Решение № 10383 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2012 г.

Решение № 10383 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Арх Креатив Студио - НКС Дизайн" ЕООД, с ЕИК 175355468, чрез процесуален представител адв. В. Стойков срещу Решение № 4103/16.07.2012 г. по ахд. № 1365 по описа на Административен съд София-град за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 101004811/22.06.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2274/14.12.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" София. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се съображения за неправилно приложение на материалният закон, като се сочи, че единственият мотив на съда да не признае правото на приспадане на данъчен кредит по фактури от доставчиците "БУЛКОМ 2009" ЕООД, "АСЕН СТРОЙ - А" ЕООД и "ДАРЛИНА" ЕООД е липсата на данни за кадрова, техническа и материална обезпеченост. Сочи, че неоснователно не е допусната експертиза, която да установи релевантните обстоятелства за обезпечеността на доставчиците, а от друга страна от приетата по делото счетоводна експертиза се установявало, че "БУЛКОМ 2009" ЕООД и "ДАРЛИНА" ЕООД имали сключени консултантски и трудови договори със съответните специалисти, респ. разполагали с кадрови потенциал. Сочи още, че неправилно съдът е направил извод, че липсва реална доставка т. к. за част от договорите с подизпълнители имало голямо разминаване в датите спрямо основния договор между главен изпълнител и възложител. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Стойков, който подържа жалбата на изложените основания и претендира разноски по делото. Касационният ответник, редовно призован, се представлява от юрк. Гърбелова, намира касационната жалба за неоснователна. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадени от страна по съдебния спор в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Съдът преценява като неоснователна касационната жалба. Административен съд София-град е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните норми. От доказателствата по делото съдът установил, че не било доказано по делото, че процесните доставки, по които се претендира правото на данъчен кредит, били реално извършени. По отношение на доставките от "ДАРЛИНА" ЕООД съдът установил, че юридическото лице е имало 11 назначени лица, повечето от който напуснали през 2005 г. - 2006 г., останалите Заев, Йорданов и Борсучки били назначени на длъжности строителни дърводелци и нискоквалифицирани работници. Доставките от дружеството били свързани с извършване на действия, свързани с промяна предназначението на земеделска земя, консултации и техническа помощ при решаването на транспортните схеми и организацията на движението в определени градове, реклама, демонстриране и препоръка на дейността на дружеството жалбоподател, дейности по изготвяне на ПУП и др. Според съда за тези дейности се изисква специална квалификация в областта на архитектурата, строителството и др., с които работниците на доставчика, не са разполагали. Посочено е още, че по делото, макар и да са представени договорите и приемо-предавателни протоколи за приемане на извършената работа, няма доказателства в какво точно се състои тя и какви точно услуги е извършил доставчика, както и че нямало доказателства, по какъв начин са осъществени процесните доставки. Касателно "БУЛКОМ 2009" ЕООД, въз основа на подадена декларация, съдът е приел, че същата е само посредник между "ДАРЛИНА" ЕООД и касатора, липсва кадрова обезпеченост за извършване на доставките, респ. липсва доказателства за реалност на доставките. Относно "АСЕН СТРОЙ - А" ЕООД съдът отново приел, че не са представени доказателства за реално осъществяване на услугата "авторски надзор", доколкото не бил представен договор от 15.07.2009 г. за такава, а единствено фактура с № 798/17.08.2009 г. Не било установено също, че реално бил придобит имот "паркомясто" по фактура № 51/02.09.2009 г. на стойност от 3911,66 лева от "Пи би ес експерт" ЕООД, както и че не били ангажирани доказателства за реално извършено плащане. В частта на РА, в която е увеличен финансовият резултат за 2008 г. с 225 153,33 лев, представляващи стойността на фактурите, издадени от "ДАРЛИНА" ЕООД и прието от ревизиращите, че след като не е доказано осъществяването на реални услуги, то сделки са сключени с цел отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, съдът съобразил следното: доколкото не се установило реално изпълнение на доставките в частта по ЗДДС, то правилно ревизиращите органи са увеличили финансовият резултат за 2008 г. с разходите по спорните фактури на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Атакуваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Възраженията в касационната жалба се свеждат до необоснованост на съдебното решение. Същите обаче са неоснователни. Издадените първични счетоводни документи сами по себе си не означават наличието на извършени доставки, по смисъла на закона. Наличието на издадени фактури, не представлява данъчно събитие, нито доказва извършването на доставката. Прекия доставчик следва да притежава материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши фактурираните доставки, както и реалното получаване на доставката. Правилно е установено от първоинстанционният съд, че за промяна предназначението на земеделска земя, консултации и техническа помощ при решаването на транспортните схеми и организацията на движението в определени градове, реклама и дейности по изготвяне на ПУП и др. се изискват специална квалификация в областта на архитектурата, строителството и др. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че работниците на доставчика не притежават необходимите квалификации, то извода на съда за липса на реално извършени доставки е правилен. В случая в тежест на касатора е да докаже реалното извършване на доставките и в частност квалификациите на работниците, което става с официални документи, поради което не е необходимо изслушване на специална експертиза, в какъвто смисъл е направено възражение пред касационният състав. Неоснователно е възражението, касаещо установеното от АССГ разминаване в датите на договорите за възлагане. Логично е договорът между възложител и главен изпълнител да предхожда договора между изпълнител и подизпълнител. Последното, във връзка с липсата на доказателства относно приемането на извършената работа, както и в светлината на горепосочените съображения налага единственият възможен извод за липса на кадрова и материална обезпеченост за извършване на доставките, респ. неизвършване на процесните доставки. При това положение, съдът счита, че е правилен извода на АССГ за приложението на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО по отношение на стойността на фактурите, издадени от "ДАРЛИНА" ЕООД. Според разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Следователно финансовият резултат за процесния период следва да бъде увеличен със сумата от непризнатото право на приспадане на данъчния кредит, което именно е направено от ревизиращите органи. Предвид на изложеното, касационната жалба на "Арх Креатив Студио - НКС Дизайн" ЕООД, с ЕИК 175355468, срещу Решение № 4103/16.07.2012 г. по ахд. 1365 по описа на Административен съд София-град за 2012 г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение