Решение № 2312 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2009 г.

Решение № 2312 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6745/2009 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на кмета на община Пловдив против решение № 422 от 6.04.2009 г. постановено по адм. д. № 1040 по описа за 2007 г. на Административен съд Пловдив. Релевира оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Велислава Славчева Пежгорска оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касацонната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Производството пред Административен съд - Пловдив е било образувано по жалбата на Велислава Славчева Пежгорска от гр. Пловдив против решението на комисията по чл. 12, ал. 3 от НУРУЖННОЖП на община Пловдив, утвърдено от кмета на община Пловдив, с което е одобрено решението, взето по протокол № 5 от 22.03.2007 г. на жилищната комисия при район "Централен", община Пловдив. Със същото на жалбоподателката Велислава Пежгорска е отказано включване в годишен списък за 2007 г. за настаняване под наем в общинско жилище по молба № 94006-15667/3 от 15.03.2007 г. В мотивите за обжалвания отказ е посочено, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл. 7, т. 9 от наредбата, за да бъде подредена в зависимост от степента на жилищна нужда в някоя от посочените в чл. 9 на наредбата групи. Районната комисия се е обосновала с представеното в административното производство удостоверение от 11.08.2005 г., издадено от сектор "Български документи за самоличност " при РДВР Пловдив, съгласно което Велислава Пежгорска има прекъсване в адресната регистрация за период от 2.08-2004 г. до 9.08.2005 г. вкл. С решението си Административен съд - Пловдив е отменил решението на общинската комисия по жилищно настаняване, като е приел, че същото по съществото на спора е незаконосъобразно. Обосновал се е с представените от жалбоподателката писмени доказателства - служебните бележки от поделение 34750 - Карлово, въз основа на които е направил извод, че адресната регистрация на лицето на територията на община Пловдив, през последните пет години, предхождащи подаването на молбата за картотекиране, не е била прекъсвана. Приел е, че същата отговаря на изискванията на чл. 7, т. 9 от наредбата по чл. 45а от ЗОС на Общински съвет Пловдив, поради което е дал указания, след връщане на преписката да се постанови ново решение съобразно установеното от него. Решението е неправилно. Същото противоречи на материалния закон - приложимата в това производство разпоредба на чл. 17 от НУРУЖННОЖП, вр. чл. 9 и чл. 7, т. 9 от същата. В резултат на извършено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е стигнал до необоснован извод за това, че жалбоподателката пред първоинстанционния съд отговаря на изискванията на чл. 7, т. 9 от цитиран по-горе наредба по чл. 45а на Общински съвет Пловдив., поради което и крайният му извод за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт противоречи на материалния закон. В рамките на административното производство, като доказателство за наличие на обстоятелства по чл. 7, т. 9 от наредбата, административният орган е събрал и приел писмено доказателство - удостоверение № У/БДС-1241/11.08.2005 г., издадено от Сектор "Български документи за самоличност" при РДВР Пловдив, подписано от началника на сектора. Това удостоверение представлява официален свидетелстващ документ, по определението от чл. 179 от ГПК и като такъв притежава както формална, така и материална доказателствена сила. Същата, съгласно разпоредбата на 179 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложима на осн. чл. 144 от АПК обвързва както страните, така и съда да приеме, че посочените в него факти са се осъществили в обективната действителност по начин, посочен в него. Материалната доказателствена сила на официалния документ може да се обори, по ред и начин посочен в чл. 193 от ГПК в производство по оспорване на неговата истинност. За оборването важат правилата и императивните изисквания на чл. 194 от ГПК. В хода на съдебното производство, съдът, въпреки че е приел събраните в рамките на административното производство доказателства, вкл. и процесния писмен документ, без да е открил производство по чл. 193 ГПК, е извършил оборване на материалната му доказателствена сила. Приемайки по същество, че отразените в него релевантни за спора факти, не са верни, съдът се е позовал на представените служебни бележки от поделението в гр. Карлово. Съгласно чл. 96 от Закона за гражданската регистрация настоящият адрес се заявява от лицето чрез подаване на адресна карта до общинската администрация. Видно от представената в преписката адресна карта, попълнена лично от Велислава Пажгорска, настоящ адрес в гр. Пловдив е заявен на 9.08.2005 г., а като предходен адрес е посочен такъв в гр. Карлово, ул. "Тодор Каблешков", номер - не се чете. Удостоверението за заявяване на настоящ адрес, носещ подпис на Пажгорска, представляващ частен документ, също не е оспорен от нея самата в качеството й жалбоподател като неистински / в случая като неавтентичен /. Съпоставката на тези два документа - официален, издаден от сектор "БДС", въз основа данни, съдържащи се в Автоматизирана информационна система " БДС" при МВР и частен, изхождащ от лицето -жалбоподател пред първата инстанция сочат на извод, че действително настоящият адрес на Пажгорска е бил променян - веднъж в гр. Карлово, а след това отново в гр. Пловдив. Военното поделение, на чийто документи се позовава съдът, не е орган събиращ или съхраняващ информация по Закона за гражданката регистрация или по Закона за българските лични документи /старо заглавие Закон за българските документи за самоличност/. По тази причина, военното поделение в гр. Карлово не може да удостоверява дали Пажгорска е живяла в гр. Карлово, без значение дали е ползвала или не жилище от фонда на поделението. В нарушение на нормата на чл. 188 от ГПК, съдът не е преценил компетентността на органа, издал служебните бележки от името на поделението в гр. Карлово да удостоверява обстоятелствата относно настоящия адрес на Пажгорска. Понятието настоящ адрес легално определено, редът за регистрирането му - също, поради което административният орган е изцяло обвързан от нормите на Закона за гражданската регистрация. Комисията по чл. 12, ал. 1 от приложимата наредба по чл. 45а от ЗОС е установила обстоятелствата по чл. 7, ал. 9 от същата въз основа на официален документ, издаден от компетентен да удостоверява релевантните факти орган. В случая комисията не разполага с компетентност да преценява наличието или отсъствието на настоящ или постоянен адрес " като преценя всеки отделен случай, съгласно неговата конкретика". Съдът е допуснал съществено нарушение на правилата относно преценката на представените по делото доказателства в процеса на доказване на твърдените от страните факти, поради което е достигнал до необоснован извод, че адресната регистрация на Пажгорска не е прекъсвана. Този негов извод не се подкрепя от нито едно относимо и допустимо доказателство, представено в съда. В случая нито издадените от военното поделение служебни бележки, които поради конверсия по см. на чл. 188 от ГПК имат характер на частен документ, нито свидетелските показания, които на осн. чл. 164, т. 2 от ГПК, извън производство по чл. 173 от ГПК, са недопустими, могат да докажат липсата на прекъсване на настоящия адрес. Изводите на съда за това са необосновани на още едно основание- твръдението на жалбоподателката за липса на прекъсване на настоящия адрес по съществото си представлява отрицателен факт и не подлежи на доказване. На доказване подлежи само положителния факт за наличие на прекъсване на регистрацията на настоящ адрес. Тежестта на доказване на това обстоятелство лежи върху страната, която го твърди - в случая на административния орган. В подкрепа на твърдението още в рамките на административното производство са събрани писмени доказателства - официални и частни документи, които като необорени следва да се възприемат от съда. С оглед тези доказателства, издаденият индивидуален административен акт се явява законосъобразен, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената компетентност, при запазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Предвид изложеното, решението, постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на Велислава Пажгорска против обжалвания индивидуален административен акт бъде отхвърлена. Водим от изложеното, Върховният административен съд