Решение № 128 от 16.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2014 г.

Решение № 128 от 16.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1151/2014 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба на А. Б. М. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение от 21.10.2013 г., постановено по гр. д. № 4679/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, 1-ви състав, с което са оставени без уважение като неоснователни жалба вх. № 27770 от 05.10.2012 г. и допълнителна молба-уточнение, вх. № 31518 от 18.03.2013 г., подадени от Михайлова по изп. д. № 201227900402058 по описа на ЧСИ Р. М., с рег. № 790. Твърди се, че, решението противоречи на постановеното с определение от 03.10.2013 г. по гр. д. № 3135/2013 г. на Софийски апелативен съд, ТК. Ответницата по молбата И. Ж. намира молбата за отмяна за процесуално недопустима. Поддържа довод и за неоснователност. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирана страна срещу влязло в сила решение, поради което е допустима. За да се произнесе по основателността й настоящият тричленен състав на ВКС, I г. о. взе предвид следното: Решението, отмяна на което се иска, е постановено от Софийски градски съд по ч. гр. д. № 4679/2013 г., което е било образувано на основание подадена от молителката частна жалба вх. № 27770 от 05.10.2012 г. срещу действията на ЧСИ М., с рег. № 790 по изп. д. № 20127900402058, представляващи отказ да се изплатят на М., в качеството й на взискател, постъпили суми по делото. С молба от 18.03.2013 г. за уточняване на частната жалба М. е посочила, че обжалва и разпореждането на съдебния изпълнител за прекратяване на производството по изпълнителното дело, обективирано върху подадена от нея молба на 27.02.2008 г. Прекратяването е постановено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК след като на съдебния изпълнител е било представено определение № 1192 от 16.01.2013 г., влязло в сила на същата дата, по гр. д. № 295/2013 г. на СГС, ТК, 20 с-в, с което е отменено разпореждане от 31.07.2012 г. по гр. д. № 28754/2012 г. на СРС, с което е уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в полза на молителката срещу И. Ж. за сумата 15000 евро, дължима по предварителен договор за покупко-продажба. Преди постановяване на решението сезираният с частната жалба съд е намерил, че тя е недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма качеството на взискател, след като изпълнителното дело, действията по което се обжалват, е прекратено. Това определение на СГС от 01.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4679/2013 г. е било обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд. По нея е било образуваното ч. гр. д. № 3135/2013 г. С определение от 03.10.2013 г. Софийски апелативен съд е отменил обжалваното определение на СГС като е приел, че към датата на подаване на частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител жалбоподателката М. е имала качеството на взискател. Наред с това предмет на обжалване е и разпореждането за прекратяването на изпълнителното дело, съгласно направеното уточнение на частната жалба. Взискателят по изпълнителното дело запазва това си качество до влизане в сила на разпореждането за прекратяване. Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, която е подадена в срок, поради което, частната жалба не е недопустима и съдът следва да се произнесе по нея като я разгледа по същество. След връщане на делото на СГС в изпълнение указанията на апелативния съд е постановено решението, отмяна на което се иска. Молбата за отмяна е неоснователна. На основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК може да се иска отмяна, когато между същите същи, за същото искане на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Това основание цели да се отмени това от решенията, което е неправилно - чл. 307, ал. 4 ГПК. В случая не са налице такива съдебни актове, които да са постановени в отделни производства, образувани за разрешаване на един и същи гражданскоправен спор между едни и същи страни, които да си противоречат. Определението на апелативния съд и решението на СГС са постановени в едно производство - това по обжалване действия на съдебния изпълнител: - отказ да се изплатят суми на взискателя и разпореждане за прекратяване на изпълнителното производство. С определението на апелативния съд е отменено това на СГС, с което частната жалба е намерена за недопустима и е разпоредено сезираният с нея СГС да я разгледа по същество. Определението е разрешило процесуалния въпрос за допустимостта на частната жалба, с него няма произнасяне по правен спор. С решението, отмяна на което се иска, съдът се е произнесъл по същество на частната жалба и я е намерил за неоснователна. Съобразно тези данни не е налице поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила решение на СГС, по гр. д. № 4679/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, 1-ви състав, поради което молбата за отмяна като неоснователна следва да се остави без уважение. При този изход на производството за отмяна и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК молителката ще бъде осъдена да заплати на ответницата по молба И. Ж. направените от нея разноски за правна помощ и съдействие, които възлизат на сумата 240 лв., установени с договор за правна помощ сключен на 09.05.2014 г. с адв. И. В. П. от САК. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.