Решение № 16602 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5307/2013 г.

Решение № 16602 от 12.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5307/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП срещу решение № 481/27.02.2013 г., постановено по адм. дело № 2949/2011 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което по жалба на "Сиенит - механизация и автотранспорт" ООД - гр. Пловдив е отменен РА № 16251100155/29.07.2011 г., издаден от главен инспектор на приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1000/18.10.2011 г. на същия директор за непризнат данъчен кредит в размер на 56 853,76 лв., ведно с лихвите за забава по фактури, издадени от "Лъки груп 2007" ООД за данъчни периоди на месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли, септември, октомври, ноември и декември 2009 г. и месеците януари, февруари и март 2010 г. за доставки на гориво, както и за отказан данъчен кредит в размер на 2 411,26 лв., ведно със съответните лихви по фактура № 145/002008 г., издадена от "Брик" ЕООД за доставка на гориво. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно съдът е приел като годно доказателство справка приложение № 1, тъй като в нея само са изброени фактурите, без да е посочено от кого е изготвена, както и не е подписана. Касаторът е изложил доводи, че от представения ревизионен акт на доставчика "Лъки груп 2007" ЕООД се установявало, че към 1.01.2008 г. същият не е разполагал с налични количества гориво, за да може на 7.01.2009 г. да предаде на ревизираното дружество. При неустановена реалност на доставките, касаторът излага оплаквания, че не е следвало съда да отменя ревизионния акт. Установяването от вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза осчетоводяване на процесните фактури според касатора не доказва, че отразените в счетоводството счетоводни операции са действително осъществени. Изложени са и оплаквания, че не е следвало съда да кредитира свидетелските показания, както и че неправилно съдът се е позовал на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, приемайки че съществува идентичност между предмета по настоящето дело и по преюдициалното запитване до СЕС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнагрждение. Ответникът по касационната жалба "Сиенит - механизация и автотранспорт" ООД в депозирано по делото писмено становище на адв. Елица Стоянова я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд подробно е описал фактите по делото, предвид установеното по време на ревизията и в съдебното производство. Приел е, че от извършена насрещна проверка приходните органи са констатирали, че издадените на ревизираното дружество фактури са включени в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС, както и че разплащането по доставките е извършено по банков път или в брой, за което са представени и съответните платежни документи. Според съда пред ревизията са били представени и документи за наличие на складови бази под наем за съхранение на горивото, както и доказателства за предходните доставки. Прието е, че с ревизионен акт на доставчика "Лъки груп 2007" ЕООД приходните органи са констатирали, че след като дружеството не е представило счетоводна отчетност за издадените от него фактури за периода от 1.01.2009 г. до 31.03.2010 г. и е прието, че липсват доказателства за реалност на доставките, поради което правилно ревизията е отказала правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно доставката от "Брик" ЕООД съдът е приел, че ревизираното дружество пред приходните органи е представило обяснения и документи - пътни листове и нареждания за експедиция и лицето, което е осъществило доставката и мястото на натоварването на горивото. В съдебно заседание съдът е разпитал и двама свидетели Петя Пехливанова и Емил Власов, които са установили механизма на доставките на гориво, а именно: горивото се заявявало от свидетелката или някой от управителите на "Лъки груп 2007" ЕООД, последното дружество е предавало заявката на своя контрагент. Транспортът според свидетелката е било на ревизираното дружество. Свидетелката Пехливанова е обяснила, че "Лъки груп 2007" ЕООД не е имало квота за доставяне на гориво и затова е използвало дружество, което е притежавало такава квота. Свидетелят Власов е обяснил същия механизъм на доставките, както и че в такъв случай в "Лукойл България" АД не знаели точно от кого е заявката за горивото, която изпълняват. От съдебно-счетоводната експертиза според съда се установявало осчетоводяване на процесните фактури, както и разплащането им. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е направил извод, че е доказана реалността на доставките от "Лъки груп 2000" ЕООД и "Брик" ЕООД. Според съда неправилно приходните органи са отказали данъчния кредит поради неустановяване произхода на стоките, след като в закона няма такова изискване, за да се признае правото на данъчен кредит. Съдът се е позовал и на практика на СЕС, в частност на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, че приходната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС да провери дали издателят на фактурата е разполагал със стоките, дали е изпълнил задълженията си за осчетоводяване на фактурите и деклариране и внасяне на данъка. Съдът се е позовал и на делото "Булвес срещу България" на Европейския съд на правата на човека в Страсбург, че правото на упражняване на данъчен кредит е легитимно очакване за получаване на ефективно възползване от право на собственост, а то е въведено като основен принцип в чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията на Република България. Въз основа на това съдът е приел, че по делото са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован и несъмнен извод за действително извършени доставки, както и че тези данни са установени и от самите органи по приходите. Обжалваното решение е правилно постановно. Установяването на реалността на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС е основополагащо за законосъобразното упражняване на правото на приспадане на платения ДДС от получателя на доставчика като данъчен кредит. Това означава, че дори да са налице всички останали предпоставки, предвидени в закона, при липсата на реалност посоченото материално право не може да се упражни законосъобразно. Свидетелите, които са разпитани от съда са установили механизма на доставките чрез предаване заявката на издателя на фактурите, а той от своя страна е препредава на дружество, което е имало квота от "Лукойл България" да получава гориво. Относно транспортирането на горивото от базите на производителя, свидетелката е обяснила, че то е било извършвано с камион-цистерна, собственост на "Сиенит-механизация и автотранспорт" ООД. Наред с така установеното по-горе, трябва да се държи сметка и за договореностите между доставчика и получателя. В сключените договори за доставки на гориво изрично е посочено, че при предаване и приемане на горивото, измерването на количеството се установява от представители на двете страни, като това количество се записва в първичен счетоводен документ "нареждане за експедиция" или "стокова разписка". Това означава, че страните са приели, че предаването на ще се извършва чрез посочените документи. По време на извършване на ревизията такива документи са представени - стокови разписки, подписани от представители на двете страни, в които е посочено количеството на горивото. Представени са и поръчки до "Лукойл България" ЕООД, в които е посочено транспортното средство, с което горивото е превозвано, като превозвач е отбелязан "Сиенит - механизация и автотранспорт" ООД, което съответства на свидетелските показания. Пак по време на ревизията са представени и пътни листове, в които е вписано същото транспортно средство и водач. Следователно, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице достатъчно доказателства за извършена реална доставка на гориво от "Лъки груп 2007" ЕООД. На същото основание по доставките за 2008 г. приходните органи са признали реалността на доставките, обсъждайки същите документи, които ги доказват. Основанието на приходните органи да откажат данъчен кредит по доставките за 2009 г. и 2010 г. е, че според ревизионен акт за периода 01.01.2009 г. - 31.10.2009 г. на "Лъки груп 2007" ЕООД е констатирано, че дружеството не е представило счетоводна отчетност и не е намерен на декларирания адрес и затова ревизията е извършена по чл. 122, ал. 1, т. 4 и 6 ДОПК. При наличие на доказателства за реално изпълнение на доставките на гориво съобразно договореностите между страните по доставките, съответстващи и на събраните от съда гласни доказателства, не може само на основание на ревизионен акт на доставчика по чл. 122 ДОПК, да се приеме, че не е доказана реалността на доставките. Получателят по доставките е изпълнил задължението си да докаже наличието на положителните предпоставки по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, поради което не е налице основанието за отказ по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Затова правилно и първоинстанционния съд се е позовал на съдебна практика на СЕС, според която данъчнозадълженото лице не може да отговаря за действията на доставчика си, а в случая, че му е извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, след като е представил всички необходими доказателства, установяващи реалността на процесните доставки от "Лъки груп 2007" ЕООД и те са идентични с предходните ревизирани години, за които приходните органи не са извършили корекция на приспаднатия ДДС като данъчен кредит. Представени са и доказателства за наети складове за съхранение на горивото и наетото от ревизираното дружество транспортно средство-цистерна, с което е превозвана стоката от базите на "Лукойл България" ЕООД, което също сочи на реално изпълнеине на фактурираните доставки. Относно доставката по фактура № 145/7.012008 г. законосъобразни са изводите на решаващия съд, че и тази доставка е доказана с представянето на пътни листове и нареждания за експедиция, като последното е условие за доказване приемането на горивото от получателя по доставката, съобразно клаузите на договора. Тези доказателства опровергават констатациите на приходните органи, че доставчикът не е притежавал посоченото във фактурата количество гориво. Представените от ревизираното дружество документи за реалност на доставката не са оспорени, нито опровергани от приходната администрация, поради което правилно съдът е приел, че незаконосъобразно с ревизионния акт е отказан данъчен кредит от по доставката от "Брик" ЕООД, обективирана във фактура № 145/7.012008 г. Наличието на доказателства за предходни доставчици опровергава констатациите на приходните органи, че не е установен произхода на стоките. От една страна законодателят не е предвидил произхода на стоката като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит, а от друга от доказателствата и констатациите на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че и предходните доставчици са доставяли гориво на преките доставчици на ревизираното лице. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не се установи да са налице сочените от касатора отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника по касационната жалба "Сиенит - механизация и автотранспорт" ООД следва да се присъди сумата от 1 000 лв., представляваща разноски за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,