Решение № 11298 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2015 г.

Решение № 11298 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4432/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, гр. София, подадена чрез старши юрисконсулт Татяна Кулинова, против Решение № 659 от 9.02.2015 г., постановено по адм. дело № 11840/2014 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която по жалба на Ахмад Ал Масалме Ибрахим, гражданин на Сирия, е отменено Решение № 7990/11.11.2014 г. на зам. председателя на ДАБ, в частта, с която е отказан хуманитарен статут на чужденеца и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Изложени са доводи, че решението в тази му част е постановено в нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част. Ответната страна - Ахмад Ал Масалме Ибрахим, гражданин на Сирия, чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище, че решението на първоинстанционният съд в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, а касационната жалба е неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Предлага решението в оспорената част да бъде отменено, като неправилно и да се постанови друго с което да се отхвърли първоинстанционната жалба, като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в оспорената му част Административен съд София-град е отменил Решение № 7990/11.11.2014 г. на зам. председателя на ДАБ, в частта, с която на Ахмад Ал Масалме Ибрахим, гражданин на Сирия е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че административният орган не е извършил правилна преценка на изложената от кандидата бежанска история и не споделя извода му за липсата на материалноправни предпоставки за предоставяне на такъв статут, като е изложил доводи, че нормата на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗУБ е неприложима за разглеждания случай и не може да бъде прието, че за жалбоподателя Йордания е трета сигурна държава, респективно, че молбата му за хуманитарен статут се явява неоснователна само поради тази причина. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните, намира, че решението в частта, в която се обжалва, е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които се възприемат от настоящата инстанция. В касационната жалба неправилността на решението се основава на изложеното, че административният орган не се основава в решението си на възприетата от съда разпоредба на чл. 13, ал. 1, т. 13 от ЗУБ, тъй като същата е относима само в развило се ускорено производство, каквото в случая не е налице. Неоснователно е твърдението на касатора, че обстоятелствата в чл. 13 от ЗУБ се отнасят само за ускореното производство. Обстоятелствата, посочени в чл. 13 от ЗУБ са основания за отказ за предоставяне на хуманитарен статут както в общо, така и в ускорено производство, независимо от факта, че чл. 13 е посочен изрично само в чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Това е видно, както от заглавието на гл. III от ЗУБ, така и от факта, че никъде другаде в закона и по специално в разпоредбите касаещи общото производство не са предвидени отделни, самостоятелни основания за отказ за предоставяне на хуманитарен статут. Действително, в случая отказът на административният орган в частта за хуманитарния статут е обоснован единствено с липса на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ и на разпоредбите на чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от с. з. Наличието на предпоставките по чл. 9 от ЗУБ обаче не са преценени спрямо държавата по произход на чужденеца - Сирия, а спрямо трета държава Йордания, при което е налице липса на надлежни мотиви от страна на административния орган за наличието на законово основание за предоставяне на искания статут. Разпоредбите на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ не извежда самостоятелни основания за отказ, както се твърди в касационната жалба, а определя кои факти, съотнесени към кои държави подлежат на преценка от компетентния орган. Правилен е извода на първоинстанционния съд за връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, за извършване на дължимата се преценка и установяване наличието или не на предпоставките на чл. 9 от ЗУБ по отношение страната по произход на чужденеца. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,