични.