Решение № 692 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 584/2008 г.

Решение № 692 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 584/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК, отм., вр с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд Габрово (ОС) по гр. д. № 288/07 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Н. Г. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу ответницата иск с пр. осн. чл. 105 от СК (отм.) - за отмяна на дарението на вещ (апартамент) със значителна стойност по нот. акт № 137/05 г., направено от ищеца на ответницата през време на брака им, прекратен с развод. Прието е, че представеното обратно писмо (разписка) установява пълно възражението на ответницата за относителна симулация на дарението. То прикрива продажба на имота, сключена между страните и е нищожно, а искът за отмяната му - неоснователен. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: С договор по нот. акт № 137/27.04.05 г. ищецът дарил на ответницата свой личен имот - апартамент в гр. Г., описан в акта, като си запазил правото на ползване върху имота. Бракът на страните, скл. през 1986 г. е прекратен с развод с влязло в сила на 16.05.07 г. решение на Габровски окръжен съд по гр.д. № 98/07 г. По заведения от бившия съпруг иск с пр. осн. чл. 105 от СК за отмяна на дарението, направено през време на брака, ответницата е възразила, че договорът е привиден и прикрива продажба на имота. Представила е разписка от 27.04.05 г., подписването на която, а с това - че изхожда от него, ищецът не оспорва (съд. заседание пред ОС). В разписката той признава, че дарението прикрива продажба на имота срещу цена от 7 000 лв., платена му изцяло от ответницата. Пред въззивния съд ищецът е посочил, че бил неадекватен (не е разбирал и не помни действията си) при подписването на разписката, но не е развил това възражение и установил фактите, на които се основава то. Оплакването в жалбата, че не се е запознал с разписката и не е имал възможност да се защити във връзка с нея не отговаря на данните по делото и е неоснователно. При събраните доказателства изводът на въззивния съд, че разписката, като нарочно съставен обратен документ, установява пълно твърдяната от ответницата симулация на дарението, прикриващо продажба на имота е обоснован и законосъобразен. С оглед на разкритите действителни правоотношения между страните договорът за дарение като привиден е нищожен на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, както е приел и ОС. Отмяната на дарението на заявеното основание по чл. 105 от СК се предпоставя от действителен договор за дарение. В случая такъв няма, затова искът подлежи на отхвърляне, както е приел и въззивният съд. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.